DM.org

Други => Лично Творчество => Темата е започната от: Deni в 22 Май 2007



Титла: стихчета
Публикувано от: Deni в 22 Май 2007
Ние, които си нямаме блогове, нямаме друг избор, освен, директно и челно да проснем направо тук, каквото имаме да показваме, предполагам.                   

** *
Маса. Стол. Зад тях прозорец.
Празна стая. Тишина.
Чувствам се, като че няма
други хора по света.
Утро. Ден. Над тях небето
с избледняващи звезди.
Чувствам, че ще спре сърцето,
но светът ще продължи.
Свят, живот посред вселена
пълна с малки чудеса.
Чувствам се недородена -
как тогава да умра?

***
Тъжен ден -
на рамото ми кацна тъжна птица.
Празен ден -
очите ми изпиха радостта.
Мъртъв ден -
покривам с дланите си грозна скица
на този ден,
във който съм сама.

***
Защото се родих без да ме искат
живея сякаш върша престъпление.
Проклятие над мене е надвисанло
и с черен показалец все ме сочи.
Прозорецът ми гледа в глуха улица,
но все едно – и без това не виждам.
Светът наказва ме като ме мрази.
Светът наказвам като го обичам.


***
Бих могла с острието на нож
да погаля най-нежно ръцете си
и да гледам как капките кръв
ще отнасят живота със себе си.

Бих могла да обвия врата си
с тънка ленена панделка
и във миг да изпия дъха си.

Бих могла да отправя към себе си
храбър малък оловен куршум.

Бих могла от висока скала
с птичи полет във миг да се слея.
Бих могла...
Но щом вече съм тук
ще опитам все пак да живея.

***

Нещо подобно.


Титла: Re: stihcheta
Публикувано от: Infra Red в 22 Май 2007
Браво! Доста ми допадат стиховете ти.Мрачни и лични са,а и са откровено вдъхновени от Депеш (или поне отчасти).
Продължавай да пишеш и да постваш :)


Титла: Re: stihcheta
Публикувано от: Deni в 22 Май 2007
та, както казах, блог нямам, но се сетих, че едно разказче ми го бяха качили ей тук

http://sf.bgway.com/autors/h/Denica_Mincheva/Silvin.htm

их, как прозвуча - "едно разказче", сякаш стотина съм написала. не, двечки са, ама, ей на, едното е там.


Титла: Re: stihcheta
Публикувано от: vicky в 23 Май 2007
какво да кажа ... и на мен ми допадат доста . браво !
някак са мрачни , непретенциозни и добре написани . малко думи , но казват достатъчно .и има дълбочина . някои пасажи така добре си тежат на местата , и всичко е малко или много балансирано . абе , харесват ми  :)
ако имаш още , ще ми е интересно да ги видя.
и разказа не е лош . имаш интересен стил .
 O0


Титла: Re: стихчета
Публикувано от: The Fein в 24 Май 2007
Цитат
"Бих могла с острието на нож
да погаля най-нежно ръцете си
и да гледам как капките кръв
ще отнасят живота със себе си.

Бих могла да обвия врата си
с тънка ленена панделка
и във миг да изпия дъха си."

Много ми харесват стиховете, поздравления  :) Всичко изглежда много точно и подредено, а винаги ми е харесало това, което чета да е както синтезирано, така и на различни нива.

Ще се радвам на прочета и други твои неща, особено ако има такива, които да са отдадени и на други тематики.


Титла: Re: стихчета
Публикувано от: Deni в 24 Май 2007
***
И луната блести като хубава златна монета.
И в очите ти черни аз виждам как святкат комети.
И усещам аз цялата същност на твоето тяло –
тя побира се в длан, в песъчинка, във атом.
Ала също изпълва със смисъл океан от човешки безссмислици.
Колко малко е нужно наистина,
за да сме истински.

***
Ето брат ми и ето сестра ми.
Ето моята болка и скръб.
Ето тялото, ето душата ми.
Ето всичко и всеки в света.
Ето моите мисли и чувства.
Ето моите нощи и дни.
Аз не вярвам, че всички сме смъртни.
Аз не вярвам.
А вярваш ли ти?

***
Аз цялата съм звук и светлина –
нахвърляни без ред неясни щрихи.
Безименна, безлика, без душа,
без собствен път и без надежди тихи.

Аз цялата съм вик и самота –
безумие родено сред досада.
Замислена като добра звезда
аз всъщност съм коварна клада.

Аз цялата съм бурна планина,
убила смелите си алпинисти.
Аз имам само две ръце –
и двете са кристално чисти.

***
Моят свят е арена на сънища,
надживели задушния ум,
в който тайно били са заченати
сред талази от яростен шум.

Моят път се пресича от истини
със разголени срамно тела –
малки блудници сръчно неискрени
със раззинати грозни уста.

Моят ден е изпълнен със трепети
по откраднати чужди мечти,
изхабени и смешно нащърбени,
но със светещи живи души.

Моя малка вселена измислена -
с тъжни улички, с тиха вода -
в тебе светят неонови ледници
и върлуват души на стада.


Титла: Re: стихчета
Публикувано от: snqg в 24 Май 2007
Пишеш чудесни стихове! На мен ми доставиха голямо удоволствие. Харесва ми как използваш думите и вплиташ крайностите.
Ще следя с нетърпение темата. Благодаря, че споделяш!


Титла: Re: стихчета
Публикувано от: soul в 24 Май 2007
Много ми допадат стихотворенията ти! Успявам да ги почувствам и осъзная!
Прочетох и разказа ти. Обикновено, когато прочета нечий разказ си мисля не толкова за начина, по който го е написа, а как му е хрумнало да пише точно и конкретно върху тази тема! Намирам твоя разказ за интересен и бих се зарадвала, ако постнеш и друг/и!  :)


Титла: Re: стихчета
Публикувано от: mody в 24 Май 2007
И на мен ми хареса творчеството ти.Стиховете ти определено ми въздействаха.И аз,като другите,ще се радвам да продължаваш да постваш тук,за да ме радваш!Накара ме да се замисля и да си дам сметка за нещо много важно-каква е цената на живота.Благодаря ти! :)


Титла: Re: стихчета
Публикувано от: Deni в 25 Май 2007
 ***
Думи сред простора на душата.
Блъсват се във сивите стени
и отлитат.
Ще ми се след тях да отлетя
търсеща, намираща ... какво?
Търсеща, намираща
печално искрена
безумно тайнствена
безмилостно единствена любов.

Думи в празнотата на душата
безмерно нежно блъсват ме от ръб,
намиращ се в самия край на твърд,
ограждаща бездънната,
                безименна
                и безнадеждна бездна
                на безумието.


Думи в широтата на безумието ...
просто няма.
Има бързи, хищни, малки, зли и жълти
спомени от някъде и някога
и може би от някого.
Но само може би.

В глухото и празно пространство
на безумието ми
красиви, лъскави, широки и предателски усмивки
няма да намериш.
Те крият се добре –
зад зъбите на весели чудовища.

Пищиш ли нощем в тихия си дом,
когато праз съня ти се промъкне
(като тялото на лъскава змия)
грозен, празен, кух и необоснован
страх, че някой те преследва,
за да положи нежни длани
върху шията ти и да стисне здраво?

Не се плаши ще трае само миг,
а после ще се рееш над земята,
ще се промъкваш в чужди сънища
и ще полагаш нежни длани
върху нечий врат
докато той пищи във тихия си дом.

Една далечна сутрин –
назад или напред във времето
(или и двете)
една врата ще се отвори
и ще глътне
отдавна уморения ти жизнен дух
и после ще е мрак и нищета.
А ти, отдавна скъсал нишката
на своя ум,
безсилно ще се блъскаш
в сивите стени на нечия душа
и ще летиш към бъдеще тъй светло,
че ще изгори очите ти.
И после там ще свърши всичко.
Може би...
Но само може би.


Титла: Re: стихчета
Публикувано от: Videlina в 25 Май 2007
Дени, може би няма да кажа нищо по-различно от постовете преди мен, обаче съм длъжна да напиша и моето възхищение. Много красиво използваш думите, дори и тъжни на моменти. Много ми харесва стила ти. Допада ми наистина :) Продължавай да изливаш душата си  O0


Титла: Re: стихчета
Публикувано от: Deni в 25 Май 2007
бях споменала, че имам всичко на всичко два разказа. към единия вече пуснах линк. другия го прикачам тук сега. т.е. ще се опитам да го прикача. ама ако нещо не се получи, сори, ще трябва да пробвам пак
enjoy! :)


Титла: Re: стихчета
Публикувано от: fei4ka в 26 Май 2007
"Моя малка вселена измислена -
с тъжни улички, с тиха вода -
в тебе светят неонови ледници
и върлуват души на стада."

винаги съм смятала, че стиховете, колкото и наистина добри да са, колкото и страхотно да са спазени правилата в поезията, ако не бъдат почувствани от мен самата, то колкото и да си кривя душата не мога да кажа, че ми харесват. защото поезията преди всичко е чувство.
а тези наистина ми харесаха:)
успех!
и аз също благодаря, че ги споделяш:)


Титла: Re: стихчета
Публикувано от: Deni в 27 Май 2007
***
Will you ever be so strong to tell me
That your love is over and I have to go?
Will you ever be so cruel to let me
Find the real feelings of unreal soul?
I have always waited for the better
And you've always given me the most
But whatever happened to those feelings
They are now completely gone.
Does it take too much to love me
Or it took not much to stop?
I don't know and I don't really care
I just hope that you remain alone.
And I hope that soon you'll be afraid  of
All the things that crawl into the night
And will live with just one thought in your head:
"She is after me - I have to run!"

***

Убийство

Не поглеждай в очите ми
ако си сам и тъгуваш.
Не откривай във тях надежда и плам.
Не търси във сърцето ми
жажда, любов и закрила –
аз не искам на теб да ги дам.
Не ограбвай душата ми,
както отдавна го правиш –
много скоро ще ме убиеш така.
И не искай от мен да се взирам
във земните грижи –
аз не искам да виждам това.
Не заплитай с ръката си грозна
косата ми весела.
Не обгръщай съня ми в мъгла.
Не убивай душата ми,
както отдавна го правиш.
Аз не искам така да умра!


Титла: Re: стихчета
Публикувано от: Deni в 29 Май 2007
                * * *
Чашата на моето сърце
много често бива полупразна.
Без да питат парещи ръце
си отливат от живота ми коварно.

Често бързи, търсещи ръце
ровят се във топлите ми чувства
и крадат щастливите ми дни,
вещи в обирджийското изкуство.

А е трудно пак да заредиш
старите разбити складове
със кашони вяра и мечти
и пакети искрени желания.

Чашата на моето сърце
много често други я изпиват.
А пък аз, със двете си ръце,
щом си тръгнат я измивам.

***
Тя прокарва ръце по лицето си
и отронва от себе си малък жив стон.
Колко празно и чуждо ù се струва сърцето ù –
като стар изоставен амвон.
Та не иска да страда. И да плаче не иска
пред разбити икони-мечти.
И вратата на храма да отвори не иска –
твърде много разбити врати.
Твърде много вандали и скитници.
Твърде много дълбоки вреди...
Всеки ден тя изтлява по малко,
а така ù се ще да гори.

                    ***
Самота ли долавям в очите ти?
Всъщност ти не си точно самотна.
Ти си мъничка жива жена.
Ти си мъничка, жива, свободна.
Но не знаеш как се лети
и не знаеш как се умира.
В самотата си вечно вървиш
и си чисто и просто щастлива.
Мила, малка, безсмъртна жена,
не отвръщай от мене очите си.
Аз не искам да виждаш света
и не искам да виждаш цените му.
Той очите ти ще прогори.
Ще ти вземе във миг самотата
и тогава ще бъдеш жена
преоткрила света и нещата.
Но изгубила тихо душата си.

 ***
Дали имам какво да ви кажа?
Ако имам защо да мълча.
Сред предсмъртни пророчества лазя
и си търся насляпо смъртта.

Ослепели крещят боговете
и ми пращат от тъмното знак.
Стръвно жънат души закърнели
и ги връщат в първичния мрак.

Осем малки кристала, примесени
с капки кръв се топят и смърди
на разбити копнежи и разуми
и на гниещи свети земи.

Има път, който води безсмислено
до заключени с ярост врати.
Има вяра, която по стърмното
ме отвежда до голи скали.

Има вятър промъкващ се в цепките
на пропукана стара душа.
Има пръсти разкъсващи вятъра
като корабни бели платна.

Има истини казани шепотно.
Има рани, които кървят.
Има толкова много за казване.
Има устни, които мълчат.


Титла: Re: стихчета
Публикувано от: Deni в 31 Май 2007
* * *
У дома е там,  където стигаш,
когато свърши пътят под краката ти.
У дома е там, където всички те познават
и одумват с любопитство.
У дома е там, където малки лапи
драскат неуморно по съня ти.
У дома е там, където се събуждаш
и слънцето изгрява от правилната страна.
У дома е винаги малко по-близо,
отколкото мислиш.
Но и малко по-далеч.


Титла: Re: стихчета
Публикувано от: KRISTINA DURAN в 21 Юни 2007
Заврьщам се от хиляди посоки,
в очите ти ... с нощ са напоени,
вините - безпощадно тьмнооки
тревогата , че ти не вярваш в мене.
Каде да сьм? Сьвсем не зная вече,
ти всеки пьт ми даваш вместо виза
обида от безсмьртното далече
и страх от прекалената ми близост.
И тьрсиш според собствената сложност,
там долу богове с ореоли,
но земното е сьщо невьзможно
ако се взираш в звездните простори.
Защо мьлчиш? Аз зная ,че е трудно
да тьрсим перла в счупената мида,
кьдето болката е още будна
но просто...много искам да те видя.


Титла: Re: стихчета
Публикувано от: KRISTINA DURAN в 21 Юни 2007
          "РАЗДЯЛА"
Седем букви случайно сьбрани,
седем букви в дума една,
тя не звучи , а боли като рана
тя е по тежка дори от смьрта.
В живота пьтищата са различни
не искам да се срещнем като врагове
с годините и чувствата отминават
но дружбата не трябва да умре.
Недей се рови в миналото свое
и то понякога донася скрьб,
каквото е било-било е
и спомените нека спят.
И все пак нещо трябва да остане
дори това да бьде пепелта ,
защото всичко истинско,голямо
оставя някаква следа.


Титла: Re: стихчета
Публикувано от: Deni в 29 Юни 2007
Осмелих се попитам
тегнещите небеса
имат ли за мене вятър
                    и крила.

Причиних си светли болки
в търсене на нов мираж.
Осмелих се да помоля
слънцето за вечна власт.

Осъзнах съвсем неволно
мъдростите на света.
Пренаписах песента си
и си дадох свобода.

Тихо,
в тъмни полунощи,
бях безстрашна и добра.
Взех на заем чужда вяра
и душа.

Нежно сключих топли длани
около добрата нощ.
Плаках.
Вярвах.
Преоткривах.

Осмелих се да съм бог.
29.06.2007


Титла: Re: стихчета
Публикувано от: fei4ka в 03 Юли 2007
о, прекрасни, прекрасни са.
.
"Осъзнах съвсем неволно
мъдростите на света.
Пренаписах песента си
и си дадох свобода."

..наистина е чудесно. и това за дома също много ми хареса. съжалявам, не съм много по думите, когато искам да опиша колко едно стихотворение ми е харесало, но благодаря ти, че пишеш такива чудеса, защото само това ми остана сега - да чета чуждите чудеса и да се потапям в тях.


Титла: Re: стихчета
Публикувано от: Deni в 03 Юли 2007
Току що осъзнах, че досега не съм благодарила на онези, които са казали добри думи за стихчетата ми. Отчитам пропуска и ето на - благодаря ви! Темата се казва "стихчета" и това не е случайно, защото аз не ги смятам нищо по-съществено нещата, които пиша. Фактът, че някого радват, ме изпълва с тихо доволство.
Благодаря, пак!


Титла: Re: стихчета
Публикувано от: Deni в 07 Юли 2007
Преди да завладееш всеки ден
от дните ми родени на земята
и да обвиеш болките ми в жадна тишина,
пред своя кръстопът стоиш изправен.

Отдясно всички пътища извират
и спускат се надолу към света,
където свойте пътници намират.

Наляво свети цъфнала надежда.
Във клоните й пеперуди се роят.
Крилата им послание изписват
за безусловна вяра и любов...
чиито думи, безнадеждно разпилени,
изгубени души от векове редят.

Напред...
Но всъщност тук напред не съществува.
Извива своя криволичещ гръб
измамният човешки лабиринт.
По блудкавите му пътеки
възторжени нещастници сноват,
забързани към свойте оковаващи успехи,
далеч от парещата свобода.

Посоките са ясно очертани.
Остава да намериш своя път.
Но все така стоиш пред тях изправен.
И все така аз чакам те отвъд.

07.07.2007


Титла: Re: стихчета
Публикувано от: Modern swinger в 07 Юли 2007
Най- ми хареса последният стих:

Посоките са ясно очертани.
Остава да намериш своя път.
Но все така стоиш пред тях изправен.
И все така аз чакам те отвъд.


Найстина малко думи изразяват хиляди съмнения и обобщават търсенето, в което се впускаме всички. Звучи плавно и всичко си му е сякаш на мястото. Поздравления:)


Титла: Re: стихчета
Публикувано от: Deni в 18 Юли 2007
поставянето на заглавия винаги ми е било проблем. ето два опита, които не са точно в стихотоворната сфера, а няяяяяяяякъде там наоколо, в които ми се струва, че заглавият са успешно измислени при това без много усилия от моя страна, просто изникнаха в главата ми и ми се сториха подходящи.

АНКЕТА
Ако тръгна по тъмна пътека
без да знам накъде ме отвежда,
по-голям ли ще е рискът,
отколкото ако се оставя в ръцете ти?

Ако продължа да те обичам
повече ли ще боли,
отколкото ако се изгоря?

Ако слънцето не изгрее някой ден,
мракът по-тъмен ли ще е
от то този в сърцето ми?

Не знам.
Много трудни въпроси задаваш

***

РАЗГОВОРИ
   Донесе ми нощта подарък.
   Малък и грозен.
   Не ми хареса.
   Попита ме – “Харесва ли ти?”
   Казах й – “Много!”
   Обичам нощта.
                             - - -
   Малко и крехко,
   при мен дойде детето на съня ми.
   Целуна очите ми и каза:
   “Избрана си.”
   “За какво?” – попитах.
   “Да бъдеш свободна.” – каза ми.
   “А защо до сега не бях?” – учудих се.
   “Никой не е свободен безпричинно.” – отговори ми.
   “А ти сега имаш причина.”
   Замислих се.
   “И каква е тя?”
   “Да възмездяваш.”
   “За добро и зло ли?”
   “Не. Ще възмездяваш хората задето живеят.”
    “А какво е възмездието за това?”
   “Смърт.”
    Добра причина да се живее.
    Нали?
                    - - -
От какво бягаш, мъничка моя?
Бягам от чудовището.
Кое чудовище, дете ненагледно?
Това, което се скри под леглото ми.
От къде знаеш, че там има чудовище?
Знам, защото сама го оставих   
да лежи долу в прахоляка.
От кого се криеш, дъще любима?
От онзи, който ме нарани.
Къде е той сега?
Там под леглото.
Под леглото и в мен – във сърцето ми.
Тогава изхвърли сърцето си, мое момиче.
Не мога. Той го изяде.


Титла: Re: стихчета
Публикувано от: Deni в 22 Юли 2007
Емигрирам от съзнателната мисъл
да откривам в теб добри черти.
Ти си звяр и даже да отричам
нищо няма да се промени.
Откровено пренебрегвам всички знаци -
ти си луд и всичко в теб боли.
Знам каква е болката, защото
в огледалото са твоите очи.
30.06.07

***

Тъмно е, вали камбанен звън.
Аз отдавна си изгубих тишината.
Имам хиляди причини да съм вън,
но оставам вътре в мрака на душата.

Пламенно изреждам имена
на изпепелени минали любови,
всекиго дарих със топлина
тъкмо миг преди да го изгоня.

Тъмно е, вали камбанен гръм.
Изразходвах си напълно тишината.
Нямам право да остана тук,
затова се връщам в тъмнината.
21.07.2007

***

Пробуждане

Водовъртежите на млякото в кафето
събуждат неочаквани спирали във ума ми.
В очите ми се врязват ин-ян-и изменчиви -
с клепачите си нежно ги завивам.
Откривам пълния вселенски хаос претворен
във малка топла чаша бодрост.
Изричам двойнственото име на настъпващия ден
и без повече напразни колебания
света отпивам.
22.07.2007


Титла: Re: стихчета
Публикувано от: Deni в 31 Юли 2007
Но тъмно е в гората,
ненагледни мои,
строши се светлината
в усуканите клони
и някой стъпките
към избавление изтри.

И всеки храст
към вас протяга
шепоти зловещи,
опипва ви и търси
път
навътре към стаените души.

Усукани съзнания
блуждаят в мрака
и въздигат гнет.
Достатъчно е само да усетят
присъствието ви новородено
и вечно ще е мрак и нищета
и скърцане
и скърцане със зъби.

Послушайте на дивата гора
престорените неми обещания,
но нито миг,
ни миг, ни два,
любими мои,
не вярвайте на нейните слова
неуловими.

Бъдете хитри,
мои ненагледни,
бъдете ненадминати ловци.
Пазете кожите си,
за да не отмъкне
във мрака някой
вашите очи.
31.07.07


Титла: Re: стихчета
Публикувано от: construction man в 16 Август 2007


   Бих казал само едно голямо БРАВО O0 O0!!!Все така пиши , много ми допада всичко , което пишеш.Харесват ми и темите - самота , любов , разочарование , екзенстенциални мисли....!Браво!Ще чакам новите ти стихчета с интерес!! :)


Титла: Re: стихчета
Публикувано от: Deni в 26 Август 2007
***
Денят не е различен ден.
Ти просто си безмерно жива.
Ти - смела, дишаща и дива
над мен протягаш меч студен.

Денят е пълен с чудеса.
Ти имаш чудно просветление -
светът е ничие владение,
освен на нашите деца.

Денят отваря в нас врати.
Ти много нощи си видяла.
Ти светлината би познала
ако си имаше очи.

Не е различен този ден.
Аз днес със теб се запознавам.
И в знак на обич ти дарявам
единственото свое - мен.

***
Отявлено враждебна красота,
умерено изтънчена досада
полепват по безличния ми ден
и ми отказават всякаква пощада.

Горят пустинни диви ветрове,
изплитат съвършени нощни клади,
изричат заклинания безплътни
и възкресяват пясъчни грамади.

Заплетена в съня ми като дим
промъква се отдавна мъртва вяра.

Гладът е още жив във мен...
но няма дълго гладна да остана.


Титла: Re: стихчета
Публикувано от: construction man в 27 Август 2007


     Ще кажа още едно БРАВО  :) и благодарности за бързата реакция O0.
     Определено и двете стихчета са доста силни и наситени с чувство на умора от ежедневието и едно силно желание за откриването на същността изгубена в еднообразието!Харесва ми и начина , по който е изказана максимата , че света принадлежи на бъдещето.
     Много ми допада финала на второто стихотворение.След внушеното вече чувство на едно постоянно и монотомно повтаряне и една безнадежност се появява едно чувсво за промяна , за вяра и промяна!Тези стихове мен ме навеждат на тези мисли.
     Поздравления и все така O0!


Титла: Re: стихчета
Публикувано от: Deni в 01 Септември 2007
Тъй като реших, че достатъчно дълго съм се възползвала от гостоприемството на този форум към моите ... мхъм... произведения, реших, че е вече време да им намеря собствен дом. Което и направих - не е най-луксозното обиталище на света, но поне няма да се бутат и ще имат достатъчно място разните ми мисли и недомислици.
Благодаря на всички, които са отделили време да прегледат тази тема.


DM.org | Powered by SMF 1.1.2.
© 2004, Simple Machines LLC. All Rights Reserved.