^ Ти що не се обади, като си бил там?
Ок, значи аз се запознах с някакви дай хард фенове в рейса за Париж, само дето мене ме оставиха в Париж още сутринта като пристигнахме, а те решиха да минат през хотела първо
Дори познаваха Адил (На МАО дружката :Д) и ми казаха да му пратя здраве
С малко суетня и 2 метра стигнах до стадиона и чак там разбрах, че има 5 входа, пред моя вече имаше палатка и десетина човека, бях на първа линия ест
Към 9 и 30 вече заседнах да хващам тен :Д От моята страна имаше само французи, до към 4-5 часа, когато се запознах с Кирил101.
Всъщност само 1 човек около мен говореше и английски, до към 2 часа предимно обсъждахме любими клипове, недолюбвани песни, любим албум и т.н.. Отчасти общувах и чрез преводи с други хора около него, но в общи линии чакането беше дълго и сравнително скучно, защото хората не бяха много отворени към разговори с останалите, та по 2-3 си приказваха предимно (а и езиковата бариера за мен).
Към 2 обиколих стадиона, от другата страна вече имаше 50+ човека, слънцето беше убийствено, хората се множаха на всички входове (от сутринта имаше хора за трибуните, учудващо).
Към 4-5 се запознах с Кирил101 и се видяхме с Валери, който беше от другата страна, италианецът вече беше пристигнал- и той на другия вход, лол :Д, от 5 стояхме прави в готовност, в 6 и нещо отвориха входа и се почна блъскането и тичането... не ми отчете билета първоначално, накрая на някаква друга мацка която напираше й се отчете билета и аз хукнах :Д Кирил го видях първи ред пред кетуолка, но на сцената вляво имаше само 1 ред, та го подминах и се закотвих.
И изведнъж почнаха да ме блъскат хора отзад, отстрани, отвсякъде, беше ужасно, всеки беше готов наистина да те изблъска и да ти дойде на мястото без въобще да пита по някакъв начин, за разлика от немските концерти просто нямаше как да седнеш на земята или дори да си измъкнеш ръцете. Мене взе да ми става лошо и няколко човека на френски почнаха да ме питат разни неща (сигурно добре ли съм, с надежда, да ме изнесат, лол).
Италианеца беше чак на 6-ти ред и през 4 човека му махнах, при което ме напсуваха на френски и мене ми кипна съвсем и се изнесох назад, където макар и сравнително напред, хората не блъскаха толкова много. М83 поздравяваха на френски, публиката ги аплодираше много 0.о
Този път бях сравнително по- близко до кетуолка, но не виждах никакви познати наоколо, в последствие си поисках огънче от някакви хора и се оказаха, че са германци
Момчето пред мен се оказа французин, който много разпалено се опита да проведе разговор на английски (който знаеше колкото аз френски), а жената до мен, много дребна и сладка, ми помагаше да уча френски (който се оказа, че италианеца е учил) и всички ми се смяха на листа с важни френски, които ми беше направила една приятелка (изразите бяха от "имаш страшни очи" до "искаш ли да ми се залепиш на шамара?!")
С наближаването на концерта много се разместваха хората, до края вече бях пред французина, дето му бях зад гърба в началото 0.о
Започна концерта, ДМ излязоха по- рано, отколкото във Франкфурт, където филмчето към Ин Чейнс започна да тече поне половин- една минута преди те да излязат (ако не повече, нямам точна представа за време).
Около 15 минути преди да почне концерта и да излязат буквите на топката дори за секунди излезе устата от стрейджлов на червен фон, някаква грешка трябва да е било, всички го аплодираха
Около мен хората аплодираха през цялото време, отпред гарда пускаше шишета с вода, което си беше обяснимо, имайки в предвид ужасната жега.
На ин чейнс не пяха много хора, на ронг всички пяха и на всички песни от стари албуми също много се пя. За мое разочарование, на хоум като че ли хората край мен не откликнаха особено, аз лично бях се разтопила
След Peace ми стана лошо и италианеца се притесни, намери се някаква вода и до NLMDA бях пак във форма да крещя и скачам (на тоя концерт май най- много скачане падаше, около мен дори никой не посмя да си извади фотоапарата през повечето време :Д). На NLMDA си ме хванаха за ръчичка по стар ритуал
Всички видяха Антон бду, беше много ууу-ааа
Дейв му позира малко, надявам се снимката дето с Мартин са гръб в гръб се е получила
На FOTW пак бяхме единици дето крещяхме ТЪЧ МИ, а заигравката на Дейв с публиката беше на някоя друга песен, макар че не помня вече, тъй като беше от другата страна на сцената.
Погледна и в моята посока 3-4 пъти, така че спах спокойно (аз и повечето момичета около мен, хаха).
След концерта имаше прегръдки и снимки, много емоционален концерт беше, наистина.
Накрая си заминах с тримата германци от автобуса, защото бяхме в 1 хотел. Объркахме няколко метра, опитвахме се на френски да разберем пътя и накрая бях толкова изтощена, че почнах да им говоря на български и да забравя да вляза в метрото (в последния момент скочих и вратата ми пристърга гърба, лол). Бях си "вкъщи" към 2, имах сила само да се изкъпя и да си легна.
По пътя се сдобих с два плаката де, лол
А немските фенове се шегуваха с мен "Дейв като видиш много ли скачаш? А Мартин?"
На другия ден още бях зашеметена, някъде вторника за пръв път се осъзнах
Страшен концерт
Публикации
