Гледах и аз филма и за съжаление не ми донесе онова удоволствие, което очаквах. Да, визията е очаквано много добра, то и с такъв режисьор (; Музиката - също подходящо подбрана, според моите представи. А самите песни на Joy Division се появяваха на точните места.
Но... от целия филм, ако не знаех кой е Иън Къртис, нямаше да усетя това, което го прави по-специален от един объркан младеж, мотаещ се с групата си за разнообразие от мизерното ежедневие. Не усетих човека, написал красивите лирики, почти не се долавя тази му чувствителна, вглъбена страна. Не схванах от къде идва цялото му объркване, беше представен само като един безхарактерен човек, мамещ жена си, нехаещ за детето си, самоубил се пред невъзможността да направи избор.
Очакванията ми за филма бяха високи, можеби и аз съм пристрастна, но не ми хареса този поглед. Това беше образа на човека Иън, погледнат отстрани, от очите на далечен наблюдател. Така са го виждали околните - слаб, безотговорен, слабохарактерен /тук да засегна познатата тема за самоубийците и слаби характери ли са те/, измамник. Очаквах филма да показва неговите мотиви, неговата драма, непоносимоста му да живее в този образ, в който го виждат.
Е, режисьорът е направил своя избор. И все пак, който се колебае дали да гледа, да не се отказва. Такава комбинация - талантлив артист да представя друг такъв, трябва да се види и пречупи през собствената призма на възприятията.