Още на вратата ми направи впечатление,че макар да беше час и половина преди началото на събитието,имаше едва десетина човека пред клуба.Нещо недопустимо,ако беше в Европа
Клубът беше представителен- като интериор,мащаби и осветление (което обаче не беше съобразено с намерението ни да снимаме).
Не знаех Мартин какво пуска на диджей изявите си,честно казано,затова тези,които пускаха преди него се надявах,че просто подгряват и като се появи Мартин,музикалното оформление ще се промени към по-добро.
Анди се появи с група от преобладаващо женско присъствие.С изненада установихме,че седнаха точно до нашата маса.Постепенно хората се осъзнаха и започнаха да наобикалят Флеч,искайки да се снимат,да вземат автограф или просто да си поговорят.Не очаквах такава дружелюбност,особено към женската част
Макар музиката да не ми допадна,радвах се,че я пуска не кой да е ,а самият Мартин Гор.Присъстващите се бяха залепили пред пулта,като на концерт,опитвайки се да да запечатат някак случващото се въпреки неблагоприятното за снимане осветление.Не мина и без фенски ''инцидент''- не издържала на ''напрежението'' фенка се опита да се качи при Мартин,но,естествено,веднага се намеси охраната.А нашият човек просто се усмихна подчертано доволно (предполагам не заради своевременната намеса на бодигарда).
Алис (www.knit-head.com) по традиция направи подарък на Мартин- беше му изплела чорапи в сиво и червено,които успя да му подаде през пулта с помощта на охраната.
Не знам доколко е била достоверна информацията,която получих,че ще има афтърпарти.След сета 10-ина души се струпаха пред вип входа,причаквайки Мартин да излезе или по-скоро те да се опитат да нахълтат.Явно неуспешно.
Не успяхме да видим Мартин отблизо,така както успяхме Флеч,но се радвам,че изобщо го видяхме.Не се и замислям дали да присъствам на следващия му сет,когато и да е той - убедена съм.
П.С. Ето линк към двата клипа,които направих.Да не се обръща внимание на звука и картината :
Фен на идеята за музика.На желанието за създаване на нещо ново и различно,по възможност с по-малко заложена комерсиалност- нещо като ДМ на времето (по отношение на комерсиалността).Тук някои може да кажат,че ДМ винаги са били комерсиални,иначе е нямало да станат известни,че това е неизбежно и т.н.При мен нещата стоят по по-различен начин,именно защото ''комерсиалност'' е по-скоро съвременен термин/явление.
1.Първата ви мисъл, когато се събудите? ''Оцелях!''
2. Какви качества трябва да притежават хората около вас, за да ви бъдат близки? По-лесен ми се струва въпросът ''какви качества не трябва да притежават''
3. Смятате ли, че човешкият характер може да се промени само на млада възраст? Винаги може да се промени.Най-добре,ако е в резултат на нещо хубаво,положително.
4. Има ли песен, която рядко слушате, тъй като я асоциирате с неприятни моменти? Ако да, коя е тя? Има песни,които слушам рядко,но не заради асоциация с неприятни моменти.
5. Любима обидна дума? Трябва да се помисли добре,за да е възможно най-любимата
6. В какво се изразява вашата разсеяност? В забравяне и мечтателност
7. Обикновено след полунощ вие...? Не спя
8. Смятате ли, че съдбата съществува? Да/не, защо? Съществува.Защо- все още никой не е отговорил на този въпрос.
9. Ако животът ви е филм, кой ще играе главната роля? Трябва да проведа кастинг...
10. Докато попълвате това, вие...? Гледам през прозореца
Пристрастно или не,концертът на ДМ в България беше не само най-добрият за 2006 година,но и най-значителното музикално събитие въобще в българската музикална история. На някои обаче този очевиден факт не им харесва и изглежда се притесняват да признаят,че има обособено ядро от фенове,които не влизат в категорията ''влюбени фенки''. Не знам дали ще върнат ДМ в анкетата или дали изобщо ще бъде бойкотирано това гласуване,но за пореден път се убедихме,че живеем цензурирано и манипулирано.
Някой може ли да ми помогне да опозная тази група? На Л.С...
Наистина,помогнете на невежите да прибавим още една група в списъка си Преди бях попадала на информация за Silence,но опитът ми да намеря нещо тяхно ( например цялата дискография )се оказа неуспешен.
Проблема са тези хора, които се имат за нещо по-различни от останалите. Които просто нищо не правят и така позволяват глупоста да ги заобиколи и след това се жалват колко им е крив живота.
Проблемът е ако обръщаш прекалено внимание и съответно се дразниш още толкова. Може ли да се направи нещо срещу глупостта,след като у нас многократно се е доказвало,че явно е безсмъртна и каквото и да се прави,винаги ще я има? Много хора се занимават с различни неща и така успяват да избягат от това,което ги заобикаля. А тези,които се оплакват,винаги могат да си намерят нов повод.
MaoriGirl, а може би са искали с превода на Парфюмът да запазят някои средновековни нюанси на текста?
Нямам против средновековните нюанси и въобще средновековната тематика,дори напротив,но думи като ''мигар'' вместо ''нима'' например, звучат доста ретро,а все пак книгата е писана през 80-те и спада към съвременната литература.Съгласи се,че съвсем не са нужни подобни думи,за да се запази духа на епохата,в която се развива действието
Макар че е в списъка ми с любими женски вокали,Гуен Стефани като изпълнител за мен престана да съществува с нейното оттегляне от No Doubt и посвещаването в този толкова модерен и интересен стил с елементи на хип-хоп... Отдавна се шуми около това парче с участието на ''скромния Мартин Гор'',но,доколкото си спомням,когато го чух,също не можах да различа намесата на Мартин,явно няма да се размина само с едно слушане...
Интересно защо продължаваме да се възмущаваме от българската реалност,в която живеем?Не свикнахме ли отдавна,не разбрахме ли,че макар и малка,онази част от тези,на които продължава да им пука,така или иначе няма как да направи каквато и да била положителна промяна,след като болшинството е дотолкова заслепено от кича и глупостта,че дори няма способността да осъзнае каквото и да било.Жалкото е,че това мнозинство не е само в обществото и в определена степен се налага други да търпят,защото в повечето случаи каквото сам си направиш и друг не може да ти го направи - как пък все така се получава,че е валидно за нашата мила родина. Статията е едновременно забавна,тъжна и за съжаление,както вече беше отбелязано,обективна.Вместо обаче да се дразним,че Азис е представен като емблематична фигура в музикалната ни култура (дали я има-друг въпрос),по-добре да приемем описаното в статията като самоирония към родното ни общество.То какво ли друго ни остава...
Аз така и не мога да ''простя'' на Indochine,че пеят на френски и освен някои заглавия,не разбирам текстовете,което до известна степен осакатява цялостното възприемане,но така или иначе звучи екзотично- стига само английски и немски
Видеото към розовата вода наистина е приятно,но да,липсата на съществения момент с намесата на Молко се усеща доста ясно.В този си вариант песента ми звучи някак недовършена.
Предполагам сте попаднали и на другия клип,който е към варианта с участието на Брайън.
Освен това ми беше интересно и да разбера по-подробно за някои от процесите в парфюмерийното изкуство.
Не знам дали преводът и на другите две български издания е същият,но определено има думи,които са абсолютна отживелица и имат достойни заместители,но да не изпадаме в дребнавост
Необичайна история,в която, освен всичко останало,прави впечатление ироничното представяне на хората като вонящи същества без никакви качества.
С нетърпение очаквам екранизацията,макар че филмът в главите ни може би е по-добър,както всъщност се случва винаги.Надявам се изненадата да е приятна.
Засега мога да кажа,че изборът на Rachel Hurd-Wood за ролята на Лаура е в десятката,може би защото ''моята'' Лаура изглежда по почти същия начин...
Доста провокативна тема и съответно много труден отговор
Много пъти сме обсъждали дали ДМ е по-удачно да сложат край на музикалната си кариера,отколкото да продължават да съществуват само заради идеята и спомените от славното минало.
Колкото и трудно да е за един фен да стигне до някакво решение за себе си (всички знаем защо),когато любимата ти група е стигнала момент,в който няма какво повече да предложи,а започва да се обръща внимание повече на комерсиалното и материалното,по-добре е да се оттегли.Не трябва да се стига до крайности и до така характерната фенска слепота,че да не можем да осъзнаем кога е дошло това време.
Още не мога да кажа със сигурност дали бих предпочела този вариант,искам да видя след ПТА каква ще е насоката и чак тогава ще мога да преценя обективно.
На концерти така или иначе ще продължим да ходим,но въпросът е дали ще е със значението на нещо задължително на всяка цена или просто за удоволствие.
Посредствеността с надпис ''Depeche Mode'' би могла да предизвика разочарование и носталгия.За това,ако се стигне до такъв момент,е по-добре усилията да се съсредоточат в нещо по-креативно,отколкото групата да причинява това на феновете си.А вярвам,че никой от нас не иска ДМ да заприличат на всички останали.