И аз като Strange affection не бих искала да знам сетлиста преди концерта, ще ми липсва момента на върховна изненада или недоумяващо изумление 
Каквито и песни да изберат все ще ми е кеф, защото това ми е първи техен концерт live. Разочарованието /ако такова има/ ще дойде от факта, че няма да изпълнят песни, които искам да чуя.
И все пак, ще си пожелая малко по-некомерсиален подбор.

Наскоро гледах за втори път "Възгледите на един учител за народното творчество", авторски моноспектакъл на Камен Донев. Бих го гледала и трети път.
Първият път мнооого се смях, до трайни мимически бръчки и полуприпадък  Много самоирония спрямо нашенския морал и БГ действителността.
Вторият път обаче успяваш да надникнеш зад хумора. Това е пиеса, която проповядва любов към самия живот, към красивото, към природата, към творчеството. Ще цитирам мъдрият учител, който казва "в изкуството нужни са три неща: Първо - вдъхновение и Трето - радост".
И няма друг такъв актьор - 2 часа пълно раздаване на сцената, народни песни и танци изпълнява от сърце и душа, кючекът му е удивителен!
Заслужава си всяка минута!

Maya_v, моля те добави в твоя списък и Radiohead. Като гледам съдбата е благосклонна към теб, та покрай тебе и мен да ме огрее....

Всъщност лично аз нямам колебание по отношение на интересите си, но бях афектирана от неприятния контекст в който беше използвана думата "инфантилен". И взех да си задавам въпроси. Беше ми интересно какво мислят и други хора, макар, че тук мненията ще са пристрастни
И после като имах време да се замисля над моите си въпроси си дадох сметка, че отговора е положителен, да, детинско е. И в това му е прелестта! Музиката, както и редица други неща разбира се, са опит да абдикираш за кратко от задължението да си възрастен за да си позволиш едно завръщане към детския ентусиазъм за нещата, към онази мечтателност и искрена радост в която живеят само те.
В крайна сметка, музиката в частния случай /разбирай мене/, а може би и в общия е опит за примирение с горчилката.
Ех, дървена философия...
Колкото до поп-филка - толернатна съм към хората, които му се кефят, да правят каквото искат, само да не ми се натрапва, защото не го дишам. Поддържам тезата, че в нашата мила татковина простотията е повсеместна и поп-фолка е абсолютна закономерност, която израстване няма и никога няма да има.

Моята най-близка приятелка ме провокира за тази тема.
Ровейки се поняога из този форум установявам, че интересите ми по отношение на музиката съвсем не са нещо изолирано и непривично и все пак си позволих лукса да се засегна от определението - инфантилен.
И взех да си задавам въпроси:
Инфантилно ли е човек наближаващ 30-те да се интересува много живо от дадена група, да я издига в някакъв вид култ и с трепет да очаква един концерт?
Глупаво ли е да се събира с други хора/макар и не като практика, по скоро инцидентно/ със същите интереси за да гледат концерти, да слушат музика и да се вглеждат по-дълбоко в текстове, които са същинска поезия между другото?
Кое ме кара да бъда фен, съвсем не от най-отдадените, но все пак фен на Depeche или ...на дадена музика изобщо?
Има разлика между това да обичаш музика и да я слушаш за удоволствие и да си страстен почитател на определени групи и стилове. Факт е, че това се тълкува като детинско, все едно си спрял развитието си на определена възраст и си оставаш вечния тийнеджър.
Да, вярно е, че като свеж тийн, бях луда фенка на Take That и разни други бой-групи /неизбежните и закономерни грешки на растежа/ и все пак съм абсолютно против да сравняват образа ми от преди с този днес и разликите са съществени.
И ето - усещам, че хората, които ме заобикалят до голяма степен намират интересите ми в това отношение за смешни и детински и това ме стъписва - ние/и в частност аз/ ли не сме ок или на другите нещо им липсва.
И в крайна сметка - инфантилно ли е да си фен?

Тази песен изобщо не ме впечатли. Надявам се, че албумната версия ще промени мнението ми 

Далеч са от "позабравените" песни, но си мечтая за In your room и To have and to hold.

Здравейте от мен,
Едно не толкова креативно предложение, защото си е направо чисто плагиатство: WE ARE THE PASSENGERS...DRIVE  +/- US AWAY, за TONIGHT не остана място
Заслушвайки се в любимите ми песни - едно по-сантиментално ONLY YOU EXIST HERE + сърце накрая
И последно YOU CAUSE OUR FLAME
До тук с моето вдъхновение.
Много ми се нарави предложението на Кеви, истинска поезия!

PS Сега /няколко часа по-късно/ си давам сметка, че предложението под номер 1 има двуяко значение