авам, но също и албума на Soulsavers с Dave направо ме е завладял. Аз много харесвам и Violator, но не се опитвам да сръвнявам неща които нямат нищо общо. (То някои хора тук се кефят и на Петшопбойс, които според мен нямат нищо общо с нивото на Дм и Violator.)
Аз се опитвам да излезна от личната ми гледна точка, която е "това ми харесва / това не ми харесва" и се опитвам да погледна нещата от към цялостна продукция. И докато Violator е фундаментален албум за музикалната индустрия, Sounds of the Universe е албум, който няма да се запише с нищо съществено, ако ще и да ми е най-най-най-любимият на света.
От там идва и момента, че в 2012 Violator все още звучи свежо и все още има по-голям шанс да привлече нови фенове към DM, отколкото SOTU.
Интересно е, че спомена PSB, аз лично съм слушал значително повече последните им албуми в сравнение с последните албуми на DM и въпреки всичкото се идентифицирам като DM фен.
От известно време се мъча да програмирам възможно най-реалистични барабани, но липса момент на органично звучене, та тръгнах да търся подходящи моменти за семплиране извън нещата, които обикновено бих слушал с часове... И така се върнах отново към тази тема, но с доста повече информация за разилка от момента, в който съм я отворил.
http://www.youtube.com/v/D0bTVaQl4Os?version=3 Макар и да не пише нищо в Wikipedia по въпроса, точно този семпъл са ползвали нашите момчета. С достатъчно постпродукция, за да не звучи едно към едно, но това е основата.
Ето и някои други песни с наличието на същия семпъл:
Ами на мен лично нито едно парче не ме грабна на Recoil. Въпрос на вкус, звученето е ок, но вокалите са ми отнесени и мудни, просто не е моят стил.
Ако ти прави впечатление голяма част от вокалите на Дейв са подобни в последните години. Блестящ пример е любимата ми песен - I Want It All. Голяма част от песните на ДМ, ако бяха записани от други групи по абсолютно идентичен начин - на ДМ феновете нямаше да им харесат. Въпрос на промиване на мозъци и на циклично слушане е.
Тази тема ми е много любима и сме говорили много пъти за тъй-наречения "quality control". Очевидно е, че липсва при това доста сериозно в последно време. Като се започне от музикалното звучене, цялостна продукция, концепция, решения на групата и дори визуална концепция.
И докато Депеш влагат безбожно много средства за масивно турне, самото съдържание започва да издиша на моменти. Изпълнението е сигурно един от няколкото фактори, които още ги крепи и ги прави интересни за гледане.
Много пъти сме говорили за въпросните концертни версии, които точно Алън е преработил. Към момента - липсват. Макар и неговата работа да е предимно от гледна на продуциране (тоест да събере различни ремикси и да ги смеси с вече същестуващите песни, за да създаде по-продължителна или различна версия). Алън ни предостави много приятна демонстрация с вмъкването на няколко ДМ песни в живите изпълнения на Recoil. http://www.youtube.com/watch?v=235H66jBBfQ
Вариант, в който ДМ ще наемат Алън да им преработи концертите - няма. Вариант, в който ДМ ще вземат Алън за продуцент - няма. Много си им е конфортно с Бен, който очевидно не кастри творчеството на Мартин както Алън и Flood. Точно от това идват и проблемите от страна на групата и Алън. В момента макар и да са почти забравени, сигурен съм че ще бъдат преоткрити отново в момента, в който влезнат заедно в студиото. Ако приемем, че има някаква демокрация, в която всеки от групата има право на един глас, то е малко криво Алън да има същия глас като на Анди на фона на вложените нерви и труд.
Със сигурност обаче Алън заслужава по-големи сцени и заслужава повече внимание, което няма как да получи с Recoil, понеже не е поп ориентиран. И като отворихме тема за Recoil, личи си проекта как е сформиран като напълно експериментален и как се развива с времето до нещо, което ще бъде лесно като логистика и изпълнение. Подозирам, че следващият албум ще има отново един или два гост вокалисти, за разлика от първите няколко.
И докато Recoil в последните няколко години набира популярност, то не мога да кажа, че ДМ са се пръснали от нови фенове, независимо откъде са ги намерили и каква и е възрастта :)
Мисля, че щеше да има много повече паралели, ако се опитваха да го заместят с нещо напълно идентично Което е невъзможно и щеше да бъде обречено на провал. Мисля, че политиката им да пробват различни неща, а не имитация на Violator и Songs of Faith and Devotion, е напълно правилна, дори и да не създава неща от този ранг.
Продукцията на Ultra се доближава най-много до методите на Алън и най-много до Songs of Faith and Devotion, който е най-яркият пример за продукция изпълнена от Алън. Не съм чул или видял някой да се оплаква от Ultra или да казва, че е бегла имитация на Алън или нещо от този сорт.
Violator сам по себе си не е коренно различен от предишните албуми. Много често сме говорили на тази тема. Вижда се градивно развитие с всеки албум до излизането на Violator.
Между Violator и SoFaD, Алън работи по Bloodline. Това за него е преходната стъпка, която му вдъхва увереност в методите, които използва. В момента, в който ги прилага в студиото с DM и Flood, Мартин има проблем с това как част от песните му звучат и не одобрява подхода. Това в комбинация с личните проблеми прави записването на SoFaD доста драматично.
Филмът към ремастерираното издание на SoFaD, с подробни коментари от групата, продуценти и хора от тогавашният екип:
На мен последните два албума на DM ми звучат сухо, на места като демо версии на песни, които тепърва трябва да се разработят. Според мен точно тук един добър продуцент би се справил, като обогати и изглади звученето. Алън е гений и съм убеден, че колкото и далеч да е от звученето на ДМ днес е способен да развие по интересен начин песните в един бъдещ албум. Така или иначе чакам бъдещия албум с големи резерви.
Алън има много специфичен подход. От началото, в което започнах да се интересувам от музикална продукция, до ден днешен не съм изгубил желание да разбера всеки трик. Част от нещата, които си "взе" със себе след напускането са специфични симфонични и оркестрални звуци. Подобно звучене има в Ultra, като предполагам след това DM са сметнали, че това е използвано вече и са го оставили в миналото, докато Алън все още използва същите методи, но се е "модернизирал" от към компресия.
Последните албуми звучат сухо, защото подбора на елементи е еднороден. В продукцията на Алан ще има някакъв елемент, който е на заден план и е използван за атмосфера. Ще има перкусии (предимно флор томове в с различен тон). Много специфична комбинация от струнни инструменти, предимно виоли и чела. Голяма част от нещата ще са просвирени на обратно. Безброй вокали, голяма част от които са на заден фон. Като това включва насърчаване на вокалистите да изпълнят частта си в различна тоналност, да крещят, викат и какво ли още не. И като цяло сигурен съм, че който и да е продуцент, да последва тази схема... ще успее да "запълни" празнината на Алан.
Проблема е, че ДМ се опитват (ако изобщо се опитват) да заместят Алан... с нещо, което е напълно различно от Алан и хората непрекъснато ще правят паралели.
Имах възможността да чуя неща продуцирани от Flood и от Алън Мълдър (последният албум на жена му, не безизвестната Тони Халидей, който излезна преди време). Не мисля, че DM могат да сгрешат с някой от тях. Да си говорим обаче за Алан като продуцент... все още е в границите на фантазиите. Там някъде е и Трент Резнър може да е продуцент.
Но съм сигурен, че след време ще има хора, които ще си продават покъщнината, за да отидат на малък концерт някъде по света, в който DM ще изсвирят веднъж някой албум в неговата цялост... със състава, с който са го записали.
Що се отнася за Хилър, новината не е трагична. От два албума трудно може да се прави заключение за последователност, но да се надяваме, че този път ще гледат да направят по-добър албум... вместо просто да влезнат в студиото и да запишат албум. Това ми липсва в групата.
Не мисля, че нов албум на Depeche Mode може да ти хареса, независимо как звучи
Сигурно си прав, но ако трябва да съм честен, нито последния сингъл на Motor ме впечатли, нито и проекта на Мартин и Винс.
SOTU ме дразни на моменти и то точно от към продукция. In Chains е много добър пример. Изключителна добра продукция докато не настъпва момента с припева, който не се вписва на останалата част от композицията нито като ритъм, нито като плътност. Не ме интересува, че това е стъпка в страни, ако не звучи добре.
Що се отнася до Exciter, други групи също имат подобни албуми. Astronaut на Duran Duran например. Still Breathing е чудесна песен, но като цяло албума ще си остане "между другото" в кариерата им. Същото важи и за Exciter. Изключение ще са хората, които са чули DM чрез Exciter.
И ако DM се стремят да са встрани от предвидимото, то може ли да кажем, че в новият албум няма да има безброй аналогови синтове? Или няма да има 3 песни на Дейв? Или няма да има 2 инструментала от общо 12 песни? Или няма да има световно турне със стадионни дати?
Ако направим аналог през 90те ще видим, че нещата са далеч по-различни от към очаквания, промени и изпълнение. Завършвайки със стойностен студиен албум, който звучи различно от предхождащите го, звучи завършен, изненадащ със същестуването си и не съпътстван от турне.
Измина доста време, а и някои от нас са в очакване на нов албум, така че ми се струва редно да отворим тази тема.
Много пъти сме коментирали във форума, а и къде ли не, за състоянието на групата, качеството на продукцията им и какво ли още не. И докато се подготвям за поредното DM парти с познати и не толкова познати лица, се опитвам да си задам въпроса, какво може да представлява един добър сетлист?
Вероятно 2011та е единствената година, в която мога да отбележа едно единствено DM парти с мое участие. Причините са много, но донякъде мога да отбележа липсата на сериозен отзвук от SOTU. Мнението ми по албума не се е променило кой знае колко, а и гледайки поведението на хората когато чуят песен от албума, не мога да кажа, че това е любим албум на мнозинството.
Обикновено мнението на хората е повлияно от нещо моментно и едва след определен период могат да погледнат назад и да направят заключение. Сега е интересен момент за заключения.
Аз лично смятам, че PTA в по-голямата си част е доста приятен албум за слушане. Май той е единственият от последните 3, които мога да чуя без да презскачам песни или без да го сменя много преди да съм чул последната песен.
Exciter май не си заслужава да му обръщам внимание.
Противно на това и леко парадоксално, кариерата на групата се развива напред, получават награди и свирят пред пълни стадиони. От чисто локална гледна точка не мисля, че в България са се появили повече фенове благодарение на последния албум. Може и да ги има, но те определено не горят от желание да се впуснат в търсене на пълната дискография на групата, че дори и да открият сходни групи.
Взимайки всичко това под внимание... Новината, че Depeche Mode ще запишат нов албум... някак си... не ме вълнува толкова, колкото преди години. В мен ли е проблема или просто това е нормалнмо да се случва след определено време?
Почти всяка година в периода между денят на благодарността и Коледа излиза поне по една реклама с музиката на DM. По-голямата част от рекламите са в изпълнение на различни хора, но със сигурност Мартин и Винс са прибрали нещо от авторски права.
Причината да отворя темата е новата реклама на Gucci и концепцията им около нов парфюм - Guilty. Използвали са два кавъра на Strangelove, този на Bat For Lashes, както и на Friendly Fires. Респективно за мъжката и женската версия на парфюма. От чисто ретроспективна гледна точка съм добавил и някои по-стари реклами.
Има и доста трейлъри, които използват музиката на DM. Сещам се, че бяхме споменали няколко, както и част от тези реклами, но не си спомням да имаха собвствена тема.
Звучи безидейно като не малка част от соло песните на Дейв, които се забравиха няколко години след като се появиха. Дейв може да има страхотен глас, но бавните песни от типа на When The Body Speaks и аууууааа, не ми понасят...