Поздрави от Пловдив! От тук ''репортажът" няма да е на много трезва глава, но авторът смята, че така е по-добре.

При нас, както и във Варна, подгряващият сет беше доста зле. Звучаха R&B, някакви джазови парчета, както и някакъв стил музика, който бих определил като приспивен.

Нямам представа колко време са пътували Lowe от Варна до Пловдив, но при нас концерта също закъсня. На влизане в клуба, видяхме как типчетата се изнизват навън, вероятно за да вечерят. Предположението на някои от нас, че ще жулят дюнери набързо не се оправдаха, понеже групата се върна едва към 23,15 и малко след 23,30 вече беше на сцената. Публиката, според мен, както и във Варна, беше около 50 човека. Реакцията на почти всички от хората беше изключително топла, като имаше десетина човека (сред които и някои потребители от този форум), които знаеха доста от текстове на групата. Всъщност, доколкото разбрах, имаше и фенклуб от няколко човека (видимо и като мирис на градус), които се раздадоха с танци почти колкото самите Lowe. E, типично за нашия град, имаше и две девойки с леопардови облекла (едната беше типичен жълт леопард, а другата бял леопард-рядък вид), които се открояваха на фона на останалите и общо взето се чудех през цялото време как не са ги отстреляли по пътя. В края се примирих, че все пак живеем в свободна страна и тук има място за всякаква флора и фауна.

Колкото до реакцията на самата група, убеден съм, че останаха изключително доволни от публиката и посрещането тук, даже направиха сравнение с публиката във Варна, което няма да споделям, за да не излезе, че съм поредният местен патриот (какъвто обективно погледнато съм).
Сред края на концерта, момчетата се снимаха с всеки, който пожела, даваха автографи и си говореха с хората. Абе, въобще - готини типчета, свирят, пеят, раздават се и правят хубава музика. При нас новият сингъл Breathe In, Breathe Out беше изпълнен два пъти, като с второто изпълнение приключи и самият концерт.

Ето и сетлистът, който сглобих, макар че не съм убеден в точната подредба на песните:

Alpha Bravo
Ahead Of Our Time
The Vanishing
Adorable
My Song
Breathe In, Breathe Out
Live To Love
Thick As Thieves
A 1000 Miles
Mirage

Berlin Night Express
Simplicity
Breathe In, Breathe Out

Тая тема ми е любима и няма как да не се разпиша в нея. Моя музикален вкус е малко по-странен, за това и някои от нещата, които са ми харесали (или не са ми харесали) се различават стилово от тези, публикувани в предните постове.За мен годината също беше слабичка откъм добри албуми. Имаше такива, които чаках с нетърпение, но ме разочароваха тотално, за това пък други, от които не очаквах кой знае какво ми харесаха и се ги въртя често.

Топ 3:

1. Nitzer Ebb - Indutsrial Complex
Никога не съм бил фен на тия типове, но този албум за мен е изключително як и го слушам с огромно удоволствие. Парчето с Мартин ''Once You Say'' ми е любимо, макар че като цяло в тоя албум слаби песни почти няма. Накара ме да прослушам с кеф и други техни неща и да ги преоткрия в много отношения.

2. Helloween - 7 Sinners
Наясно съм, че групи от тоя стил рядко се обсъждат в този форум, но хората, които ме познават знаят, че моя музикален стил е малко по-обширен и слушам доста по-нетипични от ''сектата'' фенове на Депеш Мод неща. Та от този ''по-твърд'' (както го наричат) стил, бях най-силно впечатлен точно от този албум. Много голяма разлика от последните не особено успешни албуми на Helloween  и великолепна работа на барабаниста Дани Льобле, който здраво малтретира барабаните.  Заслужава си да се чуе дори и от хора, които принципно не се кефят на подобен вид музика.

3. Levinhurst - Blue Star
Levinhurst от доста време ги имам за моето си откритие, което за съжаление малко хора са слушали. Е, това е третият албум на групата на бившия член на The Cure Лол Толхърст, който отново не разочарова. В групата официално вече е и оригиналният басист на Kюър Майкъл Демпси, което прави този проект още по-интересен. Както и в предишните албуми, звученето на Levinhusrt е много изчистено, свежо и бих казал успокояващо, което е достатъчно този албум да влезе в моя скромен топ 3 за тази година:).

Разочарования:

1. Korn- Korn III: Remember Who You Are
Очаквах доста от Korn III, особено на фона на това, че продуцент отново е Рос Робинсън. Истината обаче е, че този албум, както и предният, страда от липса на нови идеи и запомнящи се текстове, така характерни за Корн преди няколко години. Поне по мое мнение, последният наистина добър албум на Джонатан Дейвис и компания беше ''Take A Look In The Mirror'' - последният с Head в състава. Оттогава просто не е същото!

2. Soulfly - Omen
След великолепния Inflikted на Cavalera Conspiracy предполагах, че новият албум на Soulfly ще е още по-добър, но не би... Изключае резачката ''Rise Of The Fallen'', останалите песни в този албум са някак еднообразни, бих казал скучни. Може би ако Игор Кавалера се присъедини и към този проект на брат си, нещата ще се променят, но по мое мнение последните няколко албума на Макс и Марк Рицо са слабички.

3.De/Vision - Popgefahr
Тук знам, че ще засегна особено любими хора, които обожават De/Vision, но винаги съм бил откровен и още откакто излезе този албум съм на мнение, че е изключително слаб! Единствената песен, която ми харесва е последната - ''Until The End Of Time''. За Мен Popgefahr  не казва нищо повече от предния албум Noob, който по мое мнение също не беше кой знае какво. А когато няма какво ново да кажеш с песните си е най-добре да се позамислиш малко и да си дадеш почивка, докато мозъкът ти не роди нещо, с което наистина да се гордееш.  В противен случай, просто отбиваш  номера. Лично мнение...

Е, Киро, това са изключително стари, но култови кадри от една изложба на абстрактно изкуство в "Баня старинна" Пловдив, точно преди първия DM.org convention. Поне за мен това бяха годините, в които цялата идея за форума и сайта ми носеха най-голяма емоция  ! Самата идея за надписа с ръцете май беше обща, а на мен ми е интересно дали се сещащ кои хора участваха в направата на цялата тази "композиция"?

Това е логото на едно предаване, което случайно гледах преди няколко месеца.

Хубаво е, че се организират подобни събития, които събират хората от форума. Радвам се, че се видях със стари приятели, които рядко успявам да видя. По моему на подобни партита си заслужава да се присъства главно заради това, както разбира се и заради музиката.

Относно музиката – в по-ранните часове на партито чух доста любими песни на Eurythmics, Клас, Depeche Mode и др. Нататък нещата станаха доста различни, понеже дългият сет на един от диджеите нещо не ми се понрави и реших да си тръгна малко по-рано отколкото съм планувал. Нормално е понякога да се случват подобни неща, но лошото бе, че извън заведението видях доста хора, които чакаха въпросният сет най-сетне да приключи.  Жалко, че от музикална гледна точка впечатленията ми остават такива, но съм убеден , че по-късно всичко е било на ниво и хората са се забавлявали по най-добрия начин.
Още веднъж – поздрави на всички, с които се видях! Надявам се подобни партита, а дай Боже и концерти, да ни събират все по-често!

Поредната спекулацийка....


Източник: http://radiotangra.com via http://consequenceofsound.net

Вчера разбрах, че по реповете в страната от миналия четвъртък се продават ДВД-та от новото българско кино, по инициатива на един от тиражните вестници. Миналата седмица е излязъл първият диск- "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", а днес и "Източни пиеси", който сутринта успях да си купя. Цената според мен е много достъпна и си заслужава-само 4 лева. Дисковете ще излизат всеки четвъртък, като следващите филми от поредицата са :

"Прогноза"
"Летете с Росинант"
"Хиндемит"
"Емигранти"
"Писмо до Америка"
"Шивачки"
"Време за жени"
"Пазачът на мъртвите"
"Маймуни през зимата"
"Лейди Зи"

Браво, Светльо!
Още вчера разбрах, че най-сетне си успял да интервюираш Алън и с нетърпение очаквах да публикуваш всичко, което е споделил!
Със сигурност това е най-стойностното интервю, което си правил, за което те поздравявам!
Убеден съм, че един ден на страниците на сайта ще прочетем и твой разговор с Дейв или Мартин-при твоето нарастващо портфолио, те трудно биха ти отказали!

Годината си измина, никой не се сети да пусне тази обощаваща тема .

През тази година повечето от любимите ми групи издадоха нови албуми,но за съжаление не съм кой знае колко удовлетворен от резултата.

Най-доброто за тази година в личната ми класация:

The Prodigy-Invaders Must Die

Да, знам, че на тази група отдавна и мина времето и последната им творба беше много зле, затова имах негативни очаквания, но за радост те не се оправдаха.
Нямам представа колко пъти съм слушал Invaders Must Die откакто излезе, но всеки път му се радвам максимално и скоро няма да ми омръзне.

Приятната изненада:

Mesh-A Perfect Solution

Не съм особен фен на тези момчета, но A Perfect Solution си заслужава. Личи си, че е много добре замислен и още по-добре реализиран.

Следващата категория е за албумите, които не бих определил като добри или лоши, понеже не са успяли да ме впечатлят достатъчно, или просто съм очаквал повече от тях.За това бих ги нарекъл по-скоро приятни.

Depeche Mode-Sounds Of The Universe
IAMX-Kingdom of Welcome Addiction
Rammstein-Liebe Ist Fur Alle Da
Skold vs. KMFDM-Skold vs. KMFDM
New Generation-VIA

Разочарования:

Marilyn Manson-The High End Of Low
Paradise Lost-Faith Divides Us-Death Unite Us
Muse-The Resistance


Както се казва-This Is My Truth, Tell Me Yours .

Не знам каква посещаемост са очаквали организаторите на двата концерта, но в Пловдив по мои наблюдения имаше около 50 души, при капацитет на клуба от максимум 80 човека (по мое мнение).  Не мисля, че тази цифра е малка и неочаквана по ред причини.
Просто в България феновете на синтпопа са доста малко. Lowe от друга страна са достатъчно нова и поне за мен неизвестна група. Не знам някъде в България да се продават техни дискове, а и по мои наблюдения, музиката им не се намира лесно и в интернет пространството. По този начин, потенциалният посетител на техен концерт в България няма особена възможност да се запознае по-обстойно с тяхното творчество, за да знае какво да очаква от изявата им.
Като прибавим към това и слабичката реклама на събитието, причините за рехавата посещаемост стават достатъчно ясни. Питам се какво щеше да стане, ако двата концерта не бяха обявени на страниците на depeche-mode.org- тогава, по всяка вероятност, посещаемостта щеше да бъде просто трагична.
Иначе впечатленията ми от  концерта в Пловдив са добри. Повлиян най-вече от споменатите по-горе  причини и от това, че аз самият не съм кой знае колко близо до от определението "фен на синтпоп музиката" , нямах намерение да посетя "Club Lebowski" , но си промених мнението в последният момент, понеже исках да се видя с приятелите от форума.
Не съжалявам за това си решение, понеже концерта ми отговори за пореден път на някои въпроси, които често си задавам. В Европа на хората от музикалният бранш им казват артисти и вчера се убедих, че това е много правилно определение. Понеже за да се харесаш на публиката, освен с музикални качества, трябва да блеснеш и с добро сценично поведение.
Като изпълнители, за мен Lowe, не са нещо уникално-имат две-три парчета с доста добри мелодии и вероятен хитов потенциал, а останалите, които чух вчера бих ги определил по-скоро като приятни. Сценичното поведение на тези момчета обаче ме впечатли. Има групи с подобно звучене, които стоят статични и някак апатични на сцената и нямат никакъв контакт с публиката, пример-Ladytron. Тези момчета обаче, въпреки това, че аудиторията не беше много голяма, се раздадоха, бяха доста раздвижени на сцената, изглеждаха свежи и приятелски настроени и  изобщо си личеше, че са група, която знае как да прави запомнящи се концерти.
След изявата, хората си поговориха с всички и се снимаха с всеки пожелал, което също ми направи много добро впечатление. Изобщо, това беше вечер, която си заслужаваше и се радвам, че присъствах на нея.

Имаше един весел момент, в който шефът на клуба се качи на сцената към края на една от песните и иззе функциите на вокала-беше много запомнящ се момент и нещо, което развесели групата и всички присъстващи . Жалко, че известният наш журналист, деец и алкохолен алманах The Fein не се качи на подиума, за да демоснтрира кадифения си тембър и да шашне окончателно веселите шведи .

Надявам се догодина да се състои концертът, за който се шушукаше снощи и на който съм сигурен, че интересът ще е достатъчно голям, за да се видим отново с доста приятели и да покажем, че не сме чак толкова зле като публика!

В извадката, която си дал/а не виждам никъде Ландерс  да е казал подобно нещо-виждам само някакво ревю на "Metalhammer", в което действително се казва, че "Haifisch" звучи като Depeche Mode.
В по-ранен етап от промотирането на този албум имаше интервю с Рихард Круспе, който твърдеше, че това парче е вдъхновено от Депеш. Подчертавам вдъхновено, понеже "вдъхновявам" , доколкото аз знам, няма общо значение със "звуча като".
И за да съм по-ясен ще ти дам един пример. Представи си, че аз съм музикант и слушам някакво парче на Рамщайн. В един момент, куфеейки си отпивам от бирата, задавям се и се закашлям. Този момент се запечатва в паметта ми и ме вдъхновява да напиша нова песен, за която ще имам всички основания да кажа, че е вдъхновена от Рамщайн, а ако попадна на добра реколта гъби, даже бих могъл да вплета някак си въпросната кашлица в парчето, за да може нещата да са още по-автентични.
Мисля, че бях достатъчно ясен. А сега чуй пак песента и ако отново усетиш някаква прилика с Депеш Мод (мнение, което си дал/а в един друг форум), ще се радвам да споделиш точно в кой момент се появява тя.

Имаше навремето една хубава песен "Остаряваме бавно" .

Всеки има право на свое мнение.По моемъ последните два диска не бяха на нужното ниво, макар от тях да се две от най-любимите ми песни. Слушайки новият албум на Рамщайн си мисля, че не са чак толкова умрели, даже напротив. Доста агресивни парчета, с много добри клавири и мощни барабани. Изобщо това е група, която е достатъчно провокативна, даже в някои случаи брутална в идеите и текстовете си. Но е хубаво, че не им пука особено от мнението на останалите и си правят това, което им е на сърце. Така е и в настоящият албум-пее им се на любов за хората:).
Между другото се убедих, че музикалните журналисти са странни птици-в ревютата към албума всички разправяха как парчето Haifisch било твърде явна препратка към Strangelove на Depeche, а аз такова нещо поне не успях да усетя:).

HTF=WTF 
В средата на клипа се смях доста . След което се опитах да си обясня каква е идеята на всичко това. Отговора ще спра да го търся, понеже не ми се занимава с глупости. В горното мнение се пише за някакви си "принципи на Депеш Мод". Какви принципи, по ягодите .
Клипа на Peace беше едно от най-скучните неща, които съм гледал някога през живота си, и се радвам, че това се случи само веднъж. Сега това творение не знам как да го определя, освен като гнусно и гадно .Няма да го гледам втори път, освен ако някой ден не съм ужасно пиян и имам проблем с повръщането.
Между другото Джийн Симънс би се включил изключително добре в теамтиката на тази творба
Със сигурност този клип трябва да попадне в класацията на най-лошите такива, и то директно на някое от челните места.

С изненада открих, че в този раздел има теми за "изключителни групи" от рода на Tokyo Hotel, а няма такава за една от най-любимите ми групи-Рамщайн.
И понеже знам, че освен мен, тук има и други фенове на R+, си позволявам да отворя тема за тях, още повече, че следващият месец ще можем да чуем новият им албум.
И така, албумът на Рамщайн, който според непотвърдена информация носи името "Liebe Ist Fur Alle Da" , ще излезе през октомври и отново ще съдържа 11 песни (о,каква изненада  ).Траклиста е следният :
1.Rammlied
2.Ich Tu Dir Weh
3.Waidmann’s Heil
4.Haifisch
5.B******
6.Fruehling In Paris
7.Weiner Blut
8.Pussy
9.Liebe Ist Fur Alle Da
10.Mehr
11.Roter Sand
Първият сингъл от албума е песента "Pussy" , която предвещава да е доста интересна, поне ако се съди от припева и :
"You got a pussy, I have a dick. So what's the problem? Let's do it quick!"
Сингълът, който включва още едно изпълнение от новия албум, а именно "Rammlied" като б-страна излиза на 18 септември.
Два дни по-рано ще видим и видеото към въпросното парче, което е дело на шведа Йонас Акерлунд, известен с работата си по клиповете на Роксет, както и с тези на Мадона  в последните години. Негово дело е и скандалният клип на Продиджи-Smack My Bitch Up, като aко съдим по това промо,  човекът явно е решил да надмине тази си творба с настоящият клип на "Pussy" . Другите трейлъри от въпросното видео преминават в абсолютно порно, така че не възнамерявам да ги подлагам на внимание...
Турнето в подкрепа на албума започва на 8-ми ноември в Лисабон, като според предварителна информация, то ще съдържа 200 дати. За съжаление до момента България не е включена, но датите за концертите догодина все още не са обявени, така че остава да се надяваме най-сетне да ни посетят .