Диапазонът на фенството е твърде голям и включва както фанатизирани индивиди,които признават само и единствено любимата си група,отричайки дори сходни по звучене и стил изпълнители,така и хора с много по-широк поглед върху нещата.Така например фенове на Депеш могат да не понасят U2,токова колкото не понасят и чалгата.Как всеки разбира фенството си е строго индивидуално,общото е,че в определения вид музика човек намира някакъв емоционален и физически заряд.Последиците са ясни - разярени съседи,сърдити роднини,които те наричат досаден, дори непоносим и неизбежното раздразнение от твоя страна в опитите да защитиш Единствените.
На последното парти в къщи поради наложените ми ограничения да пускам Депеш пред външни хора,реших да разнообразя с De/Vision,при което приятелите ми ме попитаха:"Ти сигурна ли си,че това не е пак Депеш?",а в края на купона друг човек компетентно добави:"Значи не всичко,което сме си мислели,че е Депеш е Депеш."(ставаше въпрос за Camouflage)
Предполагам изказването ми ще прозвучи твърде емоционално,но как намирате сили да ги крикувате,аз не бих могла.Никога не съм смятала,че Депеш са ми длъжни с нещо или на който и да е фен,напротив аз се чувствам задължена за всичко,което са ми дали.Зад издаването на The Best-a,предполагам стоят комерсиалните цели на цялата машина зад групата и според мен персонално да обвиняваме Мартин,Дейв и Флеч би било неоснователно.Албумът наистина цели популязирането им,но за тях самите едва ли финансовия момент е приоритетен. Що се отнася до клипа към Martyr,не вярвам да се завърти по телевизиите,така че комерсиалният елемент и тук отпада.Не виждам и защо да смятаме,че те не мислят за нас,нима не продължиха почти цяла година да изнасят концерт след концерт или и това е било единствено с комерсиална цел?Без да звучи патетично,но коя друга група се радва на такава продуктивност и успех сред феновете си цели 25 години!
Убедена съм,че повечето хора от този форум ще си го купят,за съжаление тези,които разчитат на двойно DVD ще останат разочаровани.Аз поне се чувствам така от няколко часа.
Този сън го сънувах преди няколко седмици и определено успя да ми развали няколко дни поред.Сънувам,че Депеш ще дават автографи в някакав магазин по повод излизането на новия си албум??,не мога да ви кажа нито в кой град,нито коя година се развива действието,но най страното е ,че всичко това се случва през нощта,нареждам се аз на някаква огромна опашка и започвам да чакам,като си давам ясната сметка,че нямам никакви реални шансове да взема автограф,защото преди мен има твърде много хора,но седя упорито и чакам.Спомням си,че се бяхме наредили на някакави безкрайни стълби,предполагам аналогията е с чакането в Билетния център на ДНК преди концерта.. Там се запознавам с някакъв тип и започваме да си говорим,не помня за какво,но в крайна сметка след няколко часа висене той ми казва не се притеснявай ще ти помогна да влезеш и се оказва,че е част от екипа на групата.Само не разбрах защо не ми го каза веднага!И така след още известна доза висене успявам бързо да напредна на опашката и най-накрая влизам в някаква стая,определено не приличаше на магазин и вътре седят Fletch,Peter,Christian и още няколко човека,мъже и жени,но от Мартин и Дейв няма и помен!Питам аз къде са,а останалите ми казват,че им се наложило спешно да тръгнат,поради някакви семейни причини!По-натам не си спомням нищо освен,че бях безкрайно ядосана...И как не след като цяла нощ чаках на тая опашка!
Винаги се опитвам да съм безпристрастна,когато гледам нещо ново на Депеш,но мисля,че не успявам,така че DVD-то на мен ми харесва.Наистина ефектите са малко в повече,но това го прави по-различно от всичко,което сме гледали досега.Много ми харесаха Macro и I Want It All,песни които досега не можеха да ме впечатлят особенно,но сега гледам на тях по различен начин. Home и цялата светлина струяща около Мартин...Дейв зад сцената...публиката стремяща се да е колкото може по-близо... усмивката на Мартин... Емоците предадени от сцената са реални и неподправени и създават усещането за нещо истински живо. И най-накрая пет песни на Мартин,какво повече можем да искаме?!!
На мен песента също много ми харесва,има нещо в нея,което те кара да я слушаш отново и отново. Освен,че е нова,разбира се. На мен ми звучи като Better Days и Free,а честно казано тях ги предпочитам пред редица други песни от PTA.Мисля,че свиквам с новото звучене на Депеш.
1.A-ha - Hunting High And Lows 2.The Cure - Apart 3.DeVision - Someone To Draw The Sword 4.Camouflage - Love Is A Shield 5.Sisters Of Mercy - Nine While Nine 6.New Order - Dream Attack 7.New Order - Guilty Partner 8.Duran Duran - Ordinary World 9.The Cure - Open 10.DeVision - Your Hands On My Skin 11.Pet Shop Boys - It's A Sin 12.Pet Shop Boys - Numb 13.The Smiths - Half A Person 14.Joe Dassin - Le Cafe Des 3 Colombes 15.The Doors - Love Me Two Times 16.Нова Генерация - Страх 2 17.Joy Division - Insight 18.Nick Cave - Where The Wild Roses Grow 19.Army Of Lovers - King Midas 20.Boy George - Karma Chameleon
Съгласна съм с повечето от мненията до тук,а и сетлистът от Германия на мен лично много ми допадна.Смятам,че освен песни на Депеш задължително трябва да се пускат и други парчета било то за разнообразие,за почивка или ако щете да се чуе нещо ново,което всеки може да потърси допълнително ако му хареса.Разбира се стилът е добре да бъде запазен и групите да са сходни по звучене.Няколко различни песни спомагат за разведряване на обстановката.Само да добавя,че често компанията,която ни придружава на дадено парти не е само от 100% Депеш Мод фенове.Така,че аз лично искам понякога песни на други групи,които според мен се вписват в обстановката на партито,това е един от начините на всички да ни е забавно,нали?
Партито беше супер!Хората около мен се забавляваха искренно,а още по-доволна съм,че и моите музикални желания бяха изпълнени. .Днешното главоболие си заслужаваше.
Слушам синглите им,по една две песни,не повече,но между тях имам и много любими парчета(Perfect Day,Ordinary World,Come Undone,Save A Prayer,Hold Back The Rain,I Don't Want Your Love...).Ако има концерт там сме!