Пътешествието се получи много яко - благодаря на съдбата, че не ни подложи на тежки изпитания в тези 6 дни прекарани заедно. Доста време ще ми трябва да подредя всички детайли от последната седмица в една цяла картина, не случайно повечето от групата, с които разговарях имаха усещането, че са минали няколко седмици от заминаването ни - живяхме на пълни обороти.

Концертите отговориха напълно на очакванията ми - Будапеща с най-силна публика, Белград се запалиха чак във втората половина на сетлиста, но пък мощно, а в Загреб имах усещането, че сме на някакъв частен концерт с малката сцена и загражденията на по-малко от метър от кетуолка. Като минус мога да отбележа, липсата на смени в сетлиста - очаквах да чуя повече песни на Мартин.
Единствено в Будапеща имаше местни фенове, чакащи от по-рано, на другите две дати бяхме само сборна формация от различни европейски страни и Канада. Въпреки тази европейска конкуренция на опашката, БГ агитката винаги заемаше цялото чело на кетуолка и обираше всички "reach out, touch Dave".

Съгласен съм с Мао, за Should Be Higher като най-силна комбинация от визия и звук, пасващи си идеално. Мога да отлича също и Halo, но като цяло визията течаща на лед стените, не ме впечатли особено. Твърде много се набляга на живите кадри от самия концерт и баланса ми се губеше. Ето моето клипче от Should Be Higher в Белград:
Depeche Mode Should Be Higher @ Usce Park Belgradehttp://www.youtube.com/v/5b3QlOa6ri0?version=3&hl=en_USКъм емоцията от трите концертни дати, мога да добавя и двата рождени дни, които изпразнувахме в автобуса. Благодарности и от мое име на шофьора, който се справи перфектно със задачата си и стоически издържа постоянното облъчване с ДМ. На следващия тур да е жив и здрав, ще го водим на концерт.

Ако съм бил прекалено строг с някого по време на пътешествието, нека знае, че не е било поради лоши чувства, а с чисто организаторска цел. Трудно е да водиш група от 24 индивидуалисти, но като цяло мисля нямаше големи драми тъй характерни за организираните екскурзии.
В заключение: каквото и да напиша, няма да се доближи и минимално до удоволствието, което ми достави този трип и 144 часовия купон ми се стори твърде недостатъчен, съжалявам че не можахме да си кажем довиждане в София, но трябваше да опитаме "mission imposible" с полета на Валери. Гледам си снимките и връщам спомените, един по един. Ето я групата ни пред Delta Bus-а.
See you next time!