Препоръчвам ви The Fall (2006) - реж. Тарсем Сингх.
Фантазия, въображение и реалност се размиват, изключително въздействащ.

Много грозно...
Toва е тема, в която се публикуват снимки на съфорумци, а НЕ се коментират ехидно.

Честит рожден ден на depeche-mode.org!

Аплодисменти за екипа, който тръгвайки от една идея, за по-малко от година успява да я реализира в най-мащабния Depeche mode проект, обединяващ българските фенове!
Възхищавам се от ентусиазма и хъса, с които работите!
Успех!

Мерси, Деси За нея ставаше въпрос.
"Le grand cahier", "La preuve" i "La troisiеme mensonge".
Последните две не знам дали са преведени на български.
Страшно ми допада стила й - простичко и непретенциозно ти разкрива ужасяващи истини за живота.

Честито и от мен!

А какво ще кажете за Агота Кристоф? Някой чел ли е нещо от нея?
"Голямата тетрадка" за мен беше много разтърсваща книга.
 Знам, че е част от трилогия, но още не съм намерила другите две.

Нова генерация, Клас, INXS, Nirvana...

A също и ТЕХНОЛОГИЯ
... Нажми на кнопку, получиш резултат...

One Step Closer/U2

I'm 'round the corner from anything that's real
I'm across the road from hope
I'm under a bridge in a rip tide
That's taken everything I call my own

One step closer to knowing
One step closer to knowing

I'm on an island at a busy intersection
I can't go forward, I can't turn back
Can't see the future
It's getting away from me
I just watch the tail lights glowing

One step closer to knowing
One step closer to knowing
One step closer to knowing
Knowing, knowing

I'm hanging out to dry
With my old clothes
Finger still red with the prick of an old rose
Well the heart that hurts
Is a heart that beats
Can you hear the drummer slowing?

One step closer to knowing
One step closer to knowing
One step closer to knowing
To knowing, to knowing, to knowing

Уау, ама че съвпадение! Дали е случайно?
Ние двамата с lyubo бяхме на второто парти в Петното, в Пловдив, мисля, че беше към 15 декември 2003.  Ами какво да кажа, беше супер, ако това наистина си бил ти, Recoil, поздравления и благодарности! Това беше последното ни готино парти в България и добре, че отидохме за да си го спомняме дълго  
Успех нататък!

И аз много харесвам стила на Ремарк. "Триумфалната арка", "Черният обелиск" и особено "Сенки в рая" са ми любимите. Отдавна не съм ги препрочитала и съм се затъжила за тях.
Друг мой любимец е Борис Виан. Обожавам  разказите му и сборника "Човекът-вълк". Страхотно, тънко чувство за хумор, лек сюрреализъм ... абе велик!  Романите са му малко по-шокиращи. Ако не сте го чели и ви е за първи път, по-добре започнете с разказите.

Nyna, аз също имах подобно мнение за Боно, но когато го видях и чух  на живо... бях адски изненадана от мъката и усилията, която правеше да взима високите и не винаги се получаваше добре...може би това се дължеше и на не толкова доброто ми място в залата, а може би и на натрупаната умора - все пак това е краят на турнето им. Както и да е. Не ми се щеше да изместваме темата за Депеш или да се хващаме за неволното сравнение помежду им. Всеки вижда от различен ъгъл нещата. Просто ме порази това, че  Боно   влагаше доста физическо усилие да пее вярно или поне публиката забелязваше един вид усилие, докато при Дейв всичко беше излято с такава лекота, толкова естествено и прекрасно!

Не знам къде да постна впечатленията си от концерта на Депеш в Монреал - 4 декември 2005. Ако модератора прецени може да премести темата другаде.


Невероятен. Експлозивен. Разтърсващ.
Сцената, както Добо сполучливо вече описа, наподобява космически кораб с овални форми и сребристи тонове. Дейв - както винаги в прекрасна форма, магнетичен, вечно млад, подлудяващ публиката с разтърсващия си глас и сценично присъствие. Публиката - екзалтирана, вярна и отдадена завинаги на магията Депеш Мод!
Вече втори ден не мога да се отърся от преживяното и ходя с премрежен поглед щастлива усмивка!   Случайно  концерта на Ю2 в Монреал съвпадна в една седмица с този на Депеш, така че сравнението им  неволно се наби в очите ми. Шоуто на Депеш беше няколко класи над това на Боно и компания. Като звук, като магнетизъм, дори и като гласови данни ...
Дано всички фенове да успеят да станат част от турнето Playing The Angel и да съпреживеят величието на Депеш Мод отново и отново!

На 28-ми ноември бях на техен концерт в Монреал. Истински празник...за сетивата и душата...Накрая 20-хилядната публика изпадна в екстаз...времето сякаш спря. Велико!