Странни музикални сънища:)

[maya_v]

Треска ме тресе преди пресконференцията и снощи пак ги сънувах нашите момчета. 

Отдавна не ми се беше случвало да сънувам Depeche Mode на концерт. Даже бях бекстейдж тази нощ. В София, някъде в Западен парк беше събитието, бяхме се събрали в центъра приятели и отидохме до там с някакъв влак стрела. Не беше нито стадион, нито арена, а като някаква индустриална зона и всички бяхме зад сцената, отпред нямаше никой, но атмосферата беше страхотна и те дойдоха, минаха покрай нас и Марто се качи по едни стълбички на сцената. Беше облечен с костюма от миналото турне (онзи сребърният) и откри шоуто с ново парче - Showgirls, което звучеше доста добре и след това се събудих. 

[kirilart]

Откога не бях сънувал нещо подходящо за темата и преди ден ми се присъни щура история. Не търсете много смисъл, разказвам я както я сънувах, а често (особено в моята глава) сънищата са зле подредени.
 

Хотел, някъде из Европа - разположен е високо над града, в дъното красиво море. Голяма агитка фенове сме се събрали и си чакаме полета за следваща дата. В един момент някой казва, че само долу в града ще се продават билети "пред сцената" за някаква дата, за която нямаме билет, а очевидно са ценни. Поглеждам си часовника виждам, че има 39 минути до полета и заключавам, че има достатъчно време да си вземем и да се върнем. Малка групичка тръгваме натоварени с парите на цялата агитка на лов за билети. Спускането към града преминава през безумно красиви градини, позанемарен дворец, десетки калдаръмени улички със стари къщурки, жп прелез, на който линиите свършват на 10 метра във всяка посока (спомням си, че се снимахме там) - поглеждам контролно часовника, остават 36 минути. Яко, времето в съня тече подобаващо бавно!
Срещаме агитка хърватски фенове, които казват че ей там зад ъгъла бил магазина за билети, познавали собственика. Бичим още поне час реално време, но на моя часовник си стоят 36 минутите. Стигаме в една огромна пещера отворена отгоре към небето. В средата и има нещо като египетски  обелиск, на върха, на който е забодена надолу с главата старинна къща. Споделям с новите ни хърватски приятели, че това е изумителна забележителност, а никога не съм я виждал ни в интернет, ни в медии...те отговарят, че я виждат само феновете на ДМ и ни камера, ни фотоапарат могат да я документират. Аз нали съм Тома неверни, проверих - вярно, не излиза на снимка. Хоп, минутите са вече 35. Човека с билетите е там, изглежда доста хамав тип, поглеждам ги и виждам, че са с грешна цена и съответно не са за "пред сцена", а за седящ сектор. Хърватите се кахърят и обсъждат нещо. След минути оживена дискусия ни подканят да влезем в нещо като просторна бамбукова колиба, вътре бил този, който може да помогне. В дъното седи по турски един възстар и възслаб чиляк, хванал в ръка солидна UV лампа. Дадохме му билетите, той прекара лампата над тях и воала, промениха се на "Front of Stage". Разменихме си бързи благодарности с хърватските фенове, бърз поглед към часовника показа, че сме изгубили още една минута 34 до полета. Оттам нататък започна един безумен паркур по покриви, градини, дори плувахме срещу течението в един канал. Спомням си, че само си подвиквахме един на друг, за да се движим в една линия. Стигнахме пред хотела - 31 минути до излитане на полета, доволен съм, че имаме достатъчно време да стигнем до летището и да си хванем полета преди да са останали 30 минути. Народа дето ни чака да се върнем обаче, си е още по стаите, багажа му неоправен, викам си е сега изтървахме самолета. В този момент адаша киро101 обявява - полета ни е с 2 часа закъснение, сега го обявиха. В главата ми се роди идеята, че значи има време и за плаж...но се събудих.
 

[Пях-сДепеш!Честно!]

(спомням си, че се снимахме там)

Я вземи прегледай фотоапарата си.Може и да не е било сън...че то в тази напреднала възраст...

[yori]

Хаха, Кире добре се посмях с твоя сън, особено на тази част:

...те отговарят, че я виждат само феновете на ДМ и ни камера, ни фотоапарат могат да я документират...

 

Само ми е интересно дали не е имало някакъв радар или детектор, с който да се установи аджеба колко истински фен на ДМ си!

Наскоро и аз сънувах музикален сън. Истински кошмар! Сънувах, че концерта на Депеш Мод е изместен в Зала 1 на НДК. Билетите за пред сцена бяха всъщност за трибуни, а пък тези за трибуни бяха за пред сцена. Вследствие на това, атмосферата пред входовете беше близо до апокалипсис. В крайна сметка пред сцената пуснаха само хора от форума. Концерта продължи няколко минути, все едно беше на бързи обороти, от което аз почти нищо не разбрах. В следващия момент, с част от форумците бяхме в някакво столично заведение и обсъждахме събитието. Оказа се, че не са изпяли нито една от най-известните им песни (Stripped, Personal Jesus, Never Let Me Down Again, дори Walking In My Shoes! ...) и си спомням, че бях много съкрушена ... 

[MAO BOY]

хаха, киро, мен това с билетите за друг сектор ми се е случвало не на сън. Готин ти съня, изпълнен с детайли.

[Denny]

А аз си мислех, че само аз имам някакъв бъг и постоянно сънувам DM сънища.  Вече минах всички възможни сценарии и концерта се провали, и залата смениха, но най-запомнящият се сън беше преди 3 месеца някъде. Та сънувам, че съм на концерт, но нямаше почти никаква публика, сякаш беше специално направен за най-най-големите фенове, и съответно аз най-отпред  и тъкмо Мартин започна да свири на китарата и почна някаква нова песен (странното е, че в мозъка ми си звучеше напълно достоверна ДМ мелодия, която никога не съм чувала преди, дори и смислен текст си имаше) и телефона на приятеля ми звънна и се събудих... след това тайничко си го мразех цял ден 

[yoyomi]

Киро, тоя твой сън може да бъде филмиран, толкова цветно го разказваш!

[маргото]

Преди няколко дни сънувах доста...интересен сън, а именно:
На рожден ден съм на една колежка и сме се събрали в апартамента й 10-15 човека и слушаме приятна музика, танцуваме, ама някак вяло. По едно време някой пуска Депеш, и става ясно, че ще пусне целия албум "Music for the masses" и тогава аз като един истински фен... се събличам чисто гола, защото само така се изразява истинска и неподправена любов към тази банда  Това явно беше нещо не толкова неочаквано, защото хората не се шокираха

[kirilart]

Предлагам на концерта, ако изпеят нещо от Music For The Masses да се съблечем голи всички пред сцената - нали сме уж истински фенове 

[desito_dm_1985]

    Аз съм за....... Има ли нещо от "Music for the Masses" - дрехити долу, ръцете гори и така....

[маргото]

Предполагам тази "изненада" ще им хареса доста

[маргото]

ОХ, сънувах концерта в София...на малък стадион, в чиято основна сграда има хотел. Аз бях в хотела малко да си почина преди концерта и съм заспала....по едно време се събуждам и виждам през прозореца, че концертът е започнал, но озвучаването е слабо и почти не се чува. Гледам как има доста малко хора и не е никакъв проблем да си на първа линия и си викам - ето ще сляза и ще отида най-отпред, нищо, че малко съм изпуснала. Обаче в този момент някакви фенове успяват да преместят загражденията към сцената, полицията се втурва да оправя нещата, но един от тях се измъква и се качва някъде зад кулисите и полицаите отиват да го гонят. Другите фенове като виждат какво става и те бутат оградата и става неконтролируемо нашествие към Депеш и концертът е прекъснат. Аз си мисля - ето така е, понеже има малко полиция, нали е заета с изборите...!!

[maya_v]

Две нощи подред сънувам неща, свързани с Депеш и концерта им в София. 

Онази вечер сънувах, че сме се събрали група фенове в лоби бара на хотел Кемпински-Зографски, където щяхме да присъстваме на концерт на Diorama, като след това щеше да има meet & greet с Дейв, Мартин и Флеч, които всъщност се оказа, че са Diorama.  След концерта, от който не помня нищо, дойдоха при нас, аз се настаних до Мартин и си говорихме някакви смешки и му пипах косата. 

Снощи пък сънувах, че излизам от метро станцията при стадион Васил Левски ( където едно време беше Синьото кафе) и срещам Дейв там, който ме покани да ме разведе из стадиона, на който щели да свирят ДМ. Аз му обяснявах, че нещо се е объркал и че ще свирят на Локомотив, но той настояваше. Стадионът беше огромен, все едно бяхме на Сантяго Бернабеу в Мадрид. Изведнъж се озовахме в някакво скривалище, защото щеше да има бомбардировки над София (предполагам е заради това, че вчера гледах филмче за Втората световна война  ) и после излязохме и се крихме в някакви дворове, защото ни преследваха, а трябваше по най- бързия начин да стигнем до бекстейджа на стадион Локомотив, за да може Дейв да се подготви за шоуто.

Хайде да минават по-бързо тези 35 дни до концерта, че не знам какво още ще сънувам дотогава.