Вчера вестник "Труд" публикувана интервю с ДМ. Ето го и него:
"Депеш Мод", аплодирани от 40 000 българи на 21 юни на стадион "Локомотив", празнуват 25 години от формирането на групата си с първата си сборна "Best of" колекция. В албума влизат 17 хита, както и новото им парче "Martyr".
Как решихте, че е дошъл моментът за този албум?Анди Флечър: Решихме да издадем този албум, защото никога не сме били по- популярни от сега.
Само приятна носталгия ли ви обхваща като се връщате към песни, като " New life", "I just can't get enough". Или и малко срам?Естествено е да се срамуваме от ранните си парчета. Вижте който и да е клип от онова време - всичко изглежда малко смешно на фона на днешните видео продукции. По онова време бяхме деца на по 18-19 години. Клише е, но израстнахме пред публиката.
Винс Кларк ли беше истинският лидер на бандата за първия ви албум "Speak and Spell"?Мартин Гор: ДА, той беше движещата сила в групата по онова времe. Но нямаше мъдруване как ще продължим, когато Винс ни напусна, въпреки, че той беше нашият истински подбудител. Кларк гореше от страст и амбиция да направи нещо от бандата. Той мъкнеше записи на всички звукозаписни компани. За мен тогава беше проблем да хвърлям много енергия за "Депеш", защото свиренето ми се струваше малко като мода, временен каприз. Не аз пишех песните, а и не бях много в тях, за да разбера какво наистина е творческият заряд на Винс.
Изплашихте ли се, когато останахте без Винс?М.Г.: Имахме късмет, че бяхме млади и наивни. Не разсъждавахме над обстоятелствата и причините за бягството на Винс. Просто си запазихме време в студиото и записахме сингъл. Дори не сме обсъждали варианта той да не е успешен. Ако Винс ни беше напуснал примерно 5 години по - късно, сигурно щеше да настъпи хаос, защото тогава щяхме да му мислим повече.
Казват, че първите албуми са като първите 20 години от живота. Вторите пък са следващите 6 месеца. Какъв беше случаят при вас?А.Ф.: От звукозаписната ни компания "Mute REcords" никога не ни дадоха парадни костюми на мегазвезди. Бяхме в ъндърграунда на шоуто "Top of the pops" и за нас това беше най- нормалното нещо. Запазиха ни на правилното ниво. Вторият ни албум не се справи толкова добре, колкото първия и много хора казаха, че с "Депеш Мод" е свършено. Но нещата се нагласиха с третия албум."Construction Time Again" е нашата първа истинска продукция.
Бихте ли нарекли вашия албум № 3 най- важният в израстването ви ?Дейвид Геън: Не знам дали е най- важният, но от там ни тръгна. Беше добър старт. Започнахме да се чувстаме по- уверени. Отидохме до Берлин да миксираме албума и адски се вдъхновихме. Разбрахме, че Европа е там, където искаме да бъде, че не е нужно да си популярен само във Великобритания, че има и друг свят освен нашия. В следващите 12 години станахме известни навсякъде. Това ни донесе голямо удовлетворение, ако трябва да съм честен.
М.Г.: Имаше и някакво развитие с инструменталите. Това ни отличи от първите два албума, които бяха базирани изцяло на синтезатор. А и вече бяхме порастнали и помъдрели. Темите, за които пишех, бяха по- интересни, а може би и по - дълбоки. Но вероятно просто е нямало как да не са такива след първите ни два албума.
