Кино и Театър

[strange_affection]

Алиса не съм гледал още, чакам да се появи свестен релийз в интернет и ще си направя домашна премиера.

Каква подкрепа за изкуството само. А никой не се замисля, че с тази индустрия се изхранват много хора в България, а и по света.

Нищо лично, Кирил. 

[kirilart]

Каква подкрепа за изкуството само. А никой не се замисля, че с тази индустрия се изхранват много хора в България, а и по света.

Нищо лично, Кирил.

 

Гледам да не се загуби смисъла на думичката пират в модерното общество. 

Предпочитам да помагам на хора, които наистина имат нужда от подкрепа, отколкото на могъща индустрия, като киното. Разбира се тук опираме до лично виждане за нещата.

[strange_affection]

Каква подкрепа за изкуството само. А никой не се замисля, че с тази индустрия се изхранват много хора в България, а и по света.

Нищо лично, Кирил.

 

Гледам да не се загуби смисъла на думичката пират в модерното общество. 

Предпочитам да помагам на хора, които наистина имат нужда от подкрепа, отколкото на могъща индустрия, като киното. Разбира се тук опираме до лично виждане за нещата.

Аз те разбирам, но има и хора, които много страдат от именно това пиратство. Не става дума за могъщата индустрия, а за хора, които се занимават с отдаване на филми под наем, примерно. Това е бизнес, който тотално умря. Уби го интернет пиратството. Не малко хора се занимаваха с това и аз до известна степен го приемам лично.

Разбира се всеки има право да избира и за повечето хора е по-изгодно да свалят даден филм от интернет.

Тази тема е дълга и не е съвсем оф топик, но по-добре да се придържам към естеството на предните публикации.

В тази връзка онзи ден гледах новия филм на Киран Коларов "Ако някой те обича", чиято премиера се проведе в зала 1 на НДК като част от 14тото издание на София Филм Фест. Оказа се, че закупувайки си билети за въпросната прожекция, ще станем свидетели и на награждаването на победителите в отделните категории филми, участици във фестивала. Няма да коментирам въпросното награждаване. Единственото, което ми се иска да напиша е едно ГОЛЯМО браво на екипа, който организира София Филм Фест. Награждаването беше много слабо откъм изпълнение, но пък усилията на тези хора, за да може това да съществува заслужават само адмирации. Тази година фестивалът е много добре рекламиран, а и подбора откъм филми си заслужава вниманието. Поне според мен.

"Ако някой те обича" е интересен филм, който обаче лесно може да бъде характеризиран като типичен български филм, най-вече заради подчертано драматичния характер. Има и известна препратка към театъра що се отнася до самата актьорска игра, макар че аз съм фен на Диян Донков и смятам, че той за пореден път се справи очарователно добре с ролята си. В "Ако някой те обича" ираят още Фани Коларова, Стоянка Мутафова, Йосиф Сърчаджиев и други. За тези, които се интересуват от българско кино може би ще е интересно да видят този филм. На мен ми хареса, въпреки че като цяло не съм привърженик на това българско кино.

С нетърпение очаквам премиерата на "Мисия Лондон", който се очертава да бъде революционен за родното кино. Пожелавам му успех предварително и дано повече българи му обърнат подходящо внимание и отидат до близкото кино, за да го гледат.

[The Fein]

The Imaginarium е наистина величествен, все едно си част от него и Тери Гилиъм те разнася от свят на свят, като не го интересува дали се съпротивляваш. Макар и по заплетен и абстрактен начин, много директни човешки истории са разказани в този филм. A да си едновременно абстрактен и директен е трудно. Но 'много от всичко' е малко опасен модел и след цялото приключение усетих, че съм загубил нишката между някои от детайлите, когато се опитах да изтълкувам определени моменти. Може би на второ гледане ще си навържа някои от удивителните, за да реша въпросителните.

А от програмата на София Филм Фест горещо препоръчвам 'Let The Right One In', който е всичко, което човек не очаква да види, когато стане дума за филми на подобна тематика. Понякога някои клишета, ако са използвани по правилния начин, могат отново да изглеждат така, все едно за първи път са пред очите ти.

[Ginger]

Вчера разбрах, че по реповете в страната от миналия четвъртък се продават ДВД-та от новото българско кино, по инициатива на един от тиражните вестници. Миналата седмица е излязъл първият диск- "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", а днес и "Източни пиеси", който сутринта успях да си купя. Цената според мен е много достъпна и си заслужава-само 4 лева. Дисковете ще излизат всеки четвъртък, като следващите филми от поредицата са :

"Прогноза"
"Летете с Росинант"
"Хиндемит"
"Емигранти"
"Писмо до Америка"
"Шивачки"
"Време за жени"
"Пазачът на мъртвите"
"Маймуни през зимата"
"Лейди Зи"

[kiril101]

Мисия Лондон - Completed 

 След като не чух някой от опашката да си закупи билети за друг филм, се замислих дали е възможно да се напълни залата в киното. 
Отговор получих минути по-късно.
 Когато влязохме в салона с група приятели, вече на екрана вървяха рекламите за очакваните заглавия, а салона вече беше запълнен в целият си капацитет. Човек би си помислил, че е сбъркал залата. Рядко съм виждал толкова хора дори на американски филм, освен ако не е поредният епизод от драматичната междузвездна борба между доброто и злото, описана от Лукас. Докато пропусках да удостоя с вниманието си рекламите на поредните грандиозни бози, които бълва Холивуд, се замислих, че последният път, когато съм виждал опашка за билети и пълен салон на български филм бях едва седем годишен. Тогава през далечната 1981г. по случай 1300 години от създаването на Българската държава, "завъртяха"  в киносалоните първата част от трилогията - "Хан Аспарух"(позната в съкратения си вариант като "Величието На Хана").
И въпреки, че по времето на тоталитаризма в България се занемаха доста филми, трябваше да изминат почти 30 години, за да видя отново подобна гледка.
Казвам всичко това, не защото искам да направя реклама на филма "Мисия Лондон", за нея се погрижиха самите създатели на филма. Не го казвам и защото филмът е изключителен, и ще запише името си със златни букви в историята на българската кинематография, както казах през тези близо 30 години имаше доста добри филми, в последно време дори борещи се за академична награда зад океана.
Казвам го, защото най-накрая някой създаде един цялостен продукт, с който доказва, че мрънкането, за това как родното кино загива, не е най-точното определение за реалноста в този бизнес.
 Лично за мен, рецептата за реализация на един кино-продукт е спазена до най-малките подробности с цел той да бъде успешен на българският пазар, пък ако има и успех навън - още по-добре. В този случай, за разлика от зачестилите напоследък, авторите не са подходили с идеята да получат признание от всички възможни авторитетните международни фестивали, и в последствие(след около година) да бъде прожектиран у нас без много шум и реклама, събирайки сумарно четити-пет хиляди зрители. В резултат, на което българският зрител бива заклеймен като неспособен да оцени възвишеният подход използван при представянето на дълбоките и сложни взаимоотношения между хората в комплект с тежките емоционални състояния на героя, винаги изтерзан и неразбран от обществото.
Стоп! Не ме разбирайте погрешно, не искам да заклеймявам заглавията на киноленти от подобен характер. Просто заклеймявам начина, по който създателите им подхождат спрямо българския зрител, на който му писва да чака ротирането на подобен "фестивален" филм в България, слушайки непрекъснато, за това какво признание е получил зад граница. Та нима най-важното признание за един Български филм, не е из между хората в собствената ни страна?
Именно различният подход спрямо родния зрител бе една от причините, която ме накара да проявя интерес към "Мисия Лондон", филм който не претендира за Златна Палма, но претендира, че ще ви забавлява пак с типично българска народо-психология, в която ще намерите комичното, но и трагичното.
Ще се въздържа да коментирам самия филм, оставям на вас да си направите изводи, дали ви харесва или не. Знам, че типично по български мненията ще се разделят на две коренно противоположни посоки.
И макар по мое скромно мнение да има малки пропуски, в актьорския състав, смятам филма за много добър, дори заради факта, че хората в залата не останаха отегчени и безучастни към случващото се на екрана и се смяха от сърце почти през цялото време.


П.П. И понеже сайтът ни е обвързан основно с музиката, искам да отбележа добрият подбор в саундтрака на филма, където намират място David Bowie и Sex Pistols.

[kirilart]

The American (2010)
Режисьор: Антон Корбийн

Останах очарован от заснемането на филма, усещането за авторска фотография в движение не ме напусна през 90% от времето на кинолентата. Визуалните идеи и ефектно подбрания естествен декор на Италия са основните плюсове на филма според мен. Човек лесно може да се обърка, че гледа италиански криминален филм за мафията от края на 70-те години.
Сюжетът е основния минус на "Американецът", защото се уморих да гледам изтърканата история как желязната машина за убиване, трябва да се покрие някъде, докато нещата се изяснят. Естествено винаги злодея е очевидния злодей, а машината за убиване, както винаги се оказва човек от плът и кръв - влюбва се, но уви...няма да разказвам в детайли, за да не развалям на някого удоволствието от гледането, но реално - ако филма не бе заснет под режисурата на Корбийн, щеше да е тотално незабележим.

[The Fein]

Вим Вендерс имаше една мисъл, че понякога онова, което искаш да покажеш си личи по това, което оставяш извън картината и в случая на The American тези думи са напълно в сила. Със сигурност филмът щеше да спечели от повече непредвидимост в сюжета, но ми хареса, че в него нямаше никаква забързаност, никакво прекомерно старание да те впечатли, историята сама се разкриваше, може би това го доближава до настроението на лентите от някои предходни десетилетия, примерно The Passenger. И макар и американска продукция и дело на човек, който през голяма част от живота си е събирал доста действие в рамките на 3-4 минути, на моменти Американецът е доста европейски в тези моменти на тишина и оскъден диалог.

[Danna]

Напомняне за онези, които следят филмите на Аронофски - началото на декември е близо : D  Саундтракът също ми звучи интригуващо.

http://www.youtube.com/watch?v=5jaI1XOB-bs&feature=player_embedded

[kirilart]

Снощи гледах RED с Брус Уилис, Морган Фрийман и Джон Малкович. Подходих без никакви очаквания, но се оказа много приятен екшън със свежото чувство за хумор, присъстващо в екшъните от доброто старо време. Превода на български от RED "Retired Extremely Dangerous" на БСП "Бесни Страшни Пенсии" няма да коментирам - пак някой идиот се е опитал да се прави на остроумен...и както обикновено става, не му се е получило. Филма си струва - 2 часа забавление със старите кримки в жанра

[kirilart]

Поста ми не е свързан пряко с някое филмово заглавие, а с 3D кината в България. Имам наблюдения от няколко на Арена в Русе и Варна и се чудех само при мен ли е проблема? По време на филма при тъмните моменти, от допълнителното затъмняване на очилата картината става доста мрачна и дори бих казал на места неясна, а в светлите кадри на гърба на стъклата на очилата се отразяват зениците ми и ми е малко тъпо да гледам филма, опитвайки се да игнорирам наличието на зениците си отразени в стъклата. Толкова ли е трудно да се купят очила с антирефлексни гърбове, за да не отразяват очите на зрителя върху картината? Не вярвам само моите зеници да се отразяват, вярно че ми е бляскав погледа...ама чак пък толкова.
 
Гледал съм телевизор с 3D очила и там образът е перфектен. Само че при телевизията очилата са активни, включват се в зарядно, като за телефон и си имат копче за включване и изключване.
И за да е съвсем по темата - гледах новата серия на Карибски пирати на 3D и си мисля, че много по-добре щеше да ми е да си я гледам в нормално кино. Досега единствено анимационните филми са ми доставяли достатъчно 3D удоволствие, за да си струва мъката с очилата.
 

[Пях-сДепеш!Честно!]

и се чудех само при мен ли е проблема?

/отговаря д-р Искариотски, офталмолог/
На каква възраст казахте,че сте?

[Deni]

и се чудех само при мен ли е проблема?

/отговаря д-р Искариотски, офталмолог/
На каква възраст казахте,че сте?

Не е казвал. А Вие от кой университет казахте, че Ви е дипломата, докторе?

Прочее, без абсолютно никаква връзка с горните постове, но затова пък по темата: снощи гледах една забележителна анимация: Mary and Max. Докато го гледах хем осъзнавах, че е едно от най-мрачните, тежки и тъжни неща, които може да си представи човек, хем не можех да спра да се хиля на всеки няколко минути. Например на съвета, който научих от Макс: "Човек не трябва да тежи повече от хладилника си, нито да изяжда нещо по-голямо от главата си". Добър съвет
Изобщо винаги ми се е струвало глупаво, когато един филм бъде определен като "драма/комедия". Но този филм го постига без да се изпоти даже. Трудно е да се обясни. Но си струва да се види.

[kirilart]

д-р Искариотски да не знае много, защото ще му пратя Кристофър на преглед, а той не е дружелюбно настроен към офталмолозите, особено откакто му направиха операция за късогледство на здравото око.
 

[Пях-сДепеш!Честно!]

Не е казвал.

Правилнооо! Ако беше казал щеше да се чуе и нямаше да зададе този въпрос