Как се запалихте по Depeche Mo...

[Admirer]

Ще помоля да бъде прекъснат офф топика и да се върнем на темата.
Recoil има право, защото вече става досадно всеки, който пише за ДМ да казва, че усеща музиката им. А също така и колко болка и страдание има...
И така, как се запалихте по Depeche Mode?

[DarkStar]

Виждам, че съм писал по тази нема, но нека отново да се включа, понеже си спомних миналото. Беше някъде 68ма година. Бащата на един мой приятел се беше завърнал от топ секретна работа в Канада и беше домъкнал една разглобена касетка на Black Selebration. Успяхме да я съберем и направо се влюбих от първото слушане... Песента, с която започна беше Little 15, посълзих се...Още от първото слушане знаех, че това ще е групата, която ще слушам цял живот. И така вече 38 години съм предан на великите Depech! Днешните фенове са много комплексирани и нищо не могат да усетят от магията на музиката им или геният на Мартин Гор. Чувстват се велики, понеже знаят няколко факта, но реално нищо не разбират, понеже ги слушат от вчера... През 68ма беше толкова трудно да чуеш DM... че на днешните mp3 фенове им е направо подарено...

Нещо си се пообъркал .... смали малко годинките  

Аз се запалих от леля ми, имах щастието като по-малка да прекарвам повечко време при нея и си записвах касетки от нейните дискове. Освен по Депеш тя ме запали и по Мike Oldfield и Vangelis. Първата песен за която имам светъл спомен е SEE YOU, както и Сред моите приятелки имаше техен фен и често си ги слушахме. През тия времена слушах предимно Нирвана и до преди 10-на годинки не бях толкова запалена по Депеш и сега виждам колко много съм пропуснала. Въпреки че като малка имах депеш прическа и тетрадките ми бяха олепени с техни картинки. Сега съм ходила на техен концерт,  знам всичко за тях, имам им албумите, книгите, няколко двд концерта и изтръпвам при чуването на всяка песен. Чувствам се истински фен!

[unspotted]

Истински се запалих февруари месец след като  гледах видеото на Freelove по ММ и се получи ефекта на снежната топка. В началото харесвах новите албуми, после дойдоха по-старите неща и накрая започнах да се интересувам от 80те като цяло. Всичко стана много бързо.

[MAO BOY]

една нощ слушах SOFAD на касетка взета от един приятел...след това за 2 седмици си купих всички албуми на аудио, така да се каже със спестени пари от закуски.

[strange_affection]

Еми....сигурно ще  изненадам всички като ви разкажа моята история...

И така...майка ми се кефи на DM...но всъщност виновникът е вуйчо ми.Той човечецът е доста по-голям от мен(което е ест),и аз винаги съм слушал  за историите от едно време(за най-различни групи).
И така още преди мн години,като малък глупчо,седящ по цяла нощ на компютъра на вуичо,се заглейдах по CDтата до PCто . Един ден забелязах,че има един диск който се откроява(просто ложката беше по-яка),и реших да го пусна - да го чуя . Става дума за Exciter...не бях очарован,но си го качих на едно CD,и директно към нас.
Наистина,освен Dream On , I Feel Loved & Freelove,нищо друго не ме впечатли и не го слушах особено много.
И така през декември 2005 чух,че Depeche Mode ще идват в Бг,и веднага званя на вуйчо...После се оказа,че аз имам толкова мн приятели които умират за ТЯХ, и аз бях погълнат. Определено след концерта започнах да се вманиячавам,и така ... сега мн хора мразят да говоря за ТЯХ, но няма вращане назад . Между другото едно от първите ми любими парчета бе Macro,което не е мн обичайно явление(е след Personal Jesus де).

Е,знам,че не съм фен от 1985(за сметка на това майка и вуйчо са ),но не мисля,че това е най-важното!

[Ivelina_10]

чудесна тема! аз пък бях фенка на Бекстрийт Бойс (  ) , но когато излезе Ultra си го взех (благодарение на една изглежда много добра статия която прочетох)..но не ми хареса от първо слушане..може би беше от "крехката" ми възраст...бях само на 11. но след 2 или 3 години започнах да осъзнавам, че нещо дълбоко ме вълнува около Депеш...е, като излезе Exciter колебания нямаше!

[MAO BOY]

няма ли някой да каже как от корицата на любимото 'паралели' е изскочила снимка на едни баткоовци, които впоследствие дошли на стадион в столичния квартал 'hope' и разстърсили всички фибри на неподозиращото. мляскащо току що изпечени на девствен грил кебапчета, в комбинация с прясно-изпечени тиквени семки тяло? Има нещо около тази група, не мога да го опиша много добре, но наистина съществото ми се вълнува, необяснимо защо...просто някаква тайнствена магия, която извисява тяхната музика на нивото на светила като Джъстин Тимбърлейк и пъф деди... даже понякога, ... only sometimes, сърцето ми пърха като на кошута и очите ми се насълзяват като на бамби.

[benev]

ами... случайно разбрах, че Walking in my shoes и Precious, които бях слушал по раиото, са на Депеш и така... 

[nipo]

Стана по обичайния начин.
Запознах се с една девойка(по-късно стана приятелка) на която Депеш и бяха любими.До тогава незнаех за съществуването им.В началото не ми допаднаха,беше доста различно от музиката,която харесвах до онзи момент.
Не беше "любов от пръв поглед" ,дори се съпротивлявах и дълго не си признах,че са започнали да ми харесват.
Първото,което си записах беше 101,а това беше и последното излязло.От там най-любимата ми песен беше Shake The Disease.Касетата беше SONY и я свих от баща ми.Пазя си я още,както и всички останали,като част от тях са "касети от приказки" Записите са ужасни,но сърце не ми дава да ги изхвърля,въпреки че отдавна няма къде да ги слушам.
По-късно Депеш се превърнаха в моята най-голяма страст.Харчех всичките си пари за странички и плакати от BRAVO.Разни записи на концерти, сингли и т.н. от "Лазаров рекърдс".Имаше и едно мероприятие, наречено "уейв-шоу".Беше страхотно-само наша музика и наши си хора .Мания!
Имах и период на отлив(естествено имаше причина за това),но те си останаха N 1 в моята класация.
И после 21.06.06.
Онова "Good evening,Sofia..." ,kоето съм чакала почти 17 години...
Кой е казал,че детските мечти не се сбъдват

[Toni]

от много малка
от преди 15 години съм им фен /може и да са малко повечко-сега съм на 31/
не помня точно от кой и как стана, но винаги когато ги чуех нещо в корема ми подскачаше
и така неусетно събрах всичките им албуми и почти всички знам наизуст

[Ivelina_10]

това с корема на Тони ми хареса...и при мен така. мислите ли че Депеш ни действат на подсъзнателно ниво?! нещо те хвърля направо в друго измерение...само от слушане , а за концерта не искам и да си спомням!

[hitrana]

Аз се водя още "млад фен". Преди десетина години по музикалните телевизии често пускаха It`s no good. Тогава бях в период на преоткриване на себе си във всяко отношение, вкл. и музикално. Песента и клипа към нея ми направиха впечатление и си купих Ultra заради тази песен. Не ми хареса от първото прослушване, но с всяко следващо въртене все повече ме завладяваше. Стана ми любим албум, изключително пасна на края на тийнейдж-етапа от живота ми и депресивното ми състояние тогава. В последствие нещата така се завъртяха, че музиката изпадна от приоритетие ми и така до миналата пролет, когато посетих един от големите концерти в София. И от тогава ме обхвана някаква страст да търся себе си в музиката. Така открих Depech за втори път, но вече много по-зряло и пълноценно от преди. Задълбочих се в творчеството им, открих неподозирани хоризонти в музиката им. Имам искрена страст към поезията и за мен техните песни се превърнаха в красиви стихове облечени в ноти. Всеки от тях носи нюанс от моята чувствителност. Единственото за което съжалявам е, че ги откирх след концерта им в Бг. Надявам се, че това е от малкото грешки в живота ми, която мога да поправя 

[precious cat]

Признавам си, че преди концерта в София имах само "THE SINGLES 86>98" и разбира се "Playing The Angel". Най- първата ми най- любима песен беше "It's no good", a"Personal Jesus" ми беше много шумна.Когато чух "Precious", нямах търпение да си купя албума и да слушам, да слушам.Те пък взеха, че дойдоха при нас да ни попеят. Нима бих могла да не отида? Бях от първите, които се наредиха на опашка за билет, защото исках да съм най- отпред. Бях и от първите десетина човека наредили се пред стадиона още преди 12.00 на обяд. Постарах се да съм на предна линия и видях всичко отблизо. Мога да кажа, че заряда на живото изпълнение ме направи истински, заклет, доживотен фен на Depeche mode. Дотогава те бяха едни от много любимите ми изпълнители. След 21.06.2006г. музиката се класифицира по следния начин: Depeche mode и всички останали, които харесвам или пък не чак толкова.
Запалих се по Depeche mode на стадион "Локомотив". То е неизбежно. След като си видял, чул и пял с тях на живо....................
 The fire still burns.
От тогава до настоящия момент имам имам вече девет техни албума, включително ремиксите, "The best..." и соловия "Hourglass". И при всяка възможност си купувам някой от предишните им албуми. Амбицията ми е да събера, ако не всички, то поне максимално много. Истина е, че винаги са различни и все пак актуални. Ранните им записи ми звучаха доста странно отначало, но и в тях откривам по нещо, което ми харесва. Последното, което открих и в което се влюбих, което си тананикам и на което научавам текста е "Rush". Oткрих я в клип в Интернет, от турнето Devotional, много ми хареса и сега не мирясвам докато не си я пусна поне веднъж на ден.Сега разбирам онези плакати с надпис "We rush for you". Поне така ми се струва.
 Надявам се пак да се погледнем очи в очи с Дейв и да пеем с пълно гърло, да пригласяме на Мартин и да тактуваме с Флеч. Незабравимо е. Непоносимо щастливо!

[ani]

Чудесна тема.Ето как се запалих.Винаги когато съм ги чувала огромно впечатление ми е правил ГЛАСА.Харесвах ги.Благодаря на дъщеря ми,че ми намери билет за bg.концерта.Бях.Пях.Ревах с все глас.Имам и други любими,но те са магнетични,велики.От тогава съм преровила нета за всякаква информация за тях,станах семейния справочник за DM.Ще ги слушам и гледам докато мога.

[Пях-сДепеш!Честно!]

Ще ги слушам и гледам докато мога.

Дето се вика: "Пу,пу...ушна кал да не познава ушите ти и стружки и тресчици очите ти да не застигат"