Как се запалихте по Depeche Mo...

[kirilart]

Добре дошъл сред "осмелилите" се да пропишат, мерси за интересния разказ, а от "Голата истина" наистина има доста за научаване. Отскоро се захванах с английското издание на книгата, доста се изприказва, как превода на БГ не бил сполучлив, та сега проверявам дали има истина в тези думи. На мен БГ изданието ми се стори читаво.

[olivertwist]

Аз ги помня от малък. Бях сигурно на 10, когато ги чух за първи път по БНР, и гледах с кеф клиповете по Канал1. Помня някъде 1997(бях на 12) когато за първи път чух Barrel of a gun по Хоризонт и тогава ми направи супер силно впечатление звученето. И все още ми прави. ULTRA е просто един уникален албум, вероятно породен от липсата на Алън, къде от проблемите на Дейв, но си остава поне за мен страшен. И така до сега. Между другото почти съм събрал дисковете им, но не ги намирам лесно. Някой знае ли къде могат да се купят от България. Особено 5.1 каналните им DVD версии. :}

[SHAGRATH]

Depeche Мode  първоначално ги чух по радио Христо Ботев през вече далечната 1994. За съжаление тогава бях на 13 и още боледувах от класическата троица на прохождащите в "праведната" музика Metallica, Iron Maiden, Manowar. 1996 вече се бях "поналапал" що-годе с някоя и друга думичка на Английски (бях в подготвителен в езикова гимназия) и един приятел ми даде Violator, а после и SOFAD. Беше етап от живота ми когато уокмена не слизаше от ушите ми и само се чакаше зарядните батерии най-после да се заредят.Това ми беше повече от достатъчно за "зарибяване". След това по музикалните телевизии се появи Barrel of a Gun и заразата беше окончателна. След като се сдобих на касетка с ULTRA си промих младежкия мозък тотално с него. И до ден днешен това си ми остава изключително любим албум. Още от тогава Sister of Night ми влезе яко под кожата. След това излязоха синглите 86>98. Тогава открих за себе си Headstar (от пиратското копие на синглите, което си го купих заради Surrender и Headstar). После дойде етапа на сдобиване с всичко, което успея да намеря от нета. В зората на dial-upa  се споделяха по някое и друго сингълче до което съм се добрал в Audiogalaxy, и след дълги нощи, яки сметки за телефон и почти военно положение с дуплекса от другия вход се добрах до заветната дискография. В общи линии това бе началото

[baco74]

не си спомням точната година помня,че беше доста отдавна.един приятел ги слушаше и аз се влюбих в sofad може би е било през 92 ра и от тогава до ден днеше нещата не са се променили.надявам се и моят син да наследи любовта ми към DM. както в предните постове децата наследяват музикалните предпочетания на родителите си.сега изпадам в умиление по миналите безгрижни години на купони с violator и 101.

[Пях-сДепеш!Честно!]

аз се влюбих в sofad може би е било през 92 ра

Не.След това трябва да е било 

[chopin]

Депеш мод ми направиха впечатление още 90-те(набор 90-та съм), когато висях по цял ден пред mTV deutschland, че чак бях понаучил някакъв немски. Спомням си също и 2004-та, когато излезе enjoy the silence'04, че пак силно ми се открояваше и ми хареса. А 'запалването' стана(колкото и иронично да е) след концерта им 2006-та година. Тогава бях в София, за да се видя с един приятел и той ми пусна Stripped(live at Sofia). Цялото изпълнение имаше такава енергия, че веднага ме грабна. В допълнение на това "дамата на сърцето ми", хаха, слушаше Депеш мод, и също беше ходила на концерта, което някак си засили интереса ми. След това си се прибрах във Видин и си свалих целия live, както и каквото набарах. От тогава общо взето не съм спирал да ги слушам. Скоро това момиче ми стана гадже и си слушахме депеш постоянно. По едно време на един познат му трябваха спешно пари и ни предложи цялата дискография deluxe издания(dvd+cd), за 250 лева. Събрахме ги веднага и се започна друг вид слушане. Просто има значение, когато имаш нещата в оригинал, с целия artwork и прочие. Дори и сега дисковете са зад мен. След "развода" направо си ги прибрах. 
Не отидох и на другия им тур, което беше супер нелепо. Имах два билета - за София и Белград, но както знаете и двата концерти бяха отменени, което ме доведе тогава до някаква депресия, защото буквално от пресконференцията им в Берлин ЖИВЕЕХ за тоя момент. Не направих много усилия да ги видя някъде в западна Европа.

За мен, както и сугурно за всички тук, музиката им не е просто музика. Това е едно преживяване, една вибрираща, отекваща във временто емоция, най-хубавите години в които се оформях като личност са със санундтрак на Депеш мод.
Сега чакам следващия тур и дори знам на кои концерти ще отида.(:

[kirilart]

Сега чакам следващия тур и дори знам на кои концерти ще отида.(:

Това ми звучи познато, голяма част от феновете на групата си заплюват предварително сигурни дати, на които ще отидат ако има концерт в съответното място. Нещо като ордьовър, докато чакаш да сервират ястието - албум, турне и т.н.