Най-добрите албуми за 2006-та?

[The Fein]

Годината е към края си и е подходящ момент да съберем на едно място приятните музикални изненади, които са ни се случили през последните от януари насам  Може и по този начин да запълним и някои от пропуските си.
Без никакъв ред, ето ги и някои от моите фаворити. А вашите?

Indochine – "Alice Et June"
Въпреки, че беше издаден през декември 2005 във Франция, по-голямата част от турнето и промоцията, както и датата на издаване в някои европейски страни беше на територията на 2006-та, затова ще сметна този двоен албум като тазгодишен. Въпреки малко разочароващия избор на сингли и напълно катастрофалните клипове, Alice Et June сам по себе си е един невероятен албум, който за пореден път те вкарва в интимната атмосфера на френската група, чийто членове въпреки че наближават 50-те все още имат поведението на хора в своите 20-те.

TV On The Radio – "Return to Cookie Mountain"
Надали една група може да е случайна когато с нея работят Трент Резнър и Дейвид Бауи и TV on The Radio печелят съвсем заслужено похвалите, които се сипят към тях отвсякъде, въпреки че за българската публика тази група е все още абсолютно непозната.
Малко хаотични, на моменти банални, а в други – невероятно гениални и експериментални бруклинската група е на прага да открие точния път към това, което иска да постигне и да бъде. Return to Cookie Mountain е албум за всички, които си мислят, че това десетилетие не може нищо да предложи.

Placebo – "Meds"
Очаквах нещо доста различно от преходните им албуми, но Meds не само отби номера, но и ме зарадва много – безспорно най-дъбокото емоционално и артистично нещо, което Пласибо са правили.

Snow Patrol – "Eyes Open"
Ако все още не ви е писнало да гледате телевизия е твърде възможно да сте хванали Chasing Cars , а може вече да сте ги забелязали с Run преди няколко години. Шотландско-ирландската група Snow Patrol е всичко, което един почитател на британската сцена може да поиска – непретенциозни интимни мелодии, от баладични до скоростни и взимащи дъха, невероятни и искрени и вдъхновяващи текстове, допълнени от изключителните вокали на Гари Лайтбоди.

Pet Shop Boys – "Fundamental"
Трудно ми е да преценя Fundamental обективно, тъй като тепърва навлизам в Pet Shop Boys, но със сигурност албумът имаше силата да преобърне мнението ми за тях и да ме накара да се позаинтересувам (oiu може да потвърди ).

Thom Yorke – "The Eraser"
Соло дебютът на вокалистът на Рейдиохед прави рязък завой към по-електронните дни на групата му, но песните в The Eraser са толкова отдалечени от всичко познато в мейнстрийм музиката, че просто би било грозно ако дадем някакво определение като "електроника" или "aлтернатив" на проекта му.

Още албуми, които ми направиха добро впечатление: Соловите албуми на основните фигури в Manic Street Preachers - James Dean Bradfield – "The Great Western" и Nicky Wire – "I Killed The Zeitgeist" (Ники пее фалшиво, песните са все едно записвани в мазето, но в целия този непукизъм е и чарът на албумът му), както и Muse – "Black Holes and Revelations", Gary Numan – "Jagged"

Разочарования: The Killers – "Sam's Town", Morrissey - "Ringleader Of The Tormentors".

[Infra Red]

За мен албума на 2006-та е "Black Holes And Revelations" на Muse.Групата върви все по-нагоре с всеки следващ албум,а този е направо...брилянтен,поне по мое мнение.

Албума на Placebo - "Meds" също си има достойнства,макар че според мен е далеч от най-добрите им албуми.

Адски много ми хареса албума на една нова алтернатив група (нещо като Depeche Mode и The Cure в едно) - White Rose Movement.Албума се казва "Kick" и горещо го препоръчвам на тези,които си падат по групи като The Killers и Franz Ferdinand.
Чуйте : "Test Card Girl","Kick" и "Love Is A Number"

Много ми допадна албума и на една друга нова алтернатив група,която обаче е с по-рок звучене от WRM.Те се казват Razorlight,а албума им е едноимен.

[Blagovesta]

Бих добавила Relocated на Camouflage много добър албум направиха пак тези момчета.

Вчера четох за новия албум на Sting - Songs From The Labyrinth, и мисля че и той ще се нареди сред любимите ми албуми на 2006 г.

[Kevy]

Аз искам да спомена дебютния проект на Christian Eigner - Recovery. Въпреки, че е издаден в края на миналата година, мисля, че повечето от нас се запознаха с него именно тази година... а и винаги съм намирала за безкрайно несправедливо, че на албумите издадени в края на годината им е почти невъзможно да попаднат в класации и номинации, поради времето в което излизат (същото важи и за филмите). Recovery е разкошен албум, които ме плени от първо слушане... това не ми се беше случвало от доста време и поради тази причина отдавам заслуженото на Christian Eigner, споменавайки го в тази тема. 

[The Fein]

Адски много ми хареса албума на една нова алтернатив група (нещо като Depeche Mode и The Cure в едно) - White Rose Movement.

За тази група слушах разни добри отзиви, май е време и тях да ги потърся 

[atomheart]

Ето ги моите фаворити:

The Strokes - "First Impressions of the Earth"
Най-добрият албум на Strokes, демонстрират невероятно развитие в сравнение с първите два албума от гледна точка на изпълнение, текстове, клипове. Албум, който ще слушам с удоволствие още няколко години със сигурност!

Charlotte Gainsbourg - "5:55"
Може би малко известна в България - френската актриса, дъщеря на вечния Serge Gainsbourg и британската актриса Jane Birkin. За този албум сами говорят следните имена: музиката е на Air, текстовете на Jarvis Cocker (Pulp) и Neil Hannon (The Divine Comedy), а продуцент е Nigel Godrich (Radiohead). Както може да се о4аква, резултатът от тази комбинация е чудесен.

Editors - "Back Room"
Rolling Stone ги определи като новите Joy Division. Изключително силен дебют, мрачни, но все пак танцувални песни в комбинация с много силни текстове върху теми като отчуждението и самотата. (Blood runs through your vains - that's where our similarity ends)

The Dresden Dolls - "Yes, Virginia"
Определят стила на този нюйоркски дует като кабаретен пънк. Група, която не може да се сравни с ни6то познато и в съ6тото време 4ерпи вдъхновение от много разли4ни стилове. Забележително е, 4е при записите и концертите използват само два инструмента - пиано и барабани (освен гласа на вокалистката и авторка на песните Аманда Палмър).

Yeah Yeah Yeahs - "Show Your Bones",
Rozorlight - "Razorlight",
Thom Yorke - "The Eraser",
Eels - "Blinking Lights and Other Revelations"

[The Fein]

Editors - "Back Room"
Rolling Stone ги определи като новите Joy Division. Изключително силен дебют, мрачни, но все пак танцувални песни в комбинация с много силни текстове върху теми като отчуждението и самотата. (Blood runs through your vains - that's where our similarity ends)

Back Room не беше ли от 2005-та? Въпреки, че може и да се бъркам.
Но съм напълно съгласен, Едитърс са чудесна група и за разлика от многото инди групи напоследък - имат много силни текстове.
Направиха и доста приятно участие на Рок Ем Ринг тази година.

[atomheart]

Back Room не беше ли от 2005-та? Въпреки, че може и да се бъркам.

Не бъркаш! Гре6ката е моя, извинявам се, наистина е от 2005, и то юли! Фактът, 4е аз го открих тази година явно ме заблуди. Но все пак хубвао, че стана дума за тази група.

[dearrose]

Thom Yorke – "The Eraser"
Соло дебютът на вокалистът на Рейдиохед прави рязък завой към по-електронните дни на групата му, но песните в The Eraser са толкова отдалечени от всичко познато в мейнстрийм музиката, че просто би било грозно ако дадем някакво определение като "електроника" или "aлтернатив" на проекта му.

Аз също съм впечатлена от страхотния соло албум на Том! Може би звученето му се доближава в най-голяма степен до Kid A на Radiohead, но звукът е още по-минималистичен и необичаен.
Освен тазгодишните албуми на Placebo, Camouflage, Pet Shop Boys, Muse и Gary Numan, които вече сте споменали, като лични фаворити ще добавя:

David Gilmour-On An Island
De/Vision-Subkutan
Audioslave-Revelations

Доста се разочаровах от албумите на някои по-стари любимци, които на фона на предишните им творби не блестят с нищо ново и оригинално, което да запомним за по-дълго време :

Enigma-A Posteriori
William Orbit-Hello Waveforms

Тук може да прочетете един доста подробен обзор на музиката през 2006 г. и да си припомните издадените през годината албуми и най-важните събития.
Общо взето, в сравнение с минали години 2006 г. ми се струва доста бедна на интересни албуми, които с удоволствие да добавя към колекцията си. По-скоро събрах по-стари неща, които съм пропуснала да чуя преди.
Все пак до края на годината остават още 2 месеца, а есенно-зимният сезон нерядко ни носи приятни музикални изненади, така че към края на декември може и да допълня с още някой друг фаворит.

[Recoil]

Доста е трудно да отлича някой или някои албуми. Просто защото се сещам за "издънки" във всеки един, който потенциално бих могъл да номинирам.

De/Vision - Subkutah. Започвайки с "Come on move it when I'm on the mike" и след това с "you make me puke" определено звучи доста елементарно от към текст. Иначе стилът им се променя в по-клубно ориентиран, в което няма лошо.

Mesh - We Collide. С този албум пък Mesh издават нещо като леко подобрена версия на предишният от към продуциране, но май и на него му липсва нещо. В сравнение с първите им няколко... е знам ли...

Covenant - Skyshaper. Ако обърнем внимание на Ritual Noise като сингъл, ще видим, че е много близък до Stalker, което само по себе си не говори много добре. Другият сингъл, който излезна наскоро имаше малко повече смисъл, но пък беше нещо не в техен стил.

Camouflage - Relocated. Този албум го чух точно 3 пъти. Пилотният сингъл е леко ... знам ли. В момента ме дразни, да, мелодичен е има приятна атмосвера, но повторението на "You think you're in a motif sky" около 24 пъти ме вбесява вече.

Seabound - Double-Crosser е малко по-интересен отколкото очаквах, но и по него има доста неща, които не са изпипани както трябва. Семплираният snare от World In My Eyes в Doubleplusungood просто няма как да не ми направи негативно впечатление.

Pet Shop Boys – Fundamental успя да ме изненада малко... От гледна точка на това, че човек вече очаква от групи, които са били дълго време в музикалният бизнес... да издават по-скоро безсмислени албуми. Е, този не е такъв

Placebo - Meds е също... на моменти много идентичен с предишни албуми. Още със самото си започване ... човек има чувството, че слуша Every You Every Me, но в акустичен вариант.

The Killers - Sam's Town успях да го чуя 3 или 4 пъти, не мога да кажа, че съм очарован много...

Като цяло всички албуми, които са излезнали през тази година или имат "пълнежи", или залагат на старо звучене, което пак няма голям смисъл, понеже ако искам да слушам песни, които са изпълнили преди време... ще си пусна предишните албуми.

[Lud Uchen]

The Dresden Dolls - "Yes, Virginia"
Определят стила на този нюйоркски дует като кабаретен пънк. Група, която не може да се сравни с ни6то познато и в съ6тото време 4ерпи вдъхновение от много разли4ни стилове. Забележително е, 4е при записите и концертите използват само два инструмента - пиано и барабани (освен гласа на вокалистката и авторка на песните Аманда Палмър).

Този албум не го харесах, предишните им неща ми харесаха повече.

От предложените ще се съглася с: Placebo - Meds, De/Vision-Subkutan, Pet Shop Boys - Fundamental.

Christian Eigner - Recovery

[The Fein]

Напоследък при мен доста често се върти "So This Is Goodbye" на Junior Boys, които са канадска инди електро-поп група. Това е вторият им албум и има голям шанс в близките дни да се нареди сред любимите ми за годината!

Charlotte Gainsbourg - "5:55"
Може би малко известна в България - френската актриса, дъщеря на вечния Serge Gainsbourg и британската актриса Jane Birkin. За този албум сами говорят следните имена: музиката е на Air, текстовете на Jarvis Cocker (Pulp) и Neil Hannon (The Divine Comedy), а продуцент е Nigel Godrich (Radiohead). Както може да се о4аква, резултатът от тази комбинация е чудесен.

Това май наистина ще си заслужава да се чуе, а като се има предвид, че харесвам Генсбург, Биркин, Пълп и Рейдиохед се чудя как не съм чул по-рано за този албум.

[atomheart]

Това май наистина ще си заслужава да се чуе, а като се има предвид, че харесвам Генсбург, Биркин, Пълп и Рейдиохед се чудя как не съм чул по-рано за този албум.

Според мен си заслужава. Без изилшни суперлативи, това е просто един много добър поп албум, който дължи наполовина това на силните текстове и на продукцията, останалото е чара и чувствеността на Шарлот Генсбург и музиката на Еър. И фактът, 4е са се събрали то4ните хора на то4ното място в подходя6т момент.   Ето един линк към първия сингъл The Sngs That We Sing:
http://www.youtube.com/watch?v=XY2Smsnxl60

В момента слушам TV on The Radio и имам усещането, че ще го слушам още доста време! Мерси за което на The Fein.

[The Fein]

Според мен си заслужава. Без изилшни суперлативи, това е просто един много добър поп албум, който дължи наполовина това на силните текстове и на продукцията, останалото е чара и чувствеността на Шарлот Генсбург и музиката на Еър. И фактът, 4е са се събрали то4ните хора на то4ното място в подходя6т момент.

Успях да се докопам до него и наистина е много приятен албум. Сякаш имах нужда да чуя нещо подобно. Мерси 

[velikiq mao]

Най-добър за мен е "Black Holes And Revelations". впечатли ме изключително много с уникалната музика на Muse.

Много приятен е и на The Killers "Sam's town". When you were young е може би най-добрата песен, която The Killers са правили.

Placebo-Meds
Pet Shop Boys – Fundamental



П.п аз да си кажа и кой албум ме разочарова. Много, ама много повече очаквах от "Stadium Arcadium", но не ни е било писано да слушаме Red hot, като например в Californication.