DM.org Лого
DM.org :: Фенове :: Форум
Angel Bright Icon
Форум
Страници: [1]
  Печат  
Автор Тема: Форум Новела  (Прочетена 5137 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
kirilart
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2405

Профил WWW
21 Март 2007

Накратко правилата: Най-важното условие ще е да се спазва линията на сюжета, развила се до момента на включването ви. При включване в играта всеки ще трябва да представи накратко своя герой с някаква ситуация, възможно е да не е тясно свързана със сюжета или пък да се гмурне направо в дадена ситуация. Въпреки, че имате пълна свобода да избирате раса, националност и т.н. за своя герой, всички ще пишат на български език, като универсален за новелата. Можете да добавите някоя фраза на родния език на вашия герой, ако сметнете че ще е забавна или полезна за сюжета на новелата. Това е всичко, ето го и началото нататък ще продължим, накъдето ни поведат събитията.

------------------------------------------------------------------------------
Вали като из ведро. Добре, че съм опаковал предвидливо багажа си с непромокаемия калъф-чудо за куфари от разпродажбата в Лидъл. Остава само това, да ми прогизнат дрехите или обувките. Представям си какъв провал ще е на симпозиума, да се появя с неизгладен или влажен костюм. Добре, само още една бърза проверка на багажа, таксито ще е всеки момент долу. Седем ризи, седем чифта чорапи, слипове, обувки...чудесно всичко е налице. Едно, две, три, четири...хм седем са, защо ми се сториха 6, пак се обърках...7 наистина са седем, успокоих се, щастливото ми число. Слизам.
- Стая номер 405, господин Шулц, нали?
- ШПулц, с ясно изразено "П" госпожице, прадядо ми е бил висш благородник и аз с чест нося фамилията си! Шпулц...не е толкова трудно. Проявете малко старание следващия път моля! А ето го и таксито ми, довиждане госпожице мхм както ви е името.
Проклетият куфар не иска да влезе в багажника на таксито, а шофьора отказва да ме пусне вътре с него. Ще трябва да чакам ново такси, а при ваденето на куфара се случи най-лошото - скъса се непромокаемия калъф. Лошо започва този ден, лошо...дано се размине само с това. Пръстите ми нервно опипват скъсаното място, докато чакам. Най-сетне, чудесно, дори е комби. Настанявам се удобно и казвам: "Към летището!" По пътя се опитвам да завържа приятен разговор с шофьора:
- Знаете ли, че е доказано - комбитата са по-желания вид купе от 75% от младите семейства представители на средната класа, чудесен избор сте направили!
Мълчание - този е труден признавам му го, ще опитам отново:
- Днес един ваш колега се опита да скъса куфара ми и дори не се извини, представяте ли си какво възмутително поведение. Бих подал оплакване, но се опасявам, че така мога да навредя и на други хора като вас, които с честен труд си изкарват прехраната.
Странен човек, каквато и тема на разговор да подхвана, получавам само мълчание. Така да бъде, млъквам и аз.
Колоните автомобили се влачат бавно, сутрешно задръстване...ужасно движение, тези комунистически страни нямат никаква култура на шофирането. Дали няма да си изтърва полета? Поглеждам часовника на арматурното табло, все още имам време. Погледа ми привлича снимка на пищна разголена красавица, залепена встрани от часовника. Нямам голям успех с жените, а не мога да си обясня защо. Смятам се за привлекателен, особено когато не нося очилата. Всъщност ги нося винаги, защото без тях на практика съм почти сляп. Трябва да съм по-агресивен в предложенията си за срещи, както пишеше в учебника.
Ах, летището най-сетне, остава по-малко от час и половина до полета - мразя да пристигам в последния момент ...можете да забравите за бакшиша! Слизам с трескаво нетърпение, измъквам куфара и започвам да го влача към гишетата. Поглеждам таблото за обявяване на полетите: Лондон, Париж, Москва, а ето Виена. Чудесно! ...но как, чак сега забелязвам, че срещу всички полети свети надпис ОТМЕНЕН.
- Пиу пиу, поради лоши метеорологични условия и прогноза за ураганни ветрове и силна мъгла, полетите са отменени за неопределен период от време. Съветваме пътниците, които имат неотложни ангажименти свързани с пътуването си, да намерят алтернативен метод за придвижване. Извиняваме се за причиненото неудобство, надяваме се не сме ви създали сериозни проблеми...
- Проблеми ли, вие се опитвате да разрушите живота ми! Трябва да съм на симпозиума на ценителите на виното и дегустаторите, а вие ми казвате че няма шанс. Трябва да намеря начин да стигна до Виена, в близките 48 часа.
- Господине вземете автобус, ще стигнете за 48 часа, не мога да ви гарантирам че ще пуснат полетите дотогава.
- Автобус? Вие шегувате ли се, повече от 1000 километра? Пълна лудост!
- Съжалявам, но нищо повече не мога да направя, ще желаете ли автобусен билет?
- Вие...ще съжалявате за това! Безобразие, възмутен съм и бих желал да се оплача! - господи остават по-малко от 47 часа и половина - Дайте ми билет.

Вилхелм Шпулц
vicky
Господар
****
Пол: Жена
Публикации: 192

Профил
Отговори #1: 21 Март 2007

Някак си не се изненадах като видях,че полетът е отменен . Някак си нищо лошо не може да ме изненада напоследък . Глупавата ми сестра твърди ,че съм станала цинична и груба. Нима ? На нея й е лесно, на нея винаги й е било лесно ...
Алтернативата – автобус . Мразя автобуси , по –точно мразя всички ония глупави и досадни хора , които си принуден да търпиш в продължение на толкова време ... И гадния шум на двигателя ....
Винаги пътувам с автобус .
Просто щеше де е твърде хубаво да се кача на самолет този път .Един бивш мой приятел беше казал ,че само се оплаквам . Вероятно защото има за какво да го правя !

Пред мен има някакъв досадник . Страшно ми лази по нервите. Мразя хора , които си
мислят, че света се върти около тях . А всички са такива !
Кога ще спре да мрънка и ще си вземе проклетия билет ...
Чужденец е . Да му постеля червеното килимче ,че да мине без да си изцапа обувките ? Може би тогава ще се сети да побърза ?
Успях  и  да се  намокря. Винаги успявам . Това са то днешите чадъри – толкова бързо ти се разглобяват в ръцете , че дори не можеш да ги разгледаш .Съвсем малко вятър е достатъчен . Винаги стига малко да ти развали  деня . Аз ли съм черногледа или времето е мрачно ?
...
Вече съм в автобуса . След поредното кафе се чувствам по –гадно от обикновенно. Защо ли ? Защото продължава да ми се спи , но дадох 4 лева за тъпото кафе ! Но как ще пропуснем да пием кафе на летището ! „Кафе” ли казах ? По – скоро топла водичка с кален цвят .
Пред мен стои досадника от опашката и си мърмори нещо . Дали ще ми стане по – добре ако му се развикам . Така ми се иска да се развикам на някой ,че чак ми се реве .
Добре , признавам , пих прекалено много снощи . Но вместо да забравя всичко лошо в живота  , само си припомних , колко мразя да се напивам .
-   Свободно ли е ?
Поглеждам нагоре .
Някакъв  мазен тип към 50 сяда до мен .Горкият , явно от бързане е забравил не само да си вземе нови обувки , но и да си върже връзките на старите . Скоро от прогизналите му пръсти ще започне да се изпаряват „ капки пролетен дъжд „ Колко романтично !
Толкова ли няма места !
Като открия кой е бил тоя дето ме е урочасъл при раждането ще го вържа надолу с главата над блато с крокодили !
-   Много неприятно се получи с полета . Добре ,че има автобус – решава да ме заговори господин „Свеж полъх .” Може би е дочул за модата със златните зъби , но като е нямал пари да си направи един –два такива , се е погрижил поне да жълтеят достопочтенно .
Както се забелязва днес съм особено наблюдателна и заядлива .Само чакам някой се ми даде повод му се развикам .   
-   Да – отвръщам сухо .Не знам дали мога да направя по- антипатична и зла физиономия и се надявам гласът ми да звучи достатъчно троснато . Нека ме мислят за зла и цинична . Така ми изнася , пък такава и се чувствам в момента
-   Вие често ли пътувате ? Аз много рядко . Пътят не ми понася . Добре ,че винаги попадам на симпатични хора , с които времето минава по –бързо
Аз симпатична ли ти се струвам !? Не виждаш ли злобата в очите ми ?!
-   Аха – казвам студено
-   Та често ли пътувате ?
Какво ти влиза в работата !?
-   Не . – това вече трябва да е достатъчно троснато и неуважително .
-   Пътува ли ли сте с автобус преди ?
Явно не е било достатъчно ...
Все едно говоря  с приятелки на баба ми . Очаквам да ме попита и защо не съм се омъжила вече , че ми е време .
-   Да .
-   Аз хич не обичам да пътувам с автобус . А на почивка ли отивате ?
Не изглеждам ли достатъчно отекчена от този разговор !
-   Не – този път дори не го поглеждам
Човекът пред мен недоволничи ,че не тръгваме . За къде бърза ? Аз хич не искам да стигаме . Никъде не искам да ходя .
-   Да не учите там ? Във Виена , имам предвид .
-   Не
 Не , вече не . Сега отивам за друго ....но не искам да стигам , не искам ...
-   Моят син учи там . Много приятно момче
Не се и съмнявам ...
-   Казва се Иван .
Колко оригинално !
-   Тези дни ми писа да отида , но не знам защо . Каза ,че е спешно , но не е нещо, за което да се притеснявам . Та , сигурно просто се е затъжило за нас момчето .
Да да ....ако мислиш ,че те слушам
Моторът пали ...
Дано този до мен да млъкне. Как искам да се разкрещя на всички !
Дрехите на разговорливия господин миришат на нафталин. Да кажеш да беше по-стар ... поглеждам го – каквото и да говори е притеснен . Но не ме интересува – аз просто искам да се разкрещя на всички ...
Тръгваме ...
                                                                                       Н. Тодорова



reach out and touch faith !
Kevy
Екип
****
Пол: Жена
Публикации: 1383

Профил WWW
Отговори #2: 21 Март 2007

Телефонен звън ... продължителен звън.... повтаря се няколко пъти.... завиките мудно се раздвижват...

 - Ммммм...
 - Павеле, ти ли си?!... Анелия е!
 - Аз съм!
...ще ми се да не бях... и кой очаква да вдигне телефона в моята стая... здравей!
 - Последно, какво реши... пътуваш ли днес?!

Ужас – днес пътувам... (хвърля бърз поглед към часовника – сега вече разговора става още по-неприятен защото трябва да приключи бързо)... Защо не са ме събудили от рецепцията, по дяволите?!

- Пътувам естествено и наистина закъснявам, така че имаш ли да казваш още нещо?!
- Павеле, защо ми говориш така... и снощи се държа отвратително – цяла нощ съм плакала... аз просто исках да дойда с теб на тази екскурзия, а ти почти скъса с мен...
- Не почти мила – СКЪСАХ... казвал съм ти и друг път, че не понасям да ми поставят ултиматуми... слушай, наистина нямам нито време, нито желание да водя този разговор – ЗАКЪСНЯВАМ!!!
- Миличък, сега си изнервен... аз наистина не исках да прозвучи, като ултиматум – просто исках да сме заедно... Виена е толкова романтичен град... Моля те, да ме изслушаш просто - знаеш, че те обичам... въпреки, че сме заедно само от месец...

(хвърля слушалката на леглото и препъвайки се в полусмъкнатите си панталони изприпква до банята)

... 5  минути по-късно...

- Анелия, слушах достатъчно... ще си помисля над думите ти, НО сега наистина трябва да тръгна... не прави драми моля те, знаеш, колко мразя ревливи жени...
- Добре, миличко... обещавам че няма да плача... ще те чакам с нетърпение, наистина ще ми липсваш и...
- Затварям!

(небрежно захвърля телефона на леглото)... ако жените можеха да не говорят толкова много, вероятно щях да имам връзки по-дълги от месец... (грабва спортния сак, захвърлен до вратата и напуска стаята )

На рецепцията:

- Кремена, защо не ме събуди днес?
 - Защото не си поръчал...
 - Не се прави на разсеяна моля те... много добре знаеш, че днес пътувам!

(...момичето се накланя и проговаря шепнешком, но все пак доста натъртено)
- Слушай, факта, че спахме заедно и че баща ти е собственик на хотела, не означава, че ще ти позволя да се държиш така с мен... и не ме заплашвай моля те, защото не мисля, че татко ще е много щастлив, че си преспал с половината персонал и то само защото другата половина са мъже... така че нека запазим добрия тон и не се дръж с мен така, сякаш съм ти длъжна нещо...
 - Не се пали така бейби... или поне изчакай да се върна, защото така си много секси
(намига закачливо)... кажи сега, швабата тук ли е още?
- Г-н Шпулц напусна хотела преди 10 минути!
 - М**ка му... ок, кажи на Митко да прибере колата ми от летището, че нямам време да чакам такси... дай една целувка... е добре де, поне няма ли да ми се усмихнеш... точно така бейби! Чао за сега!


На летището:

Полета е отменен ... автобус... дано има повече интересни мацки, че тоя шмульо ми е малко скучен и къде по дяволите е той (оглежда се нетърпеливо за автобуса... забелязва го... Шпулц седи прилежно на първата седалка зад шофьора и гледа втренчено през прозореца)

- Шпулци, здравей друже... Не ме гледай така намръщено, закъснях малко, ама и ти можеше да ми дръннеш един телефон от рецепцията...(в този момент забелязва симпатичната девойка, седяща до някакъв чичко  през няколко седалки ... по намръщения поглед съди, че не са заедно)... и защо си седнал толкова напред – не забеляза ли каква прекрасна компания щяхме да имаме на по-задните седалки (поглежда лукаво към девойката... тя, като че ли леко се усмихва)... но след като хубавите места са заети (намига на момичето), ще се наложи да седна при теб, Шпулци... хайде не се сърди де – нали отиваме да се забавляваме все пак... вярно ти ще трябва да поработиш, но пък работата ти е забавна... сега до Виена ли ще се цупиш, като малка лигла?!

                                                                 Павел Ранкин
Последна редакция: 23 Март 2007 от Kevy

See what I see!
The Fein
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2988

Профил WWW
Отговори #3: 21 Март 2007

Малко преди отпътуването към автобусната спирка си дадох сметка, че винаги когато пътувам вали. Почти винаги. Искаше ми се да напусна този апартамент колкото се можеше по-бързо – стаята ми беше влажна, миришеща на мухъл, тапетите с флорални елементи висяха на парчета по стените, а желязните пружини бяха пробили дюшека. Огледалото, в което оглеждах вида си за последен път беше старо, пропукано на места и непочиствано от месеци. Лицето ми беше прорязано от сухи бръчки, а очите ми сякаш бяха студени. Опитах да ги направя да изглеждат топли, но погледът беше все така студен.
Чудех се кой е бил предишния наемател и защо е живял в такава мизерия. И за тишината ...двама души, когато единият спира по средата на думата… и разбираш, че речта е изпълнявала защитна роля. Когато разговорът спира, настъпва пауза, гледате се един друг в очите, в главите ви се носят мисли и асоциации, които не изказвате. Мъртва точка. Не мога да мисля. Трябва да изляза. Никога когато умирам не гледам пейзажи за успокоение.

Взех такси, шофьорът беше с дебели космати ръце и свиноподобно изражение на лицето и след двайсетина минути вече бях на автобусната спирка. Заех своето място без да погледна нито един от пътниците.

- Виолетовият генерал
Последна редакция: 21 Март 2007 от The Fein

Each tear that flows down your face
Trickles then picks up the pace
And turns to a river inside
A river that will not subside

I can hear that dreadful overflowing sound
And watching from afar I see a child is drowned
The child inside your heart

vicky
Господар
****
Пол: Жена
Публикации: 192

Профил
Отговори #4: 22 Март 2007

В последния момент се качват още досадници . Ако не напълнят автобуса до пръсване не може да потеглят ...
- .... Та той учи там от три години . В началото му беше доста трудно .... – продължава да дърдори човекът до мен . Не го поглеждам . Знам ,че въпреки всичките ми усилия ще ми стане тъжно за него и ще почна да се правя на доброто зайче . А искам да си остана зла .Така ми е и по-лесно и по-приятно . Не , не ми е приятно . Нищо не ми е приятно напоследък .
Един от новопристигналите нещо ме гледа лукаво . Ха , добре ,че не забелязва , че нещо му виси от чантата . Някакъв чорап . Какво търси някакъв си чорап в ръчната му чанта ?! Явно не е бил наясно какво прави , като си е оправял багажа . Или е бил по – предвидлив от човека до мен . Иначе синия цвят чорапи му отива на очите ...
 Усмихнах ли се ? Да не съм болна !? Мразя хубавите мъже ! Винаги ми действат – било добре или зле , но ВЪЗдействат .Мразя начина по-който смятат ,че могат да те притежават ! И най – много мразя  ,че почти винаги са прави в това си убеждение. И те карат да мислиш за нелепи неща , да се държиш по глупав начин  и да се усмихваш.
Но няма значение , аз съм се научила да се справям с това явление . Пък и съм в прекалено лошо настроение за да оглеждам досадниците в автобуса . Само това оставаше ... Все пак , не е лоша индикация , че все още има неща , които могат да ме разсмеят – било то чорап или нелепо усмихващ се мъж. Може би ще има шанс да се вдигнат облаците ...Но не искам да мисля , да се надявам  - още по –малко .За каквото и да е било . В момента „след „ не съществува .Има само гадния автобус и досадните хора.
Някакъв странен мъж сяда близо да нашите места . Не мога да видя добре лицето му . Поне най-после един възпитан човек ! Да си седне и да си мълчи ....Макар че изглежда някак загадъчен .Интересните типове , както ги определях едно време , когато  още се опитвах да определям нещата , ще да ми провалят живота ......или най-малкото винаги ме разочароват . Но нищо лошо вече не може да ме изненада .
Очаквам с нетърпение двата часа , през които ще висим на сладка приказка с митничарите , докато онези не се запознаят с всички марки цигари , които носим .
Как обичам да пътувам с автобус ....


reach out and touch faith !
yori
Посветен
***
Пол: Жена
Публикации: 363

Профил
Отговори #5: 23 Март 2007

Бях вече будна, но все още не исках да отварям очите си. Опитвах се да се настроя за посрещанито на деня. Исках да е слънчево и топло за да мога да си изпия кафето на терасата, но си спомних вчерашната прогноза, която чух по радиото а там обещаваха дъжд.
Отворих очи и за моя изненада, навън Слънцето закачливо надничаше през полу-пуснатите щори. Бях затворила вратата на терасата и в стаята беше доста тихо. Станах бавно от леглото опитвайки се да се насладя на всяка една секунда от започващия почивен ден. Прекосих малката си стая, отворих вратата и изязох на вън. Стъпих боса на студения мрамор и седнах в стария, скърцащ фотьойл.
Беше още хладно, но след няколко минути Слънцето щеше да погали тялото ми с меката си топлина. Въздуха ухаеше наситено на пролет от цъфналата череша до блока.
Наоколо всичко беше такова, каквото го познавах от една година насам. Странна привързаност чувствам към това място. Тук мога да съм сама със себе си, колкото си искам, така по - осезаемо усещам кога греша и някак сигурно изграждам имунитет срещу болката.
Свикнах с малкото пространство - стая, кухня и баня. Вече не ми прави впечатление мухълът по тавана в банята нито пък скърцащата една врата на иначе двукрилият гардероб в спалнята както и кухнята с нейното пространство 2 на 2.5, и дупката в едната стена, през която се вижда кухнята на мис Фло и разбира се нахлуващите през нея аромати, било то на пържени филийки или на прегоряло мляко.
Обичам да седя на терасата сутрин, особено в събота.
Най-накрая малко почивка.
Всеки ден ми взимат здравето на тази автогара, но пък парите са сигурни. Беше си чист късмет да ме изберат, послъгах малко за националността, но какво пък, вече познавам интересни хора, тъй че и да ме махнат от тук ще се уредя някъде, чудя се защо до сега не съм го направила. Много трудно предприемам нещо, касаещо живота ми, пък хората казват, че отидеш ли в чужбина ставаш по-организиран, е това май не важи за мен.
Така, днес ще си почивам!
Трябва да подсетя Франц за допълнителното заплащане, което ми дължи за вчера, цели 3 часа стоях, като праз лук заради тъпите музиканти!

Валерия, в САЩ вали като из ведро и са отменили полетите, за това групата ще пристигне с рейс и то на нашата автогара!!! Каква чест е това за нас! За съжаление аз имам неотложен ангажимент и не мога да присъствам на посрещането, но ти трябва да останеш! Пък и да ти призная радвам се, че си ти а не Марта. Ти си доста по-привлекателна, но моля те вземи разкопчай някое копче на тази риза, какво си се стегнала, като някоя досадна леличка! Нека останат с впечатление хората от нас, току виж се разприказвали насам-натам из техните среди и кой знае, скоро твоят началник може и да се прочуе с частна фирма, обслужваща все важни клечки. И тогава миличка чичко ти Франц ще ти се отплати! Ще те измъкна аз от тази автогара, нали това искаш скъпа, някой паралия който да ти зарежда банковата сметка на 1 и 15 число а ти по цял ден да разхождаш красивото си телце по магазините. Хайде сега пусни си косата и се потготви за звездите!

Как да го оприлича така, че да изчерпам всичките му ‘качества’! Франц-лекето, Франц-простака, Франц-нещастника... нищо не можах да му кажа, просто изпълних всичко което ми беше казал, като машина. Стори ми се, че онзи певец ми се усмихна и за миг се върнах на думите на Франц... чакам ли някой да ме измъкне, някой да ми покаже как да живея, незнам ...
Днес ще се поглезя ...

Телефонът звъни, неприятен и до болка познат звук ...

По дяволите! ПО ДЯВОЛИТЕ! КАКВО ИСКА ОТ МЕН СЕГА?!!!

- Валерия, няма кой да поеме пристигащите от България, съжалявам котенце, но ще се наложи да си дотъртиш задничето при чичко ти Франц, възможно най-скоро!  ...

В този момент, не чувах вече нищо, нищо и не усещах ... България ... толкова време мина от последния път, когато чух тази дума ... България, Господи, пътници от България ... всички спомени нахлуха в главата ми, като сън, който си мислех че съм забравила, но не... Отворих кутията и видях всичко, и мъката и сълзите и виковете ... усетих почти физическа болка. Бавно се изправих и ходех, като в мъгла, взех униформата си от стола и отидох в банята.

На Автогарата

Вече пиех трето кафе с коняк, чувствах се малко по-стабилна, но продължавах да треперя от вълнение.
Ами ако сега, някой ми заприлича на него... ами ако той самия е тук, как ще реагирам ..., дано само не забравя да дишам

Доста пребледняла тя стои в тръпнещо очакване ...

Валерия Петрова
ExcitedandDevoted
Възбуден
**
Пол: Жена
Публикации: 140

Профил
Отговори #6: 23 Март 2007


Обмисляхме вариянта за обиколка из Европа от близо 6 месеца и ето че сме на ръба да го осъществим! Мимето, Хохо и Макс бяха тръгнали преди два дена за Полша.Цялостната организация на пътуването ни бе брилянтна, до момента в които от ДАЙ ми назначиха изпит в деня на заминаването.Наложи се да остана и да тръгна 2 дена по късно.Приятелите щяха да ме изчакат във Варшава.Във Виена щях да пренощувам у бивш съученик, който сега следваше там, и на следващия ден щях да отпътувам за полска земя.

- А станала ли си ?-майка ми - не е ли още рано?
 - Рано е да!Има още време, но искам да проверя пак дали не съм забравила нещо!
Не исках да попадна в същата сконфузна ситуация като миналата година когато заминавах за Париж - а именно забравих си батериите за фотоапарата и зареждащото!...И настана една Плевенска трагедия, като се има на предвид колко много обичам да снимам.Падам си малко японка в това отношение снимам на поразия .Е справих се някак тогава, но исках този път всичко да е тип топ!
Куфара бе готов от 2 дена(както обикновенно си бях подготвила багажа дни преди пътуването) и чакаше само мен! Ех с този куфар къде ли не бях ходила - из Европа , из родна България! Мой верен спътник в толкова пътешествия!Малко си е нестандартен, но аз за това си го харесвам.С своите 1м х 50см , не веднъж бе предизвиквал хорското негодувание! И този път не бе по различно! С градски транспорт до автогарата и куфар с габаритите на 2 годишен мъжки санбернар....Но думите на разярени лелки и чичковци от типа на.."къде си тръгнала с това чудо", "тук не е багажното отделение" минаваха покрай ушите ми!Предстоеше ми едно прекрасно пътуване на което щях да се насладя на  100%.
...
Имаше още 30мин до тръгването на рейса.Настаних се удобно на седалката.
-Ех колко много обичам да пътувам с рейс.А защо всички толкова се очудват като им го кажа.В мен ли е проблема или другите са капризни и не понасят неудобството на 10 часовия нощен преход?...
Рейса бе все още полупразен.Малко по малко започваше да се пълни, качваха се всякакви хора.Чудех се що за човек ще седне до мен и тайничко се надявах да е симпатяга.Нямах намерение да прекарам целия път до Виена в мълчание и слушане на музика от дискмена ми.
Изведнъж забелязах красив млад мъж да се качва.
- На мен ли намигна?..-обърнах се назад и забелязах , че на седалаката зад мен седи някакво момиче.
-Сигурно към нея е бил насочен този похотлив поглед с последвало намигване!
Погледнах през прозореца.Все така продължаваше да вали!Усетих умора ,реших че малко музичка ще ме разведри и си пуснах дискмена.
....
Болка и скованост в областта на врата, леко замаяна глава, отминаващи пейзажи - Та ние се движим!!!- Явно съм се унесла и задрямала.Погледнах часовника си, бе минал един час от официалния час на тръгване!
                        
                                                            Вивиана Г.

Обичайте се бе хора!
kirilart
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2405

Профил WWW
Отговори #7: 26 Март 2007

Времето направо лети, а ние се влачим. Погледа ми не се отделя от стрелката на скоростта, както и тя на свой ред от числото 60. Обръщам се към Павел, който отново се заглежда по момичетата седнали по-назад в автобуса:
- Как мислиш драги приятелю, дали ще стигнем навреме във Виена?
- Шпулци, друже стига си кудкудякал като квачка...направи ми услуга, спри да се оплакваш, че ще ме заболи главата.
- Кукузякал? Квачка? Непознати думи...знаеш колко важен за мен е този симпозиум. Хората разчитат на присъствието ми, не мога да се проваля, защото автобусът е закъснял...и въобще как ще им обясня защо съм пътувал с автобус. Един Шпулц пътува с достолепие. – усещам че си говоря сам, поглеждам с ъгълчето на окото си към Павел, който е сложил слушалките на мп3 плейъра си и праща въздушни целувки на една дългокоса млада дама.
Колко повърхностнен е...няма изтънченост, чувства. В желанието си да отместя погледа от стрелката на скоростомера, попадам на един възпълен червендалест мъж с вид на селянин от Тюрингия. Напълнил е лакомо бузите си с храна и мляска срещу мен с доволно изражение, при това доста шумно. Яде ябълка с хляб, хм странно. Скоро разбирам, колко грешно е било заключението ми относно менюто на съседа през една седалка – ябълката се оказва голяма глава лук, а пирът му придобива епични размери ... трохи хвърчат по седалката и съседа му по място, мляскането му надвива дори шумът на двигателя. Вади наденица, захапва я настървено, опитва се да натъпче в устата си и парче лук, като си помага с пръсти, но то се търкулва на пода. Изтърсва трохите от себе си и се навежда да го вземе, отърква го в ръкава си и го прибира в найлоновата торба.
Още не мога да откъсна удивен поглед, когато гласът на стюардесата ни подканва да извадим паспортите си и да ги отворим на страницата със снимката. Преди да посегна към паспорта си, виждам селянина да вади своя от същата торба, в която държи и обяда. Едно е сигурно, преди да стъпя във Виена няма и да си помисля за ядене. Отварям кожената чанта и вадя документите, паспорта е в третото отделение, изпитвам голямо облекчение, когато всичко си е на мястото, не понасям хаоса. Я да проверим – писалката, къде е? Точно където я оставих - под визитките. Чудесно! А плана на Виена? Хм...разбира се, че знам – задната преграда, пред тефтера със записките за речта. А резервните очила?... прекъсвам си мисълта, защото осъзнавам, че някой ме вика по име:
- Шпулци, къде блееш пак, дай си паспорта, не карай дамата да чака! – Павел поглежда похотливо стюардесата.
- Аз, бях се замислил, извинете. Само да попитам, госпожице, дали ще стигнем до Виена навреме? Имам само 45 часа и половина, не искам да закъснявам за симпозиума? Трябва да изнеса реч пред съюза на Ценителите и дегустаторите на вина в Европа.
- Разбира се господине, дори ще имате време за разходка.
- Да, но ако се случи нещо непредвидено, нали ще поговорите с шофьора да кара по-бързо. Направете всичко възможно госпожице...ще съм ви вечно признателен. Не се представих – хер Вилхелм Шпулц, дегустатор на вина и собственик на изба в южна Франция.
- За мен е удоволствие, сега ме извинете, имам работа.
Отминава по пътеката, а в гърлото ми остана неизречен въпроса, как е нейното име всъщност. Павел искрено се забавлява. Понякога го ненавиждам, но пък баща му зарежда колекцията вина на моята изба, не мога да изпусна важен клиент, заради глезеното му синче.
- Шпулци, друже, така ще си умреш стар ерген. Трябва да ти предам няколко урока, как да си свалиш мадама.
Не знам какво да кажа, затова предпочитам да замълча. При нас се качва полицай и започва проверката.

Вилхелм Шпулц
Kevy
Екип
****
Пол: Жена
Публикации: 1383

Профил WWW
Отговори #8: 27 Март 2007

.... ако проклетия шваба помърмори още пет минути и главата ми ще избухне... не мога да разбера какъв му е проблема и ми е още по-странно как е готов да приеме така лековато хората... толкова е потънал в собствения си свят, че не прави дори опит да погледне към заобикалящата го действителност... много ми е забавно как вижда мен – като някакъв глезен хлапак без проблеми, който непрекъснато тича по фустите... е, трябва да призная, че последното е вярно Усмивка... но ми е интересно, как въпреки, че няколко пъти съм му разказвал, така и отказва да разбере, че всъщност факта, че баща ми има хотел и ми е купил хубава кола, не означава, че ми е леко... ох баща ми – така ми писна от него... несериозен съм бил... само защото ме мързи да си взема тъпия държавен изпит... и с тези ултиматуми направо ме вбесява – притрябвал ми е скапания му хотел... мога да работя и нещо по-неангажиращо ... ха, куриерството беше приятно – виждах много готини мадами... но едва ли ще мога да се върна във фирмата, особено след като забравих да ги предупредя, че няма да ме има известно време... ммм, да вероятно ще е най-добре да се огладам за някоя по-богатичка чужденка, така ще натрия високомерния нос на баща ми... дааам, имам си вече мисия във Виена... въпреки, че  няколко девойки в тоя автобус ми хванаха окото...и така като се замисля...

... (дърпа слушалките от ушите си и поглежда към начумерения си спътник)...

(П)-   Шпулци, знаеш ли, че имах една любов... най-дългата ми... 3 месеца... тя след раздялата замина за Виена май... готина беше... но взе да става прекалено сериозно... ти въобще гадже имал ли си?!

(Ш)-   Имал съм естествено, не ми е приятно да ми се подиграваш по този начин...

(П)-   Хех, искам да изпробвам до кога можеш да се мръщиш... имал си ти, друг път – сигурно е била по-голям кукундрел от теб...

(Ш)-   Да, в действителност единствена връзка, която съм имал беше с много мила жена, но така и не успях да приема нейната неподреденост... как бихме могли да живеем заедно, след като не беше сигурна къде се намира членската й карта от библиотеката... това беше тест, а тя небрежно каза „Ами някъде из нощното ми шкафче“... представяш ли си  „Някъде“... не бих могъл и да си помисля да живея с жена, която не е сигурна къде точно се намира един от важните й документи...
(Шпулц продължава да мърмори възмутено)

... Ох, ако не се случи нещо интересно, мога да се гръмна след малко... хм, това момиче е интересно... облечено в черно, без грим... за какво ли мисли така загледано през прозореца... тези тъжните ги харесвам най-много... в леглото са истински тигрици... е, малко трудно поддават, но пък определено си заслужава... ммм да, когато автобуса спре за почивката, определено ще се запозная с нея!... колко остава до почивката всъщност – 20 минути... чудесно...

                                                                 Павел Ранкин

See what I see!
vicky
Господар
****
Пол: Жена
Публикации: 192

Профил
Отговори #9: 28 Март 2007

- Всъщност била ли сте във Виена преди ? Госпожице ?
- Да , била съм . – иска ми се да ме остави вече. Мъчително ми е да говоря , не ми се говори.Виж да викам , много ми се иска ! Или вече не ... Чувствам се уморена . Преди обичах да гледам навън , да следя променящия се пейзаж , можех да го правя с часове и да не ми е скучно . А всички останали все говорят ,говорят , дори като нямат какво да кажат . Сега просто искам да заспя и да не мисля . Но не млъква и не млъква този така приятен , мил , досетлив и съобразителен мой събеседник .
 - Аз малко се притеснявам дали ще се намерим с моя син там . Той каза ,че не е сигурен дали ще  може да дойде лично , но ще прати някой негов приятел да ме вземе.
     Може и една детегледачка да ти прати да си говорите заедно . Оф, наистина съм станала много гадна ...
   -  Има едно момиче – Ирина , по която бях пращал неща на сина ми , сигурно тя ще дойде.  Те бяха от един клас и заедно заминаха – моя син , Ирина и Валери .
       Ирина ?! Моята Ирина ? Моята така мила”приятелка „ ? Не , не , би било твърде голямо съвпадение . И все пак ...
-   Аз познавам една Ирина .Но мислех , че тя вече не е във Виена ... – май това ми е най- дългото изречение за деня .
-   Така ли ? Може ....- телефонът му извъння . Беше от най- обикновените модели GSM , явно купен наскоро . Човекът не бе свикнал още да го използва и натисна копчето съвсем внимателно , все едно обмисляше дали е правилното.
-   Да . ...Да пътуваме . Да .... добре .Добре ...ще чакам . Хайде , до скоро . – затвори, замисли се и се обърна към мен . – Синът ми . Та , така . Аз ...мисля да почета малко . Тъй или иначе  достатъчно ви досаждах – усмихна се любезно и заровичка из чантата си .
Как достатъчно ! Ами Ирина !?
-   Само да ви попитам , това момиче – Ирина , познавате ли я ? Защото аз познавам една Ирина , която ...
-   Не я познавам много , само за малко съм я виждал . Но сигурно Иван лично ще  дойде . Както и да е . Тази книга отдавна се опитвам да я прочета , но все нямам време . Май сега ми се е отдал случай. – и млъкна , отвори книгата и се вторачи в страниците съсредоточено . Но сякаш мислите му са далеч . Сега на него не му се говори . Прекрасно ! Точно сега да млъкне ! Това е то - късмет .
    Не знам как да го накарам да говори отново .Така се е вторачил в тая книга ,че ще му изхвръкнат очите . Ако бях малко по-малко „любезна „ и „заинтересована „ преди малко можеше да стигнем до темата за Ирина преди да звънне проклетия телефон .
Мислех си ,че нищо лошо не може да ме изненада .Мислех ,че повече няма да чуя това проклето име.Както винаги животът успява да ти поднесе разни „прекрасни изненади „. И после ми казват ,че само съм се оплаквала , че съм била черногледа . Може би има защо !
Дано да не е тя .Само това ми липсва ...Не ми стига всичко останло . ...Да не споменавам , че и онзи ще е там .Където е тя , там е и той....
Иска ми се да мисля за друго . Но през целия този ужасен път , когато няма какво да правиш , с кого да говориш / тук не влизат бръщолевенето между случайни хора /, когато гледаш как светът се върти около теб , винаги се връщат онези мисли , онези които не си искал да се връщат .
Понякога , в момент на слабост , искам някой да ме спаси , да ме накара да забравя, после ми минава и си възръщам злобната физиономия . Ето , това трябва да направя и сега . Антипатичната маска , забравата и мисълта за следващото кафе . Дано по-скоро спрем за почивка .
Последна редакция: 28 Март 2007 от vicky

reach out and touch faith !
Videlina
Странен Любовник
****
Пол: Жена
Публикации: 477

Профил
Отговори #10: 11 Април 2007

*дано да внеса малко раздвижване тук Намигване*

Писна ми вече....защо баща ми трябва все мен да праща!? За цял месец обиколих всичките ни хотели в Европа, за да организирам тези изложения за ценители на вино. Защо му трябваше да им става спонсор? Разбирам че иска да навлеза по-бързо в бизнеса, ама организирането на едно такова изложение е фасулска работа. Умирам си вече от скука...добре че това във Виена утре ми е последното и задачата е приключена и се прибирам. Как звучи...”прибирам”, но къде като съм постоянно на път. Дано само баща ми да не реши после да ме праща да видя как върви стоежа на последният хотел в Кейп Таун.....ооо да не го мисля, че туко виж ме сполетяло нещастието.
На другият ден
Колко рано ме събудиха от рецепцията. Баща ми не спи ли този човек!? Уфф все нещо изниква в последният момент –  щели да идват важни гости и аз пак трябва да съм изпипала всичко. Е кога не съм го правила!? Странен човек, хем знае и разчита на мен, ама все трябва да си го каже. Кой ли пък е толкова вежен, че да ме събуди в 8 часа!? Вилхелм Шпулц 
Сещам се кой е ама пък чак толкова притеснения...
Очертава ми се дълъг ден.
Виа Лейк
Последна редакция: 11 Април 2007 от Videlina

Angels of the Universe
vicky
Господар
****
Пол: Жена
Публикации: 192

Профил
Отговори #11: 12 Април 2007


Спряхме на възможно най-скапаното място . Не е нужно да споменавам ,че не съм и очаквала друго .
Защо му беше на този човек да ми припомня имена , които не искам да чувам повече ! Всички призраци са отново  в главата ми . Приличам на английски замък , където петната от кръв по пода  не се изтриват. Само ги покривам с изтъркани килими , но отдолу се просмукват в дъските ...
 - Вие , няма ли да слезете  ? – питам възможно най-учтиво господина до мен . Аз и учтивост ! Мислех , че съм прекъснала отношения с добрите обноски . Какво ли не прави любопитсвото с хората ! Ставам двулична . Пък мразя двуличниците . Та нали те ми съсипаха и добрите обноски , и живота , и вярата в хората .
- Не , може би следващия път – промърмори ,без да отмества поглед от книгата  . Мисля , че откакто млъкна за 20 мин бе прочел само две страници .
По дяволите и той , и Ирина и всичко ! Отивам да проверя колко гадно може да бъде кафето тук.
Мисля ,че и онзи ствол – чужденецът , не е доволен от мястото . Или май от това , че спираме и се бавим . Но на кой му пука за него . По далеч от такива .И още по –далеч от хубавите им спътници .
Отивам на опашката за кафе .Наблизо е момичето , което седи пред мен . На опашката зад мен някакви господа си говорят. Май сега са се запознали . Някои хора просто го могат – да се запознават с непознати , да си говорят с всеки срещнат , да се внедряват сред другите , да стават веднага част от компанията . Аз никога не съм можела . Преди ми беше по-лесно . Поне говорех ако ме заговореха . Напосредък отговарям само с да , не  или експресивно недоволна физиономия . Сега повече от всякога съм толкова далеч от хората  и ми е пределно ясно ,че  на никои не му пука  за мен.
Взимам си кафето . Несъзнателно поглеждам към онзи . Наистина е хубав ... Но какво от това ! По дяволите ! Той обаче май гледа на другаде ... Стига !  Имам нужда от парче шоколад . Май го отказах и това преди време . Но вече не ми пука .
Обръщам се светкавично за да отида да си купя  шоколад и едва не изливам кафето върху някакъв човек .
Понякога се чувствам най-големия тъпанар в света ! Може би самият факт ,че си го мисля ме прави тъпа . Но и да има по-големи идеоти , аз ,за съжаление,не ги познавам . Трябва да се дръпна малко от тая опашка преди да съм пребила някого или някой да е пребил мен .
Къде да отида !? Защо не мога да съм невидима или нещо подобно ...
За това мразя да пътувам с автобус , да съм заобиколена от хора . Няма нищо по-гадно от това да си сам сред хората ...
Къде да отида ? На някоя масичка ? И да ми се лепне някой досадник ! ...Но  ще рискувам . Не ми се кисне 15 минути права , не ми се връща  и в автобуса .
Вече , като че ми се иска да стигнем Виена . И да става каквото ще ...

                                                                                            Н.Тодорова

reach out and touch faith !
kirilart
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2405

Профил WWW
Отговори #12: 06 Май 2007

Подреждай мислите в главата си, ще ти помогне да не мислиш за пътуването и за вероятното закъснение...Е не, това е непоносимо – отново десен мигач, отново ще спираме! Сякаш не почивахме само преди 4 часа. Ставам нервно и се опитвам да изкрещя на шофьора, че не трябва да спира, но се спъвам в крака на Павел и политам към отсрещната седалка. Попадам в скута на възрастна дама, а внучето и ме гледа изумено с еййй такива големи очи. Опитвам се сконфузено да се извиня и се оглеждам за шофьора, но той вече е слязъл. Аз съм прокълнат, това е! Живота ми е съсипан заради пътуването с този подвижен цирк. Къде е проклетия шофьор? А ето го – подлецът похапва супа. Просто перфектно, приближавам се и с цялата ирония, на която съм способен го питам:
- Нещо друго да ви донеса? – поглежда ме неразбиращо в първия момент, почти се вижда колко бавно текат мислите му... после погледа му светва и казва:
- Донеси ми още хляб, все едно е за теб, не искам да плащам допълнително, а дават само по три питки на човек.
Толкова съм удивен от отговора, че се съгласявам с мълчаливо кимване. Докато се отдалечавам, ми хрумва блестящата идея, че мога да се сприятеля с шофьора по този начин. Чудесно! Само трябва да си съставя план. Разстояние до питките - 12 метра. Промъквам се незабелязано до панера, посягам и ... точно в този момент някакво момиче се блъсна в мен и поля всички питки с кафето си. Ужас, дали не мога да ги изсуша на следобедното слънце. Пет минути, шест и ще са като нови? Кого заблуждавам, провалих се отново...
- Господине? Господине!
Стоя вцепенен! Древна статуя държаща в изпънатата си ръка панера с хлебчета и докато сърцето ми препуска лудо, в главата ми се реди дълга опашка от мрачни мисли:
“Хванаха ме, край. Наистина се провалих, сега ще викнат полиция. Докато се изяснят обстоятелствата ще минат часове, а може би и дни. Не само ще пропусна симпозиума във Виена, а и на името ми ще лежи срама да съм арестуван.”
За миг погледа ми се избистря и виждам, че гласът принадлежи на тинейджър с униформата на заведението, който ми поднася панер с чисто нови хлебчета. Очите ми светнаха алчно, грабнах колкото можах и хукнах към шофьора. Къде е проклетия шофьор, масата му е празна. Зървам го навън, пуши цигара и приказва с няколко от пътниците. Устремявам се с питките към малката групичка.
- Ето донесох хер ъъъ ... шофьор, нали искахте още? Цели четири.
- Хвърли ги някъде, вече преядох.
- Но, аз...
С наведена глава се отправям към кошчето. В момента се чувствам толкова зле, че дори перфектния ред на чантичката ми не може да ми донесе нужното спокойствие. Трябва да поговоря с някого, само да не е с Павел, не ми се слушат наглите му закачки точно сега. Ще звънна на фройлайн Лейк.
- Фройлайн Виа Лейк, аз съм хер Вилхелм Шпулц. Спите, о съжалявам...нещо ужасно се случи и трябва да знаете. Не, не не е паднал самолета. Не, не е отвлечен. Пътувам с автобус, но остават по-малко от 40 часа до симпозиума,  а ние сме още на път.
- Добре, нещо ужасно се е случило с автобуса? – опитвам се да събера мислите си. Денят не тръгва добре, първо татко ме събуди по телефона, а сега и мърморкото.
- Не, но никога няма да успеем навреме госпожице, опитах се да подкупя шофьора с четири питки, но не поддава. Не знам какво да измисля вече, помагайте с някакви идеи.
- Спокойно Вилхелм, ще стигнете съвсем на време, убедена съм, че ще ви останат дори повече от 20 часа за разходка из Виена. – какъв глупак. Чудя се защо е такава слабост на баща ми. Признавам, че вината от неговата изба са ценен трофей за всеки колекционер, но това...
- Потегляме, трябва да затварям фройлайн, надявам се, че ще се видим утре. Съжалявам, че ви събудих, но напрежението от това закъснение внася твърде много хаос в живота ми. Имах нужда да споделя с някого.
На езика ми е да кажа: “Намери си психиатър” , но баща ми ще ме убие, а и няма да е професионално. Вместо това казвам:
- До утре! Всичко ще е наред.

Вилхелм Шпулц
Страници: [1]
  Печат  
 
Прегледай:  

DM.org | Powered by SMF 1.1.2.
© 2004, Simple Machines LLC. All Rights Reserved.