depeche - mode dot org :: Фенове :: Форум :: моята чернобяла, зеленодива поезия

малко и от мен. тези са сравчнително нови

Днес съм..

Днес съм сянка на момиче
и на фея повече приличам.
Имам зелени треви за коса
И цяло море наместо душа
Имам звезди наместо очите
И цялата обич наместо сърце.
С вятърни пръсти нежно докосвам
И като корени впивам нозе във пръстта.
Имам облачни мисли
И съм по-синя от лято.
По-цветна от есен,
по-дива от песен.
И от цветята съм днес по-красива.
И от дъгата съм по-разноцветна.
Днес съм от сянка дори по-безплътна.
Измислена повече,
но и вярваща по.

Винаги съм толкова момиче,
което след сенки само тича,
а толкова иска
на жена да прилича.

19.о3.2ОО7

` ` `

Forgotten

Всяка нощ лъжеш звездите,
че не вярваш в луни
и не живееш в слънца.
Лъжеш; малки тайни измисляш;
чакаш да бъдеш събуден;
и се плашиш от надеждата.
Часовници тиктакат безшумно;
А ти лъжеш и не признаваш
страха си. И даже забравил си
от какво е. И какво си опитвал
да постигнеш си вече забравил.

Лъжеш звездите;
Не виждаш луната.
Спускаш завесите -
играл си пиеса без грим;
пак си забравил за маските
и измислял си реплики.
Превърнал живота си
в огън без дим.
Забравил за себе си даже;
Избледняваш, изчезваш
и се превръщаш в далечна звезда,
която някъде някой
нощем я лъже,
а накрая я просто забравя...

19.о3.2Оо7