DM.org Лого
DM.org :: Фенове :: Форум
Angel Bright Icon
Форум
Страници: 1 [2]  Всички
  Печат  
Автор Тема: стихчета  (Прочетена 11741 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Deni
Новинар
****
Пол: Жена
Публикации: 711

Профил WWW
Отговори #15: 31 Май 2007

* * *
У дома е там,  където стигаш,
когато свърши пътят под краката ти.
У дома е там, където всички те познават
и одумват с любопитство.
У дома е там, където малки лапи
драскат неуморно по съня ти.
У дома е там, където се събуждаш
и слънцето изгрява от правилната страна.
У дома е винаги малко по-близо,
отколкото мислиш.
Но и малко по-далеч.

I want to reach my hand into the dark
and feel what reaches back
KRISTINA DURAN
Новороден
****
Публикации: 7

Профил
Отговори #16: 21 Юни 2007

Заврьщам се от хиляди посоки,
в очите ти ... с нощ са напоени,
вините - безпощадно тьмнооки
тревогата , че ти не вярваш в мене.
Каде да сьм? Сьвсем не зная вече,
ти всеки пьт ми даваш вместо виза
обида от безсмьртното далече
и страх от прекалената ми близост.
И тьрсиш според собствената сложност,
там долу богове с ореоли,
но земното е сьщо невьзможно
ако се взираш в звездните простори.
Защо мьлчиш? Аз зная ,че е трудно
да тьрсим перла в счупената мида,
кьдето болката е още будна
но просто...много искам да те видя.
KRISTINA DURAN
Новороден
****
Публикации: 7

Профил
Отговори #17: 21 Юни 2007

          "РАЗДЯЛА"
Седем букви случайно сьбрани,
седем букви в дума една,
тя не звучи , а боли като рана
тя е по тежка дори от смьрта.
В живота пьтищата са различни
не искам да се срещнем като врагове
с годините и чувствата отминават
но дружбата не трябва да умре.
Недей се рови в миналото свое
и то понякога донася скрьб,
каквото е било-било е
и спомените нека спят.
И все пак нещо трябва да остане
дори това да бьде пепелта ,
защото всичко истинско,голямо
оставя някаква следа.
Deni
Новинар
****
Пол: Жена
Публикации: 711

Профил WWW
Отговори #18: 29 Юни 2007

Осмелих се попитам
тегнещите небеса
имат ли за мене вятър
                    и крила.

Причиних си светли болки
в търсене на нов мираж.
Осмелих се да помоля
слънцето за вечна власт.

Осъзнах съвсем неволно
мъдростите на света.
Пренаписах песента си
и си дадох свобода.

Тихо,
в тъмни полунощи,
бях безстрашна и добра.
Взех на заем чужда вяра
и душа.

Нежно сключих топли длани
около добрата нощ.
Плаках.
Вярвах.
Преоткривах.

Осмелих се да съм бог.
29.06.2007

I want to reach my hand into the dark
and feel what reaches back
fei4ka
Новороден
****
Пол: Жена
Публикации: 8

Профил
Отговори #19: 03 Юли 2007

о, прекрасни, прекрасни са.
.
"Осъзнах съвсем неволно
мъдростите на света.
Пренаписах песента си
и си дадох свобода."

..наистина е чудесно. и това за дома също много ми хареса. съжалявам, не съм много по думите, когато искам да опиша колко едно стихотворение ми е харесало, но благодаря ти, че пишеш такива чудеса, защото само това ми остана сега - да чета чуждите чудеса и да се потапям в тях.

"The poems are the better part of who we are."
Deni
Новинар
****
Пол: Жена
Публикации: 711

Профил WWW
Отговори #20: 03 Юли 2007

Току що осъзнах, че досега не съм благодарила на онези, които са казали добри думи за стихчетата ми. Отчитам пропуска и ето на - благодаря ви! Темата се казва "стихчета" и това не е случайно, защото аз не ги смятам нищо по-съществено нещата, които пиша. Фактът, че някого радват, ме изпълва с тихо доволство.
Благодаря, пак!

I want to reach my hand into the dark
and feel what reaches back
Deni
Новинар
****
Пол: Жена
Публикации: 711

Профил WWW
Отговори #21: 07 Юли 2007

Преди да завладееш всеки ден
от дните ми родени на земята
и да обвиеш болките ми в жадна тишина,
пред своя кръстопът стоиш изправен.

Отдясно всички пътища извират
и спускат се надолу към света,
където свойте пътници намират.

Наляво свети цъфнала надежда.
Във клоните й пеперуди се роят.
Крилата им послание изписват
за безусловна вяра и любов...
чиито думи, безнадеждно разпилени,
изгубени души от векове редят.

Напред...
Но всъщност тук напред не съществува.
Извива своя криволичещ гръб
измамният човешки лабиринт.
По блудкавите му пътеки
възторжени нещастници сноват,
забързани към свойте оковаващи успехи,
далеч от парещата свобода.

Посоките са ясно очертани.
Остава да намериш своя път.
Но все така стоиш пред тях изправен.
И все така аз чакам те отвъд.

07.07.2007

I want to reach my hand into the dark
and feel what reaches back
Modern swinger
Възбуден
****
Публикации: 157

Профил
Отговори #22: 07 Юли 2007

Най- ми хареса последният стих:

Посоките са ясно очертани.
Остава да намериш своя път.
Но все така стоиш пред тях изправен.
И все така аз чакам те отвъд.


Найстина малко думи изразяват хиляди съмнения и обобщават търсенето, в което се впускаме всички. Звучи плавно и всичко си му е сякаш на мястото. Поздравления:)

Please, take this
and run far away, far as you can see
I am tainted.
And happiness and peace of mind
were never meant for me...
Deni
Новинар
****
Пол: Жена
Публикации: 711

Профил WWW
Отговори #23: 18 Юли 2007

поставянето на заглавия винаги ми е било проблем. ето два опита, които не са точно в стихотоворната сфера, а няяяяяяяякъде там наоколо, в които ми се струва, че заглавият са успешно измислени при това без много усилия от моя страна, просто изникнаха в главата ми и ми се сториха подходящи.

АНКЕТА
Ако тръгна по тъмна пътека
без да знам накъде ме отвежда,
по-голям ли ще е рискът,
отколкото ако се оставя в ръцете ти?

Ако продължа да те обичам
повече ли ще боли,
отколкото ако се изгоря?

Ако слънцето не изгрее някой ден,
мракът по-тъмен ли ще е
от то този в сърцето ми?

Не знам.
Много трудни въпроси задаваш

***

РАЗГОВОРИ
   Донесе ми нощта подарък.
   Малък и грозен.
   Не ми хареса.
   Попита ме – “Харесва ли ти?”
   Казах й – “Много!”
   Обичам нощта.
                             - - -
   Малко и крехко,
   при мен дойде детето на съня ми.
   Целуна очите ми и каза:
   “Избрана си.”
   “За какво?” – попитах.
   “Да бъдеш свободна.” – каза ми.
   “А защо до сега не бях?” – учудих се.
   “Никой не е свободен безпричинно.” – отговори ми.
   “А ти сега имаш причина.”
   Замислих се.
   “И каква е тя?”
   “Да възмездяваш.”
   “За добро и зло ли?”
   “Не. Ще възмездяваш хората задето живеят.”
    “А какво е възмездието за това?”
   “Смърт.”
    Добра причина да се живее.
    Нали?
                    - - -
От какво бягаш, мъничка моя?
Бягам от чудовището.
Кое чудовище, дете ненагледно?
Това, което се скри под леглото ми.
От къде знаеш, че там има чудовище?
Знам, защото сама го оставих   
да лежи долу в прахоляка.
От кого се криеш, дъще любима?
От онзи, който ме нарани.
Къде е той сега?
Там под леглото.
Под леглото и в мен – във сърцето ми.
Тогава изхвърли сърцето си, мое момиче.
Не мога. Той го изяде.

I want to reach my hand into the dark
and feel what reaches back
Deni
Новинар
****
Пол: Жена
Публикации: 711

Профил WWW
Отговори #24: 22 Юли 2007

Емигрирам от съзнателната мисъл
да откривам в теб добри черти.
Ти си звяр и даже да отричам
нищо няма да се промени.
Откровено пренебрегвам всички знаци -
ти си луд и всичко в теб боли.
Знам каква е болката, защото
в огледалото са твоите очи.
30.06.07

***

Тъмно е, вали камбанен звън.
Аз отдавна си изгубих тишината.
Имам хиляди причини да съм вън,
но оставам вътре в мрака на душата.

Пламенно изреждам имена
на изпепелени минали любови,
всекиго дарих със топлина
тъкмо миг преди да го изгоня.

Тъмно е, вали камбанен гръм.
Изразходвах си напълно тишината.
Нямам право да остана тук,
затова се връщам в тъмнината.
21.07.2007

***

Пробуждане

Водовъртежите на млякото в кафето
събуждат неочаквани спирали във ума ми.
В очите ми се врязват ин-ян-и изменчиви -
с клепачите си нежно ги завивам.
Откривам пълния вселенски хаос претворен
във малка топла чаша бодрост.
Изричам двойнственото име на настъпващия ден
и без повече напразни колебания
света отпивам.
22.07.2007

I want to reach my hand into the dark
and feel what reaches back
Deni
Новинар
****
Пол: Жена
Публикации: 711

Профил WWW
Отговори #25: 31 Юли 2007

Но тъмно е в гората,
ненагледни мои,
строши се светлината
в усуканите клони
и някой стъпките
към избавление изтри.

И всеки храст
към вас протяга
шепоти зловещи,
опипва ви и търси
път
навътре към стаените души.

Усукани съзнания
блуждаят в мрака
и въздигат гнет.
Достатъчно е само да усетят
присъствието ви новородено
и вечно ще е мрак и нищета
и скърцане
и скърцане със зъби.

Послушайте на дивата гора
престорените неми обещания,
но нито миг,
ни миг, ни два,
любими мои,
не вярвайте на нейните слова
неуловими.

Бъдете хитри,
мои ненагледни,
бъдете ненадминати ловци.
Пазете кожите си,
за да не отмъкне
във мрака някой
вашите очи.
31.07.07

I want to reach my hand into the dark
and feel what reaches back
construction man
Гост
Отговори #26: 16 Август 2007



   Бих казал само едно голямо БРАВО Одобрение Одобрение!!!Все така пиши , много ми допада всичко , което пишеш.Харесват ми и темите - самота , любов , разочарование , екзенстенциални мисли....!Браво!Ще чакам новите ти стихчета с интерес!! Усмивка
Deni
Новинар
****
Пол: Жена
Публикации: 711

Профил WWW
Отговори #27: 26 Август 2007

***
Денят не е различен ден.
Ти просто си безмерно жива.
Ти - смела, дишаща и дива
над мен протягаш меч студен.

Денят е пълен с чудеса.
Ти имаш чудно просветление -
светът е ничие владение,
освен на нашите деца.

Денят отваря в нас врати.
Ти много нощи си видяла.
Ти светлината би познала
ако си имаше очи.

Не е различен този ден.
Аз днес със теб се запознавам.
И в знак на обич ти дарявам
единственото свое - мен.

***
Отявлено враждебна красота,
умерено изтънчена досада
полепват по безличния ми ден
и ми отказават всякаква пощада.

Горят пустинни диви ветрове,
изплитат съвършени нощни клади,
изричат заклинания безплътни
и възкресяват пясъчни грамади.

Заплетена в съня ми като дим
промъква се отдавна мъртва вяра.

Гладът е още жив във мен...
но няма дълго гладна да остана.

I want to reach my hand into the dark
and feel what reaches back
construction man
Гост
Отговори #28: 27 Август 2007



     Ще кажа още едно БРАВО  Усмивка и благодарности за бързата реакция Одобрение.
     Определено и двете стихчета са доста силни и наситени с чувство на умора от ежедневието и едно силно желание за откриването на същността изгубена в еднообразието!Харесва ми и начина , по който е изказана максимата , че света принадлежи на бъдещето.
     Много ми допада финала на второто стихотворение.След внушеното вече чувство на едно постоянно и монотомно повтаряне и една безнадежност се появява едно чувсво за промяна , за вяра и промяна!Тези стихове мен ме навеждат на тези мисли.
     Поздравления и все така Одобрение!
Deni
Новинар
****
Пол: Жена
Публикации: 711

Профил WWW
Отговори #29: 01 Септември 2007

Тъй като реших, че достатъчно дълго съм се възползвала от гостоприемството на този форум към моите ... мхъм... произведения, реших, че е вече време да им намеря собствен дом. Което и направих - не е най-луксозното обиталище на света, но поне няма да се бутат и ще имат достатъчно място разните ми мисли и недомислици.
Благодаря на всички, които са отделили време да прегледат тази тема.

I want to reach my hand into the dark
and feel what reaches back
Страници: 1 [2]  Всички
  Печат  
 
Прегледай:  

DM.org | Powered by SMF 1.1.2.
© 2004, Simple Machines LLC. All Rights Reserved.