The Fein
|
Отговори #1216: 08 Септември 2009 |
|
Howling Bells - "Radio Wars" : Слушането на този албум осмисля всички онези "soon-to-be-big" класации, в които попадаха и прави дори по-гадна новината от 2007-ма, когато се оказа, че те няма да подгряват Placebo в София. Безспорно израстване, този път придружено с по-богато и електронно звучене, което напълно оправдава 3 годишната пауза от дебютния албум. А фронт дамата става все по-красива.
Pete Yorn & Scarlett Johansson - "Break Up" : Една нощ, в съня си Пийт Йорн получава прозрението, че албум от дуети, разказващи за любовни раздели по примера на съвместните записи на Серж Генсбург и Бриджит Бардо от 1967-68-ма, няма да е лоша идея. И не е, съдейки по албума му със Скарлет Йохансон, който те записват още през 2006-та без особени намерения за издаване. "Blackie's Dead" е като че ли най-симпатичната от всички истории (песни). Iggy Pop - "Préliminaires" : Изглежда това, което ще ме накара да ровя по-надълбоко из дискографията на Иги Поп, освен познатите класики, ще е неговият нов, смесващ джаз, блус и меланхоличен поп албум, "Préliminaires", вдъхновен от романа"La Possibilité d'une île". Обяснението му за рязката промяна е, че му било писнало да слуша идиоти, стържещи на китари.
Marillion - "Brave", "Marbles", "Happiness Is The Road" : Не предполагах, наистина не предполагах...
Julian Plenti - "Julian Plenti...is a Skyscraper" : соло дебют на Пол Банкс, вокалистът на Interpol. Макар че надали ще се сещам особено често за този проект, все пак той носи надежди, че звученето на титулярната му група може да претърпи интересни и дългоочаквани промени в близко бъдеще.
Trevor Jones - "Angel Heart" OST : Музиката към филма на Алън Паркър е такава голяма част от цялото, че човек може да си го възстанови само по нея.
|