Опиши любимото си парче на DEP...

[victor.]

Защо то. Как го възприемате. За какво си мислиш, докато го слушаш.
Откога ти е любимо. Кога го слушаш. Колко често.
   Не  е необходимо да е точно любимото, или да е само едно.
Може дори да е ремикс. Може да е паралел между 2  или 3 (Нека да не са повече )  парчета или версии. Може просто да е някое недотам известно или подценявано, което например другите пропускат.

  Дълги години се колебаех относно моя фаворит:
  PERSONAL JESUS             или            I   FEEEEEEEEEEL   YOU
   
       Едното  зареждаше , зарежда , и ще зарежда още и още
       звяра в мен денем и нощем със ритъм безкраен неспирен
       под рефрен силен и позитивен ,  докато в паметта моя
       забият се думите на героя и стане ВЯРАТА
       обща,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,всеобозрима,,,,,,,,,,,,,,,,,и,,,,,,,,,,,своя.           

       Тирадата друга във шум се заражда.Люлеещ се
       сатана в профил със звуци сочни нагрява.
       Пропадаш в бездна дълбока,ала лелееш там ти
       с душа подобно на факла, скали мрачни що сгрява.
     



    И  така макар и трудно и не отведнъж аз избрах i feel you за мой фаворит. Тук искам да отбележа, също че оригинала не отстъвва на един от ремиксте в сингъла - helmet at the helm mix. Разбира се те са твърде различни в доста отношения, най малко като стил.   Ала
в същото време това е един от много много редките случаи, когато ремикс успява да заложи успешно на  основния мотив на оригинал като го обработва така незабележимо че, хем да завладява по малко по-различен начин, хем всъщност, макар и неусетно, това да е същия
ритъм, който чува слушащия началото на songs of faith and devotion.
    Идеален баланс между първообраз и интерпретация.


Сега да видим и други визии.
Не е задължително да напишете  всичко , което ще кажете по темата
в един пост. Но и не пишете за повече от 3 песни например.


 

[MaoriGirl]

One caress-слушам я,когато ми е кофти...става ми още по-зле,но после вси4ко е ок.
In your room-4eсто я слушам,усещането не мога да го опиша,доста особено е.
Blue dress-рядко,но изпадам в необяснимо умиление...

Това в общи линии

[Nyna]

 Пълен абсурд е да си избера любима песен, но ще изброя 3, без да обяснявам защо.Настроението и посланието им говорят и сами, ако ли не, все пак е лично :

 A Question of Lust
 Sweetest Perfection
 I Feel You

 И една песен, която въпреки името си, за мен носи един умерен позитивизъм, нещо успокоително и мило - World Full Of Nothing

[dearrose]

Любимото ми парче на DM определено е Condemnation.Винаги съм го откроявала по някакъв начин от всички останали заради настроението,текста и начина,по който се съчетават гласовете на Dave и Martin.Особено много ми харесва live изпълнението от Devotional.Неведнъж ме е докарвало до сълзи.
Други много любими песни са ми In Your Room,Little 15,Fly On The Windscreen и Home.

[victor.]

Пълен абсурд е да си избера любима песен

Отговарям, цитирайки се:

   Не  е необходимо да е точно любимото

Любимото ми парче на DM определено е Condemnation.Винаги съм го откроявала по някакъв начин от всички останали заради настроението,текста и начина,по който се съчетават гласовете на Dave и Martin.Особено много ми харесва live изпълнението от Devotional.Неведнъж ме е докарвало до сълзи.
Други много любими песни са ми In Your Room,Little 15,Fly On The Windscreen и Home.

Това е един чудесен отговор
Очаквам автора да не пропусне партито в сряда, въпреки, че е отдалеч
А Смутителя, прочувствен да обясни по-подробно своите впечатления от различни dm-химни(то всичко тяхно е такова)

Не е задължително да напишете всичко , което ще кажете по темата
в един пост.

Едно, според мен подценявано тяхно парче е live in silence.
Мотивът,следващ рефрена,се забива в мозъка неопровержимо
 

[Nyna]

Пълен абсурд е да си избера любима песен

Отговарям, цитирайки се:

   Не  е необходимо да е точно любимото

 Виктор, извинявай, но темата, която сам си отворил, е за любимото парче.
 

[loosemyself]

One caress-слушам я,когато ми е кофти...става ми още по-зле,но после вси4ко е ок.
това е песента!

[dearrose]

victor,за съжаление нямам възможност да присъствам на партито утре  ,но пък може да изпратя една приятелка от София (също голям фен на DM) да ме предствалява.
А относно Condemnation бих добавила,че имам един live,където песента се изпълнява само от Martin,което според мен е прекрасно.Усещането е много различно от оригинала и добавя нови нюанси към песента.

[Nyna]

А относно Condemnation бих добавила,че имам един live,където песента се изпълнява само от Martin,което според мен е прекрасно.Усещането е много различно от оригинала и добавя нови нюанси към песента.

 Кой е този live /audio/video/ ?

[dearrose]

Имам го на mp3,обаче съм го теглила преди доста години и нямам спомен от къде беше.Всъщност мисля, че беше от www.martingore.net, но той май вече не съществува.

[Nyna]

 Имам предвид коя година, от кое турне ?

 От турнето на Мартин за Counterfeit 2 ли е ?

[dearrose]

О,не,определено е по-старо,аз го имам от 2001 г. Мисля,че е от Devotional Tour,но може и да греша.Ако искаш направо ще ти го изпратя.

[Recoil]

А относно Condemnation бих добавила,че имам един live,където песента се изпълнява само от Martin,което според мен е прекрасно.Усещането е много различно от оригинала и добавя нови нюанси към песента.

 Кой е този live /audio/video/ ?

ами по време на всеки един от концертите от exotic и summer tour, а също и на 19ти август в анахайм по време на exciter tour.

[blackheart]

See you
Спомням си първия път, когато чух See you
С нея беше допълнена касета, с някой друг албум, презаписвана кой знае колко пъти и от кого 
Дори не знаех със сигурност дали песента е на Депеш 
На всичкото отгоре касетата свършваше и краят липсваше 
Тази песен ме порази и ме обсеби първо със звученето и мелодията си, с невероятните си звуци и ритъм, така характерни за Alan и A Broken Frame, а след това особено много и с думите си! Такъв искрен израз на чувства – такава близост, свързаност между двама души и любов, силна и невъзможна, но продължаваща въпреки това и тъга по отминалото и дори примирение и все пак някаква надежда! И това как тескта загатва за някаква история, продължаваща вече пет години и оставя на слушащия да си я представи и да си измисли детайлите... и това *don’t you know that it’s true*

Друга песен, която изключително много обичам и ме вълнува е Shake the Disease, но сега като си мисля по тази тема, виждам, че за почти всяка песен имам някакъв подобен спомен и нещо, специално, което свързвам точно с нея, и затова мразя да определям любима песен или албум, особено на Депеш!

[The Fein]

с невероятните си звуци и ритъм, така характерни за Alan и A Broken Frame

Ако не се лъжа, Алън почти не участва, ако въобще участва, в записването на A Broken Frame.
Включва се в турнето, но не и в записването. Имам някакъм спомен, че нещо такова прочетох из Shunt...

[Nyna]

Ако не се лъжа, Алън почти не участва, ако въобще участва, в записването на A Broken Frame.
Включва се в турнето, но не и в записването.

 Aз знам, че не учасва в записите.

[victor.]

Спомням си ясно когато си купих диск на depeche за пръв път.
Беше преди 9 години. Компилацията съдържаше само парчета
от периода до 1991 година.
  Едно от парчетата не бях чувал никога преди , а още от самото начало ми допадна много.
 В него бях уловен по особен начин от логичния, плавно завладяващ ритъм.Постепенно мелодията от приятно резонираща преминаваше в
по-бавна ,но отново , макар и по различен начин, унасяща.
В края , докато породеното чувство отмалява едновременно със
стихващия напев, просто си я пусках отначало отново и отново.
Така правя и до ден днешен. 
               усетя  ли, че е ден безутешен.
                      пускам си nothing и се чувствам безгрешен    

[loosemyself]

трудно е да се каже кое е любимо парче....но напоследък поне си имам фаворит- "HOME" лошото е,че не мога да го опиша. Доставя ми безумна утеха,но и отчаяние,красота,но и мрак,и всички други взаимно изключващи се неща. Точно това ме очарова,голям талант се изисква за да можеш да опишеш тези чувства така,че дори да си противоречат,да изглеждат като най-красиви и естествени.....

[Infra Red]

Walking in my shoes.
Най-вече защото е нещо като историята на живота ми и има най-голяма емоционална стойност за мен.От друга страна е страшно стойностна в музикално отношение песен.Имам предвид и от страна на музика,с множеството пластове мелодия,от страна на текст,пък и клипа също си оказва голямо влияние.Просто за мен "Walking in my shoes" винаги е била и ще бъде любима.И то не само любима песен на Depeche mode,а изобщо.

[Nick at Night]

Ами незнам как да се изразя по точно,но за мен всичко на Депеш ми е най-любимо!
Но като чели се впечатлявам от миксовете на DEPECH.
В състояние съм да ГИ слушам по 24 часа нонстоп!

[dockapi]

Somebody
Много въздействаща песен за мен,както и повечето песни които изпълнява Martin.Слушала съм я безброй пъти и винаги я имам в mp3player-а си.Когато я слушам не мисля за нищо друго ,а си представям нежен танц  между двама изпълнени едновременно с неопределен копнеж и лека тъга.
И още нещо:
I stop and I stare too much
Afraid that I care too much
And I hardly dare to touch
For fear that the spell may be broken
 

[kiira]

Банално, но In Your Room. Какво чувствам ли - ами необяснимо е, особено на припева направо става нечовешко, някакси чувствам, че искам да се пренеса в някой друг свят и съм точно на границата между двата, но не мога...Странно е. А една от другите е Rush. Не знам защо, но тази песен винаги ми оправя настроението, просто е велика. Сякаш с нея си изкарвам гнева, особено на "Dropped my crutches and crawled on the floor for you", на тази част се чувствам някакси... ами не знам - гадно ми е, но като дойде "I spiritually grew" и ми вдъхва много сили. Откачена работа

[victor.]

    В случая "странно" изключва "банално" 

[Fairy]

Тази кожа, осквернена от вледененяващата самота. Ухае на теб и мечтите ти. В любимата ти тъмнина потопих ръцете си, за да извая прокоба за сърцето си.
А уж си тук (само тук?), моя любима? Ласкава прелюбодейна нощница се ветрее отвън на терасата. Не е твоя, нали, нали?...
Застинало време, напластено между четирите стени на твоето пространство, колкото чуждо, толкова и любимо. Душата ми тук се загуби, давя се в немота, давя се в мълчаливо страдание, стискайки матираните си спомени.

Ост`ави ме да лежа тук, в любимата ти тъмнина, в любимата ти полу-светлина като микроб, да разяждам сърцето си със самосъжаление. Лежа на земята и броя невидими прашинки, които се сипят от тавана и се заключват върху китките ми; изкушен съм от тебе и твой роб съм. Оставила си ме в тази кутийка, в която има само теб; а те няма. Във всеки предмет си втъкнала парченца от душата си и розовата си плът, във всеки предмет се оглеждаш ти - столика, непознаваема, влудяващо безразлична.
Никога повече, нали, мила моя?
Дали все тъй ще съм тук на пода, заключен, изолиран, невидим и за тебе? Дали ще ме вдигнеш на фотьойла или ще ме оставиш да лежа?
С любимата си невинност кокетничиш с калените от прахта фикуси, фриволна и лека се носиш над килима без да го докосваш с пръстчетата си.
Това ли е цената, която ще плащам? Тук, в твоята стая, в твоето пространство? Завинаги???
Обсебен от думите ти, живея чрез дъха ти и чувствам с кожата ти. Тук ли винаги ще бъда? Тук ли винаги ще бъда? Тук ли винаги ще бъда?...
В твоята стая горящите ти очи сторват разделна пътека между нас. Дали твърде рано не утолихме огъня, който със сълзи се гаси?
Все тук ли ще бъда... Аз - твоя любима страст, и игра, която те забавлява; аз - огледало, което крещи: "Прекрасна си, обичам те!". Аз - твоят любим роб.
Обсебен от думите ти, живея чрез дъха ти и чувствам с кожата ти. Тук ли винаги ще бъда? Тук ли винаги ще бъда? Тук ли винаги ще бъда?...

In Your Room

[victor.]

   Без коментар !    

[Nick at Night]

Тази кожа, осквернена от вледененяващата самота. Ухае на теб и мечтите ти. В любимата ти тъмнина потопих ръцете си, за да извая прокоба за сърцето си.
А уж си тук (само тук?), моя любима? Ласкава прелюбодейна нощница се ветрее отвън на терасата. Не е твоя, нали, нали?...
Застинало време, напластено между четирите стени на твоето пространство, колкото чуждо, толкова и любимо. Душата ми тук се загуби, давя се в немота, давя се в мълчаливо страдание, стискайки матираните си спомени.

Ост`ави ме да лежа тук, в любимата ти тъмнина, в любимата ти полу-светлина като микроб, да разяждам сърцето си със самосъжаление. Лежа на земята и броя невидими прашинки, които се сипят от тавана и се заключват върху китките ми; изкушен съм от тебе и твой роб съм. Оставила си ме в тази кутийка, в която има само теб; а те няма. Във всеки предмет си втъкнала парченца от душата си и розовата си плът, във всеки предмет се оглеждаш ти - столика, непознаваема, влудяващо безразлична.
Никога повече, нали, мила моя?
Дали все тъй ще съм тук на пода, заключен, изолиран, невидим и за тебе? Дали ще ме вдигнеш на фотьойла или ще ме оставиш да лежа?
С любимата си невинност кокетничиш с калените от прахта фикуси, фриволна и лека се носиш над килима без да го докосваш с пръстчетата си.
Това ли е цената, която ще плащам? Тук, в твоята стая, в твоето пространство? Завинаги???
Обсебен от думите ти, живея чрез дъха ти и чувствам с кожата ти. Тук ли винаги ще бъда? Тук ли винаги ще бъда? Тук ли винаги ще бъда?...
В твоята стая горящите ти очи сторват разделна пътека между нас. Дали твърде рано не утолихме огъня, който със сълзи се гаси?
Все тук ли ще бъда... Аз - твоя любима страст, и игра, която те забавлява; аз - огледало, което крещи: "Прекрасна си, обичам те!". Аз - твоят любим роб.
Обсебен от думите ти, живея чрез дъха ти и чувствам с кожата ти. Тук ли винаги ще бъда? Тук ли винаги ще бъда? Тук ли винаги ще бъда?...

In Your Room

Fairy,думите наистина са излишни.Браво таланте!