Опиши любимото си парче на DEP...

[Nyna]

Ако не се лъжа, Алън почти не участва, ако въобще участва, в записването на A Broken Frame.
Включва се в турнето, но не и в записването.

 Aз знам, че не учасва в записите.

[victor.]

Спомням си ясно когато си купих диск на depeche за пръв път.
Беше преди 9 години. Компилацията съдържаше само парчета
от периода до 1991 година.
  Едно от парчетата не бях чувал никога преди , а още от самото начало ми допадна много.
 В него бях уловен по особен начин от логичния, плавно завладяващ ритъм.Постепенно мелодията от приятно резонираща преминаваше в
по-бавна ,но отново , макар и по различен начин, унасяща.
В края , докато породеното чувство отмалява едновременно със
стихващия напев, просто си я пусках отначало отново и отново.
Така правя и до ден днешен. 
               усетя  ли, че е ден безутешен.
                      пускам си nothing и се чувствам безгрешен    

[loosemyself]

трудно е да се каже кое е любимо парче....но напоследък поне си имам фаворит- "HOME" лошото е,че не мога да го опиша. Доставя ми безумна утеха,но и отчаяние,красота,но и мрак,и всички други взаимно изключващи се неща. Точно това ме очарова,голям талант се изисква за да можеш да опишеш тези чувства така,че дори да си противоречат,да изглеждат като най-красиви и естествени.....

[Infra Red]

Walking in my shoes.
Най-вече защото е нещо като историята на живота ми и има най-голяма емоционална стойност за мен.От друга страна е страшно стойностна в музикално отношение песен.Имам предвид и от страна на музика,с множеството пластове мелодия,от страна на текст,пък и клипа също си оказва голямо влияние.Просто за мен "Walking in my shoes" винаги е била и ще бъде любима.И то не само любима песен на Depeche mode,а изобщо.

[Nick at Night]

Ами незнам как да се изразя по точно,но за мен всичко на Депеш ми е най-любимо!
Но като чели се впечатлявам от миксовете на DEPECH.
В състояние съм да ГИ слушам по 24 часа нонстоп!

[dockapi]

Somebody
Много въздействаща песен за мен,както и повечето песни които изпълнява Martin.Слушала съм я безброй пъти и винаги я имам в mp3player-а си.Когато я слушам не мисля за нищо друго ,а си представям нежен танц  между двама изпълнени едновременно с неопределен копнеж и лека тъга.
И още нещо:
I stop and I stare too much
Afraid that I care too much
And I hardly dare to touch
For fear that the spell may be broken
 

[kiira]

Банално, но In Your Room. Какво чувствам ли - ами необяснимо е, особено на припева направо става нечовешко, някакси чувствам, че искам да се пренеса в някой друг свят и съм точно на границата между двата, но не мога...Странно е. А една от другите е Rush. Не знам защо, но тази песен винаги ми оправя настроението, просто е велика. Сякаш с нея си изкарвам гнева, особено на "Dropped my crutches and crawled on the floor for you", на тази част се чувствам някакси... ами не знам - гадно ми е, но като дойде "I spiritually grew" и ми вдъхва много сили. Откачена работа

[victor.]

    В случая "странно" изключва "банално" 

[Fairy]

Тази кожа, осквернена от вледененяващата самота. Ухае на теб и мечтите ти. В любимата ти тъмнина потопих ръцете си, за да извая прокоба за сърцето си.
А уж си тук (само тук?), моя любима? Ласкава прелюбодейна нощница се ветрее отвън на терасата. Не е твоя, нали, нали?...
Застинало време, напластено между четирите стени на твоето пространство, колкото чуждо, толкова и любимо. Душата ми тук се загуби, давя се в немота, давя се в мълчаливо страдание, стискайки матираните си спомени.

Ост`ави ме да лежа тук, в любимата ти тъмнина, в любимата ти полу-светлина като микроб, да разяждам сърцето си със самосъжаление. Лежа на земята и броя невидими прашинки, които се сипят от тавана и се заключват върху китките ми; изкушен съм от тебе и твой роб съм. Оставила си ме в тази кутийка, в която има само теб; а те няма. Във всеки предмет си втъкнала парченца от душата си и розовата си плът, във всеки предмет се оглеждаш ти - столика, непознаваема, влудяващо безразлична.
Никога повече, нали, мила моя?
Дали все тъй ще съм тук на пода, заключен, изолиран, невидим и за тебе? Дали ще ме вдигнеш на фотьойла или ще ме оставиш да лежа?
С любимата си невинност кокетничиш с калените от прахта фикуси, фриволна и лека се носиш над килима без да го докосваш с пръстчетата си.
Това ли е цената, която ще плащам? Тук, в твоята стая, в твоето пространство? Завинаги???
Обсебен от думите ти, живея чрез дъха ти и чувствам с кожата ти. Тук ли винаги ще бъда? Тук ли винаги ще бъда? Тук ли винаги ще бъда?...
В твоята стая горящите ти очи сторват разделна пътека между нас. Дали твърде рано не утолихме огъня, който със сълзи се гаси?
Все тук ли ще бъда... Аз - твоя любима страст, и игра, която те забавлява; аз - огледало, което крещи: "Прекрасна си, обичам те!". Аз - твоят любим роб.
Обсебен от думите ти, живея чрез дъха ти и чувствам с кожата ти. Тук ли винаги ще бъда? Тук ли винаги ще бъда? Тук ли винаги ще бъда?...

In Your Room

[victor.]

   Без коментар !    

[Nick at Night]

Тази кожа, осквернена от вледененяващата самота. Ухае на теб и мечтите ти. В любимата ти тъмнина потопих ръцете си, за да извая прокоба за сърцето си.
А уж си тук (само тук?), моя любима? Ласкава прелюбодейна нощница се ветрее отвън на терасата. Не е твоя, нали, нали?...
Застинало време, напластено между четирите стени на твоето пространство, колкото чуждо, толкова и любимо. Душата ми тук се загуби, давя се в немота, давя се в мълчаливо страдание, стискайки матираните си спомени.

Ост`ави ме да лежа тук, в любимата ти тъмнина, в любимата ти полу-светлина като микроб, да разяждам сърцето си със самосъжаление. Лежа на земята и броя невидими прашинки, които се сипят от тавана и се заключват върху китките ми; изкушен съм от тебе и твой роб съм. Оставила си ме в тази кутийка, в която има само теб; а те няма. Във всеки предмет си втъкнала парченца от душата си и розовата си плът, във всеки предмет се оглеждаш ти - столика, непознаваема, влудяващо безразлична.
Никога повече, нали, мила моя?
Дали все тъй ще съм тук на пода, заключен, изолиран, невидим и за тебе? Дали ще ме вдигнеш на фотьойла или ще ме оставиш да лежа?
С любимата си невинност кокетничиш с калените от прахта фикуси, фриволна и лека се носиш над килима без да го докосваш с пръстчетата си.
Това ли е цената, която ще плащам? Тук, в твоята стая, в твоето пространство? Завинаги???
Обсебен от думите ти, живея чрез дъха ти и чувствам с кожата ти. Тук ли винаги ще бъда? Тук ли винаги ще бъда? Тук ли винаги ще бъда?...
В твоята стая горящите ти очи сторват разделна пътека между нас. Дали твърде рано не утолихме огъня, който със сълзи се гаси?
Все тук ли ще бъда... Аз - твоя любима страст, и игра, която те забавлява; аз - огледало, което крещи: "Прекрасна си, обичам те!". Аз - твоят любим роб.
Обсебен от думите ти, живея чрез дъха ти и чувствам с кожата ти. Тук ли винаги ще бъда? Тук ли винаги ще бъда? Тук ли винаги ще бъда?...

In Your Room

Fairy,думите наистина са излишни.Браво таланте!