Здравейте, 6 сутринта е тук, ден и половина след концерта на 4-ти в Медисън Скуър Гардън. Сори за забавянето, ама трябваше да останем в Ню Йорк със сина ми, нямах удобни връзки веднага след концерта и затова чак сега имам възможност да пиша.
Концерта беше страхотен, но едва ли ще изненадаме някой с това. След него можем да сме си спокойни ние българите, концерт в България ако не от това, то от следващото турне 100 % ще има. Групата бе точно толкова на ниво, колкото и преди десетина години, когато ги видях пак за първи път, и отново в Ню Йорк. Дейв бе отново зареден с енергия, докато Мартин бе неповторим. Анди не блести, но накрая излезе с другите и дори поздрави част от първите редове в публиката:). Звукът бе фантастичен, а публиката бе на ниво. Според мен имаше около 20 000 в залата и може би сега е момента да кажа, че ние българите сме далеч над нивото на американците. Тоест много по-добра публика сме. Не искам да казвам, че публиката в Ню Йорк бе зле, напротив бе чудесна, но ако имаше 20 000 българи от концерта на стадион Локомотив през 2006-та тази вечер в залата, щяхме да я срутим:)). Не, че повечето дошли в МСГ бяха чужденци, но все пак сме много по-напред от американците в това отношение. Имаше няколко момента, в който Дейв подканяше публиката, нещо което в България няма как да се случи.
От всички концерти на ДМ, където съм ходил този в България си остава номер 1. И сега пак съжалявам, че не дойдоха през Май, защото шоуто на Васил Левски щеше да е по-велико от това на Локомотив – с 50 % повече зрители щеше да бъде неповторимо. Жалко, но както казах – тези пичове не остаряват и няма начин как да не стъпят на българска земя поне още веднъж.
Това бе и първия концерт за сина ми, който преди по-малко от седмица навърши 7. Реакцията му след концерта бе: „Тати, това е най-голямото ми преживяване досега през живота”. А и нямаше как да не е. Трябваше да купувам билет и за него за концерта, тъй като ако имаш навършени 2 години за МСГ е нужен билет. Но като се харчат пари за групата на живота ни – не боли. Купихме тениски по 40 долара парчето, шапка 30 долара и брейслет 5 долара. Марти май беше и най-малкият фен в залата, такива като него не видях други. Но до мен бе прав на седалката през цялото време, по едно време седна на двете парчета на съименника си Мартин, преди да избухне за любимите си – Enjoy the Silence и неговата най-любима Personal Jesus. Само малко неудобно ми стана на Strange Love, когато детето впи очи в екрана и не ги свали по време на цялата песен, няколко от хората около мен ме погледнаха, но аз не можех да го спра да гледа. Очаквах в този момент въпроса „Тати, защо тази какичка смуче пръста на крака на другата какичка?
)), но за мое щастие не ми бе зададен.
Miles Away според мен бе албумната версия, тя е между другото една от любимите ми песни от новия албум и както и останалите – звучеше супер. Въобще нямаха нито една издънка по време на целия концерт, саунда бе фантастичен.
А, и още нещо, което май се оказа единствното неприятно. Сложих си нови батерии на фотоапарата, който е с голям зум и като го купих тук си мислех само за концерта на ДМ и за снимките, които ще направя. Тук обаче не е като при нас и американците не дават да се снима с професионални фотокамери по време на събития като концерти и всякакъв друг спорт. Бяхме с Марти до магазина на НБА и му купих преди концерта раница с всякакви подаръци вътре само и само да скрием и фотоапарата вътре. Успяхме, минахме през всичките контроли, но накрая се оказа че батериите са били калпави и не можах да направя почти никакви снимки((. Бях много разочарован, само няколко клипчета ми позволяваше апарата, докато при всяка снимка ми даваше, че са изтощени.
И още нещо, deivcho братле, ти си уникален. Сигурен съм, че не са ти омрънзали концертите и за всеки един ходиш с кеф като за първи път. Евала!!!
