16 ти ДЕКЕМВРИ В ЛОНДОН?

[Nude]

Нищо не пречи да измислим нещо неофициално.
Всъщнот като се замисля може и на 15-ти и на 16-ти.
Хайде, навити има ли?!

[fede]

 
Здравейте!
Само искам да съживя темата и да кажа,че 5-те дена,които изкарах в Лондон и най-вече последния 16-ти бяха страхотни въпреки,че ги изкарах болна с темпратура
А на 16-ти в 21;15 съвсем ми се покачи температурата
Понеже не ме бива в обясненията ще помоля да сподели някой как е било за него концерта на 15-ти и на 16-ти.


П.П Така и не се видяхме с някой българин на концерта.Единствено на 17-ти като се прибирахме дочухме на летището в София едно момиче да говори по телефона нещо за Депеш...

[Savina]

Аз с една приятелка бяхме на концерта на 16.12, но хич, ама хич не останахме удовлетворени.
Не че беше лош концерта, но сектора, в който бяхме, точно срещу сцената, но на столчетата, като че ли бяха отишли на концерт на класическа музика, седят си чинно, не стават не танцуват, не пеят, добре, че едно испанче пред мен стана, та и аз станах. Като щат зад мен да виждат... Едни дето през цялото време сумтяха зад гърба ни, че не виждат, даже си тръгнаха 4-5 песни преди края.
А пък дето нямаше бис...поезията е безмълвна. Все едно ни дръпнаха сочното кепабче от устата, тъкмо като го захапахме.
Изобщо концерта в България 2006 година беше къде по-страхотен. Може би тогава бяхме най-отпред, а там винаги е най...ама тези англичани са доста умрели фенове...
Усещането и емоцията на концерта в О2 бяха 10 степени по ниски от нашия си концерт.
Вече ще си ходем на концерт само в България!!!

[MAO BOY]

как така без бис? нещо май си объркала савина.

[Nude]

Бях на концерт на ДМ, най-после и аз да мога да го кажа

Емоцията беше твърде силна, почувствах се, като влюбен тийн, успях и да се разрева накрая, почти като бебе. Беше вълнуващо, разтърсващо и твърде недостатъчно!!

Всъщност бях на концерта на 16-ти,  разбира се, адски съжалих, че нямах билети и за другата дата. Но поне успях да посетя афтър патито на 15-ти. Барът беше скромен, общо взето нищо особено, но за сметка на това се разглобихме от танци.

За смият концерт мога да кажа, че най-музикантското и най-въздействащото парче, беше I feel you. Звучеше убийствено, а съвсем не е от любимите ми песни. За сметка на това In your room, която обожавам, изобщо не ме докосна. Твърде слаба концертна песен! Любимата ми песен от новия албум Miles away също ме огря От пените, които пя Мартин съм доволна, че чух единствено Dressed in black. Другите бяха Home и ... даже не помня другата. А Дейв.....блестящ!

Разочарована съм от английската публика. Бях на трибуните /за огромно мое съжаление/ и общо взето залата беше твърде заспала, особено на първите три парчета, които бяха от последния албум. Все едно гледаха симфоничен концерт, нямаше раздвижване дори и на предните позиции. Но разбира се това на нас не ни попречи да се опитаме да съборим залата с пищене и танци, общо взето изнесохме пълна програма на две задрямали възрастни англичанки зад нас Те май бяха си объркали концерта и не бяха сигурни защо са там.

Беше ми драго да се запозная и с други българи на концерта, въпреки, че нямахме твърде много време да се опознаем и все пак ни помогнаха с инфо...

И разбира се Лондон, невероятен град в който смятам да се върна отново, един от малкото в които искам да се върна.

[Savina]

Да сега като чета отзивите се оказа, че последните 3 парчета били бис. Но откровено казано, поне аз не останах с впечатлението, че някой е изкарвал някого на бис...
Даже слушах едни руснаци на мърчандайза как и те се възмущаваха, че не се излезли на бис, като ги викала публиката...
Очакванията ни бяха големи, особено за концерт в Англия и то в тази разкошна зала... Съжалявам, че нямаше билети за най-отпред, може би там щяхме да се чувстваме на върха на гребена на пяната вълната...такова очаквахме да бъде усещането.
Ние даже, понеже по недоразумение изтървахме билетите за пред сцената в България, си бяхме купили билети за Румъния... и като отмениха поред, поред концертите доста се "притеснявахме", че ако в България има концерт, а в Румъния - не, ще си умрем от мъка...

[Пях-сДепеш!Честно!]

А на 16-ти в 21;15 съвсем ми се покачи температурата

По овулационния календар това ще рече - идеален момент за зачеване

[fede]

А на 16-ти в 21;15 съвсем ми се покачи температурата

По овулационния календар това ще рече - идеален момент за зачеване

Хаха.Ох,да.Усетих,че се подмокрям наистиа А иначе на концерта отидох с температура 38,5  но като видях групата имах чувството че ми мина всичко.Дори ужасните болки в гърлото не усещах като пеех с и писках 
Искаше ми се да съм долу и да си пищя и викам и да си танцувам като нормалните хора,но уви...
Имаяше и една мацка до мен,която постоянно ходеше до тоалетна понеже за 30 минути изпи 8 бири/не че исках да и ги броя,ама така се получи  и все ми разваляше настроението.Следващия път се надявам да успея да си купя билети за пред сцената,защото беше наистина кофти.

[playing_angel]

Определено ми трябва още време да си събера емоциите и мислите, които минаха през мен през последните няколко дни. Очарована съм от Лондон, от хората, които живеят там и разбира се - от концерта! За съжаление ми беше първият от това турне, след като увиснах с няколко други билета. Толкова енергия бях насъбрала от това безкрайно чакане да стане 15-ти декември, че когато денят дойде, не бях на себе си.

Стигането до залата става изключително бързо и лесно с метро, от която и да е точка. С влизането в Arena O2 оставаш без дъх. Невероятна зала, около която са разположени безброй магазини, кафенета, ресторанчета. Имаше и някаква изложба в памет на Майкъл Джексън, заради която и до днес си дърпам ушите, защото не успях да я видя. Входовете, през които влизаш в самата зала са доста и са на големи разстояния един от друг. И ако за първи път си там, лесно можеш да се оплетеш, въртейки се в кръг. Иначе всичко е изключително добре организирано и уредено. А когато влезеш в самата зала и се огледаш, виждаш колко внушителна е наистина.

Както и ми бяха казали, в Лондон липсва онази бутаница преди концертите. Макар да не бяхме първи на опашката, не се налагаше да търча като финикиец, за да се позиционирам отпред. Залата беше полупразна 15 минути преди да излязат Депеш. И само за десетина минути се изпълни с хора. Ние бяхме на около 5 метра от сцената, точно срещу Дейв. А отдясно беше платфорамата, на която той излизаше от време на време и се виждаше превъзходно и оттам. Плановете ми да направя много снимки и клипчета се провалиха, поради това, че бях екзаутирана до такава степен, че фотоапаратът си стоя в чантата ми до края на концерта.

Нямам никакви оплаквания от плейлиста. Чух предпочитаните от мен песни от Sounds Of The Universe, както и много от старите любимости - In Your Room, Walking In My Shoes, It's No Good, Policy Of Truth, Home, World In My Eyes, I Feel You, Never Let Me Down Again (придружена от задължителното размахване на ръце от всички в залата), A Question Of Time и двете песни, които ме разтърсиха из основи - Insight и One Caress! Момчетата бяха невероятни и се раздадоха на публликата. А колкото до нея - много от хората стояха сякаш са отишли да гледат опера. Но въпреки това, усмивките не слизаха от лицата им. Всеки изживява нещата по различен начин... Около мен имаше една група развеселени азиатци, които не спираха да крещят и да скачат - много сладки момичета и момчета, които създадоха настроение и на хората около тях. Общо-взето всички, които бяха близо до сцената отпред, бяха доста активни в пеенето, пляскането и куфеенето. И разбира се най-вече активна беше женската част от присъстващите, която както винаги полудя, когато Дейв реши, че горните дрехи му пречат.

След концерта дойде и реденето за мърчъндайза. 2 закупени блузки, 1 гривна, ключодържател и 5 значки по-късно трябваше да се отправим към афтър партито, на което се бях разбрала да се видя с приятели и познати. Но толкова ме боляха краката и толкова силни емоции бях натрупала, че предпочетох да се прибера в хотела и да си почина. Доколкото разбрах после, пристъстващите са си изкарали страхотно.

Много още мога да разкажа за концертът на 15-ти декември в Лондон, както и за целият ми престой там. Няма да запълвам страници и просто ще кажа, още веднъж, че концертът беше наистина невероятен от всяка една гледна точка. А Лондон е градът, който ме накара да се замисля да остана там завинаги. 

[deiv4o]

ето и от 16 една смичица:)