Концертът в няколко думи...

[plamenivanov]

http://www.webcafe.bg/id_1730231250/slide_1_I_vtoriya_pat_ni_haresa

[Deni]

"Като стар любовник, който се връща при поредната прелъстена и изоставена" - прелъстяването ясно, ама кога е ставало дума за изоставяне!?

А иначе думи за концерта... няма открити, няма открити. На няколко пъти мислех, че ще умра, на Black Celebration и Policy of Truth реших, че вече съм умряла и съм във някакъв вид рай.
Изобщо, думи няма, но пък и глас нямам, така че всичко е наред. Остава да кажа като Дейв - "до следващия път".

[Nico]

Толкова съм щастлив! Една от мечтите ми се сбъдна! И се роди нова - да бъда отново на техен концерт A Pain That I'm Used To - тази версия на песента беше уникална!!!

[rosi]

На първият концерт 2006 просто не бях на себе си, не можех да повярвам, че съм на концерт на любимата ми група...Сега на 12-ти май след концерта се разплаках, от силната емоция, от щастие... и аз не знам защо...Обичам ги, това е! Надявам се да ги видя отново.

[bobby route]

'Айде бе, Миме аз ли да се хваля...
http://bobbyroute.snimka.bg/arts/depeche-mode.377776.30453044.big

[Kannibale]

Концертът наистина беше страхотен! Но аз се чудя - Забелязахте ли, че успяхме да изпеем Should be higher? Имам предвид тези викове "Love", които са накрая на песента. Гледах на другите концерти публиката хич не загряваше как и какво трябва да пее. Определено бяхме яка публика, може би първата, която успя да схване Дейв какво иска от тях! 

[MAO BOY]

много ме зарадва, че новите парчета звучат добре на живо и изпитах голям глад (и удоволствие) за (и от) тях. при мен се получава, че чак когато чуя новите парчета на живо, добивам цялостно усещане за новия албум. това беше и голямо облекчение след миналото турне. бих искал да чуя и още от новия материал на живо и най-вече Broken и Alone.

всичко беше прекрасно и емоцията огромна. публиката - много шумна и за втори път се представихме супер. много от тук-пребиваващите си оставихме гласовете на стадион Локомотив и дано се върнат до края на седмицата.

един велик концерт е такъв и заради публиката и тъй като съм убеден, че групата се храни от емоцията и реакциите на публиката - вярвам, че се почувстваха добре от нашата реакция, т.е. усетиха това, което Дейв ни накара да пеем на края на Should Be Higher.

за мен лично това беше най-бързо изминалият концерт на Депеш Мод, на който съм присъствал, въпреки че като времетраене би трябвало да е най-дългият.

не мога и да си представя фронтмен да се движи повече, отколкото Дейв на този концерт.

нямаше песен, която да не ми хареса... е, може би в оригинален вариант APTIUT и Halo щяха да ми харесат много повече, но от друга страна почитателите на ремиксите със сигурност са се зарадвали.

не искам и да чувам за друг стадион да приема концерт на ДМ, на този стадион с всичките му кусури се получават специални концерти.

[ani]

Щастието от срещата с DM(отново), емоцията, уникалният глас на Дейв ме накараха да игнорирам лошата работа на тон режисьора. На предишния концерт общуването публика/група беше много по-добро.
  - това на всички форумци!

[RizaaR]

Не съм писал от много отдавна, но концерта в София заслужава няколко реда.
Първо, да си кажа честно, новият албум никак не ми се нрави - няма да се впущам защо и как, всеки си има свое виждане. Съответно, очакванията ми не бяха особено високи...wrong.
Всъщност вечерта на 12 Май, от там където бях аз, се получи чудесно - изненадах се, че концертното звучене на повечето нови песни е така добро, наистина изпипана работа, а публиката отново бе на ниво и подготвена с оригинално посрещане. Общо взето - впечатленията на Мао се припокриват с моите, няма нужда да повтарям. За мен лично Home, Higher Love и особено I feel you донесоха най-емоционланите моменти.
Ще се опитам да ида на поне още един концерт от турнето - заслужава си!

[boneff]

А звук от София?

[MAO BOY]

Днес за първи път гледах клипчета от концерта в София. Наистина страхотен концерт беше и доста от клипчетата са хванали масовото подивяване и атмосферата на концерта. Толкова го хулиха бедният локомотив, а колко хубави концерти се получават на него. Сякаш той отразява точно цялата ни държава - стар, закърпен, тук-таме нещо подменено, приличащ на някой от изоставените заводи, които могат да се видят на толкова места в бг, но все пак функциониращ...някъде там в крайния квартал (на края на Европа). И напук на избори, мутри, крадци и фантазьори, бяхме отишли да забравим цялата простотия в глупавата ни държава и нищо друго да няма значение за тези малко повече от 2 часа. За мен това си остава най-страхотното изживяване от концерт от това турне.
Как всички страхове за полупразен стадион като с магическа пръчка изчезнаха и този стадион - ветеран (който по възраст, съвсем не трябва да се окачествява като такъв) отново стана арена на бягство от реалността и лудостта, която толкова чакахме се отприщи с пълна сила. И колко отдавна ми изглежда този концерт, а беше само преди няколко месеца и какво щастие е да можеш да правиш планове с приятели.
И аз като повечето от Вас не съм си помилслял, че ще има зимна дата, но това че няма да има е наистина доста глупаво и нелогично. Ние си заслужихме това право с представянето си като всеотдайна публика. жалко, че не ни дадоха възможност да покажем, още веднъж, че това не е просто поредна спирка. 

[yori]

2013 г. определено е искала да остане запомнена. И така ще бъде.

Близо 7 месеца след 12-ти май, споменът за Концерта е толкова жив, колкото беше и по време на партито в Mixtape 5. Когато всички бяхме заедно и както не се беше случвало отдавна - се разбирахме само с погледи. Или прегръдки.

Да опиша с думи това, което изпитах тогава, ми е невъзможно дори сега.

Един от най-силните Най-силният концерт на който съм била досега. Изобщо. Не знам дали ще ме разберете правилно, но за мен това беше нещото свързано с ДМ, което исках да ми се случи от 21.06.2006 г. От момента, в който не го изживях по този начин тогава. От момента, в който поисках да стана такъв фен, който да го разбере. И то се случи. Пях с пълно гърло всяка една дума, присъствах там с цялото си същество и дадох всичко от себе си до такава степен, че не ми остана нищо и буквално трябваше да се събирам парче по парче, седмици след това.

Такива неща се случват веднъж в живота. Радвам се, че имам такава случка в моя живот, за която и след 50 години ще си спомням с усмивка и пеперуди в стомаха ...