Кирил Станчев!!!

[Kevy]

Скъпи приятели, вчера нашата малка общност претърпя огромна загуба - нашият приятел и колега Кирил Станчев почина след тежка автомобилна катастрофа. Думите са повече от излишни, защото всички разбираме колко сериозна е тази загуба. Киро е (защото винаги ще бъде!) основна фигура в Depeche-Mode.org и сме убедени, че след всичко което направи за проекта и приятелите си, никога няма да бъде забравен.
Опелото ще се състои от 10,30 часа в понеделник, 12.08.2013 г., в храм ''Св. Троица'' - гр. Русе.

[Kevy]

Не мога да намеря точните думи, с които да опиша колко много означава Киро за този проект, за приятелите си... за мен. Не мога да започна да говоря за него в минало време, защото той е тук... и винаги ще бъде. Трябваше да напиша този анонс, за да дадем правото и възможността на всички, които познават Киро да се сбогуват с него. Той направи ужасно много неща за нас... за мен... за този проект. Той заслужава да бъде изпратен така както живя - сред много хора, сред приятели, сред depeche-mode.org!!!

[MAO BOY]

Киро даде толкова доброта на всички ни, подари ни безрезервно толкова емоции и ни научи на толкова ценни уроци. Приятел, на който винаги можеш да разчиташ и който слушаш с интерес и очакваш всяка среща, всяко едно ново приключение, картина, снимка, песен ... просто идея или хрумване, всеки ред написан толкова премерено и на място, всяка една чаша ром и разговор за всички тези неща, които ни правят щастливи и нещастни.
Как винаги всичко му се получаваше толкова красиво и истинско.
Неговият поглед върху света, върху конкретен миг, място или детайл, този негов специфичен ъгъл, по който можеше да вижда нещата. Не искам да губя приятеля си.

[Kevy]

Рядко ми се случва да нямам думи, особено когато искам да кажа толкова много неща... и обикновено ми се отдава да облека емоцията в думи... но не и този път.
Вече толкова часове съм парализирана, нямам думи и просто отказвам да повярвам, че няма да видя Киро... че няма да се появи на вратата ми с раничка и готов да гони поредния самолет... че няма да потичвам зад него из чужбината, защото той е разпечатал всички карти и е наредил най-стриктната програма за разглеждане на забележителности... че няма да се качим отново на Кабо де Рока, когато е слънчево... че няма да се шегуваме с нашия си (понякога жесток) хумор и да се смеем с часове... че няма да го видя на следващото парти... че няма да тичаме заедно по стадионите преди концерт, а после да 'избухнем' както само ние можем  - НЕ, не мога да го приема. Не съм губила приятел до сега и категорично отказвам да загубя този приятел!!! За мен той винаги ще е жив, защото спомените са прекалено много, но просто трябва да се науча, че от този момент ще сме без него... а не мога, не искам!!! Никога не съм се чувствала толкова безсилна! И сигурно ще дойде време, когато ще мога да напиша какъв човек е Киро... сигурно ще дойде момент, когато ще мога да обясня, колко важно място заема в моя живот... сигурно ще дойде момент, в който ще се науча да говоря за него в минало време... а дали?!
Киро никак не обича драмите - ако ме види сега, ще ме спука от майтап... Боже, колко ще ми липсва!!!

[silver wings]

Това което не разбрах до сега е защо винаги добрите хора си отиват рано! Поклон,Кире,ти беше наистина добър човек!

[personal_Dessy]

Според елините, боговете били толкова ревниви, че прибирали любимците си млади.

Почивай в мир!

[did]

Дори не съм сред близките му приятели.  Само че този човек ни прие под крилото си още от истанбулското приключение от 2006 и оттогава ми е помагал всеки път, щом се обърна за помощ, ей-така, просто помага.  Имам проблем, в кой сектор да купя билети за концерта на Стената, много искам да изненадам любимия си брат, рева аз онлайн на рамото на Киро.  Пристига моментален отговор, с всичките pros and cons и решението е пред мен.  Кой ми изпраща линк за последния сборен албум на Elbow, защото си спомнил, че ги харесвам?  Кой ми изпрати снимките ми с Алън от Recoil концерта?  Това е само малка част от безбройните мили жестове, които направи за мен.   
Аз поне не познавам много хора като Киро. 
Преди много време си говорихме с приятелка: на Кирил и Миряна нещата им се получават, защото просто на такива хора трябва и не е възможно да не им се получават.  Тогава си казах: Господ поне веднъж не си е проспал задълженията като ги е събрал.  Да, ама се оказа, че чувството му за хумор е наистина извратено.  
И понеже не мога да стигна до Русе в понеделник, ще се простя с него в любимия му орг.  Кире, ужасно съжалявам, че вероятно не успях да ти покажа колко много означаваш за мен.  Почивай в мир, приятелю. 
На 30 август сме на концерт, който той очакваше с огромно нетърпение.  Посвещавам го на Кирил. 

[Watermark]

Предполагам много хора просто не могат да намерят думи за всичко това... няма такива.
Почти не познавах Кирил лично, предимно чрез присъствието му във форума и участието му във всичко, което се случва около тази общност. И все пак в моите очи това беше един от хората които винаги, с всичко което казват и правят те карат да си мислиш - да, светът е все още на мястото си и надежда има.
Много ми е мъчно и бих искала да кажа на всички, които му бяха по-близки - съжалявам за невероятната загуба, пазете го в спомените си.

[MAO BOY]

И все пак в моите очи това беше един от хората които винаги, с всичко което казват и правят те карат да си мислиш - да, светът е все още на мястото си и надежда има.

х2

[maya_v]

  Все още ми е трудно да осъзная случилото се и ми е много мъчно. Видяла съм само добро от Кирил, винаги готов да помогне с каквото може на всеки, жаден за приключения, (музикални) пътешествия и изключително талантлив и добър човек и приятел, който умееше да пресъздава красивото с четка и платно или фотоапарат и държеше и най-малките детайли да бъдат перфектно изпипани. Благодаря за всичко, което направи, за да бъде на високо ниво всяко парти или концерт, организирано от DM.org.

Светъл да е пътят на душата му...ще го помня винаги!

Съболезнования на всички негови близки!

[The Fein]

Почти седмица по-късно не изглежда по-реално или по-приемливо. През последните дни започвах и изтривах поне няколко пъти, но мисля, че правилни думи просто няма и ще се откажа да ги търся – вълните от спомени всеки ден говорят сами за себе си.

Не знам дали добрите хора на света са малко, но със сигурност на изчезване са тези, които дават всичко от себе си в момента, в който видят смисъл на хоризонта, които не искат нищо в замяна освен съпричастност и честност, които все още разбират смисъла на тези понятия. А Киро беше от тях.

[MAO BOY]

мина година и е все така нереално и неприемливо.
остават ни всички спомени и цялата добрина, с която се е отнасял към нас, картините му, снимките му и това, на което ни е научил. няма ги разговорите, съветите и тази негова гледна точка за всичко в живота, която толкова ценя
на това място се запознахме и първата виртуална среща беше необикновена, както и многото весели моменти и емоции, които последваха. дано запазим това приятелство между всички ни, никога няма да забравя как киро и мире се грижиха на всяко едно събитие на орг-а всеки да е добре и да се забавлява.
киро промени представата ми за приятелство с всичко, което е правил, както и за отношенията между хората. остана ни и ром, който киро така обичаше да пие с приятели. истински приятели