Уви, не се получи точно така....
Днес сутринта слушах албума на Status Quo от 2005 година The Party Ain't Over Yet издаден 40 години след началото на кариерата им и си представих как Депеш издават албум през далечната да кажем 2022 година...
Нежна бледо жълта светлина от филтъра пред камерата:
тогава Светльо, 33 годишен левент се захваща да намери старите кримки, за да се съберем отново за турне...звънва телефона в ателието ми на брега на морето - поредния досаден клиент си казвам аз. Захвърлям четките и палитрата прокарвам ръка през посребрените си коси и отговарям троснато. С напредването на разговора се прокрадва по лицето ми онази младежка усмивка, появяваща се точно преди да свърша някоя голяма лудория, бръчките изчезват, отново съм млад поне за година. Изтичвам навън в градината, Миряна се е изтегнала на сянка вперила поглед в морето. Разказвам и разпалено и вадим старите архиви, започва лудо издирване на всички...адаша събира харема си, Джулиан и Миро зарязват ангажиментите с клубната сцена по света, сателитните телефони свързват най-отдалечените кътчета на планетата, юристи напускат тежките си кантори, банкери лъскавите хромирани офиси на банките, някои хващат самолет от други континенти, нахлуваме в depeche-mode.org отново, форума е изпълнен с млади фенове на групата, старите никове оживяват, отново коментираме, спорим, разказваме си преживелици и се готвим за поредното парти преди концерт...тогава, когато времето няма значение...когато всички сме заедно и безкрайно щастливи.
Благодаря ви, че ви има!
