DM.org Лого
DM.org :: Фенове :: Форум
Angel Bright Icon
Форум
Страници: 1 ... 3 4 [5] 6
  Печат  
Автор Тема: Депеш Мод новела  (Прочетена 21631 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
bong13
Възбуден
****
Пол: Жена
Публикации: 160

Профил
Отговори #60: 22 Ноември 2006

О, Божичко, Господи, Исусе Христе! Толкова много куфари, а едва съм си събрала вечерните рокли и 18-те ми вида бански! Да не говорим, че не можах да си взема и една четвърт от шишенцата (козметичните ми!). Много се радвам, че напоследък, когато ходя да пазарувам избирам тоалет за себе си и след това държа да намеря такъв и за милото ми момченце Sugarlips, понякога даже откривам същия като моя и направо ставаме бонбонена двойка. Друг е въпросът, че той постоянно ми отказва, не искал да облича розово, и шарено, и на рае, и на точки… трудно ми е, много ми е трудно! Даже като се замисля, животът ми не е никак лек! Имам толкова много отговорности! Трябва да изглеждам винаги перфектно, да се усмихвам перфектно, чак не ми остава време да говоря. Аз затова и не го правя. Предпочитам да кимам с глава и да гледам умно, сякаш разбирам всичко и да заблуждавам хората около мен, че ми е интересно. Така правя и в момента. А в същото време си мисля моите си работи. Мартин говори с някаква журналистка, как каза, че й беше името?! Веда, Вила, хм… не мога да се сетя, пък и няма значение. Оф, Франкфурт! Мразя този град, изобщо не ми пасва… и мразя тия летища, тази цялата лудница и да си набутвам в куфари дрехите! Трябва да измислят гардероби на колелца, в които да си окачам дрехите със закачалките! Да, гениална идея! Трябва да я споделя с някой преди да съм я забравила! Какво иска тази журналистка от нас?! И накъде ни води сега?! Аз ще си следвам Мартин, да не взема да се изгубя в тая лудница. Прекрасно! Ще пием кафе, аз естествено ще си взема безкофеиново, къде ми е захаринчето?! Да, и една Coca Cola Light.

Вида: Арлина, ела да те запозная с един мой приятел и неповторим музикант....

Така, такааа, набирай си черни точки, миличка, за какво ти е да ме запознаваш мен с тази, тази… Коя всъщност пък е тази?! Поредната луда фенка?! Не мога да ги разбера тия жени! Нямат ли си личен живот, мъже?! Защо гледат Мартин като облъчени? Той е просто мъж! Поредният! Какво като е музикант, чак пък "неповторим” и “гениален”?  Шок Виж, ако говорим за това какъв любовник е, това е друга тема...  Доволен

Арлина: Здравейте!

Ами здравей! Ама дали изобщо ще ме чуеш ако ти отговоря? Дали изобщо ме забелязваш? Ехо, тук съм и съм метър и 75! Все пак, макар и да не ми е приятно, ще отговоря, даже ще й се усмихна, тази ми изглежда нормална.

Адел: - Здравейте.

The more I look   The more I see   The more I feel
kirilart
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2405

Профил WWW
Отговори #61: 22 Ноември 2006

Два проклети дни, къде по дяволите са момчетата? Трябва да изляза, да се позабавлявам...
Пиколата са едни и същи по целия свят, като таксиметровите шофьори - необходимо зло. Една банкнота леко прошумоля в джоба на пиколото, а аз получих дискретна визитка с адрес и телефон. За трети път минавам покрай проклетото огледало, защо няма в хотелите стаи без огледала. /спира пред огледалото/
- Подиграваш ли ми се? След всичко, което направих за теб! Аз те измъкнах от онази клиника нещастен идиот. Аз! Ако не бях, щеше да гледаш семейство Симпсън без звук заедно с другите кукута. Ненормалник такъв, бъди послушен и ще стигнем далеч...престани да пипаш белега. Ще изчезне, ще се махне и няма да ни тормози! Хайде, да вървим.

Сакото, куфарчето, портфейла...май всичко е в мен.
- Оставям ключа за 101-ва стая  и моля почистете докато ме няма! Мразя да ме безпокоят сутрин!
Показвам на шофьора визитката, той кимва с противно съзаклятническа усмивка и потегляме. Поредната сива сграда наследство от комунизма - сгради в 100 нюанса на сивото, дори неоновите реклами малко късно привличат погледа ми: Club Paradise. Дано не е някой евтин бардак, имам нужда от нещо изискано.
Сядам в сепарето срещу бара. Мястото е добро, дори повече от добро...класно! Защо трябваше да идва блондинка, мразя блондинките. С кисел глас изрецитирах поръчката си: Бутилка Havana club 7 годишен, две чаши и приятна компания. Сигурен съм, че ще донесе обикновен Хавана клуб, но...едно им признавам на кубинците - няма по-добър ром от техния, така че ще свърши работа какъвто и да ми донесат. Приятна изненада, може и да не е толкова зле в тази България...жените им са прекрасни, а ромът, е ромът не е перфектен, но поне е Havana Reserva, ах резерва
- Дами и господа представям ви малкото братче на най-добрия ром в света. Не го очаквах, трябва да си призная. Акцента и е почти незабележим и определено има по-богат речников запас, отколкото и е необходим в професията. Забранено е да говорят за личния си живот, как мразя правилата...добре, добре...след като не искаш да си говорим, а вече и моят приятел в бутилката го няма...погладих с нервно движение гладката кожа на куфара. С дрезгав глас и пресъхнали устни отправих предложението си към нея. Защо се притесняваш когато говориш с поредната курва Кристофър, защо? Отпусни се, това е твоята нощ.

Cristopher
yori
Посветен
***
Пол: Жена
Публикации: 363

Профил
Отговори #62: 25 Ноември 2006

Grainne
... летището...
гледайки през прозореца изгрева ...
"Все пак се колебая, наистина не се чувствам в кондиция. Дали е добра идеята да се появя там по този начин? Как ли ще реагира той? Сигурно ще ме убеди (както само той си умее), че всичко е плод на развинтеното ми въображение и сигурно отново ще ме погледне с онзи негов поглед, все едно гледа малко дете ... а може и да се окаже прав. Grianne, какви ги вършиш? Пътуваш към някаква си там държавица, на която дори името й не можеш да произнесеш и то само заради близка до лудост ревност. НЕ, длъжна съм да знам, дори и само заради себе си! ..."
Поглежда видео стената, където показват новини за ДМ. Звукът е изключен. Тя с умиление гледа Анди, който дава някакво интервю. В следващият момент показват тъмен силует и заглавия на вестници относно заплахите отправени към групата
Заплахите! Сега се сещам за това, което ми сподели Анди, за мистериозните телефонни обаждания и онзи "сумтящ" субект. Миличкият ми, но той не го взима насериозно, колко пъти се е случвало до сега - стотици, но винаги са ги хващали. Сега е различно. Може би това не е поредният обезумял фен, опитващ се да бъде близо до нас. Разследващите нямат дори заподозрян ... ето пак ме сви корема, старата ми приятелка - параноята ...
Искам някой да ме подкрепи, искам да поговоря с някой - ще се побъркам ...
Джени! Ама разбира се! Скъпата ми дружка! Анди каза, че тя ще пътува с тях! Тя ще ме разбере и ще ми помогне!"
Набира Джени ...

Grianne: Мила, здравей! Толкова време не сме си приказвали! Нуждая се от твоята помощ! Можеш ли да ми уредиш местенце в хотела, където си отседнала, но без никой друг да разбере? ...


p.s. kirilart позволи ми да изразя похвали! Одобрение имаш природен талант! Намигване когато чета постовете ти изпитвам същата тръпка, която чувствам, когато чета Чейс! Много си добър! Ангелче
Последна редакция: 25 Ноември 2006 от yori
kirilart
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2405

Профил WWW
Отговори #63: 20 Декември 2006

Леко почукване на вратата. Още едно, този път по-отчетливо. С рязко движение мятам завивката върху куфара. Отивам на пръсти до вратата и задавам със зле прикрито раздразнение обичайния въпрос:
- Кой е? Какво искате?
- Рум сервиз господине, извинете за безпокойството, но поръчката ви е изпълнена.
- Поръчка? Нищо не съм поръчвал...объркали сте се.
- Стая 101, чуждестранната преса за деня, чаша чай със сметана и плодове.
Този досадник няма да ме остави на спокойствие докато не отворя. Бях забравил за поръчката си и е нормално, все пак беше преди два дни...този идиот може да забрави за бакшиша. Само че сигурността е на първо място, ами ако реши да провери леглото? Няма да го допускам в стаята....даа така, хм, може да му се стори подозрително, защо пък да не го пусна, ако стане гаф ще изчезне. На кого му пука за някакъв неудачник.
- Още веднъж се извинявам за безпокойството сър. Само да оставя таблата. Да повикам ли камериерката за леглото?
- Не благодаря, не се чувствам много добре тази сутрин и мисля да полежа още.
- Добре господине! Желаете ли нещо друго? Само кажете с какво мога да ви бъда полезен. Казвам се Георги, но можете да ми казвате Джордж ако ви е по-удобно.
- Бих ти смачкал главата на пневматична преса, досаден кретен такъв (защо ли най-ценните си мисли, човек изрича само на ум?)
- Не, това е всичко засега. Лек ден...Джордж.
Най-сетне миг спокойствие! Чаят и пресата могат да почакат. Внимателно отместих завивката. Чудесно! Всичко е непокътнато, подредено в малките си отделения. Спомени...ето тук например: Няколко косъма от главата на Дейв. Бедния Едуард, арестуваха го и лежа две години заради тях...а това? (усмивка озари лицето ми) кръвна проба от Мартин...струваше ми цяло състояние. Скоро ще имаме материал за много кръвни проби.
- Нали момчета? Ще се плискаме доволно в мнооого кръв. Хахаха. Андрю, защо пак само ти недоволстваш? Виж всички мълчат, само ти не искаш...музиката изисква жертви! Изкуството моли за пълна отдаденост, а ти хленчиш като малка ревла. Винаги си бил женчо! Мартин, моля те кажи му...не издържам на глупавия му рев. Ето заболя ме главата.
Каква сладка тръпка ще е, само да успея...всички ние заедно. Като в доброто старо време, едно семейство! Ще си поговорим, ще се почерпим, ще накажем виновните...ооо как само ще ги накажем. Пръстите ми се плъзнаха бавно по хладните остриета на инструментите.
- Аз също съм музикант, нека ви изсвиря някоя своя творба. Кой ще асистира? Трябва ми някой не особено потребен, хайде смелост, какви творци сте вие?
Отново се тропа на вратата, не съм чул...дали е отдавна?
- Всичко наред ли е господине? Чуха се викове. Добре ли сте?Този ще го унищожа на момента. Човек не може да проведе един разговор на спокойствие. Грабнах едно тънко като корда острие и се засилих към вратата. Дишай дълбоко Кристофър, не прави глупости. Ще ни провалиш и двамата! Чуваш ли, кажи на човека любезно, че всичко е наред. Той ще си отиде, а ние ще продължим да си говорим. Хайде, бъди добър Кристофър. Знам, че чакането те е изнервило, момчетата скоро ще дойдат и всичко ще е наред.
- Да, добре съм всичко е наред...и моля ви не ме безпокойте повече.

Cristopher
Последна редакция: 20 Декември 2006 от kirilart
kirilart
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2405

Профил WWW
Отговори #64: 20 Март 2007

/по желание на читателите, давам право на Кристофър да се сбогува/

30 години по-късно

Писеца скърца тихичко по хартията, слабата светлина в стаята огрява купчината с изписани листове. "Хайде Кристофър, нямаме време, минутките в пясъчния часовник изтичат една по една. Пиши! По-бързо, още по-бързо...цял живот си се състезавал с времето, пиши дяволите да те вземат." По бледото изпито лице, набраздено от годините пробягват нюанси на усмивка и тъга, горчивина и ярост. Редуват се с бясна скорост, а писеца все така безмилостно драска, изписвайки лист след лист. Спира за миг, костеливите пръсти сграбчват последния лист, очите трескаво се движат по редовете. "Глупак! Как можеш да пишеш такива лични неща?" - листа е смачкан на топка и захвърлен в камината, проблясва ярко на фона на загасващата жар, и се стaпя в сива тлен. Прегърбеният силует се изправя, с рязко движение събира купчината листи, посяга да хвърли и тях в камината, но в следващия миг увисва безпомощно в средата на стаята. Странно е, как съзнанието се променя с годините, силният характер, острата аналитична мисъл ...всичко това в един момент се превръща в история. История изписана върху куп хартия. Тежка въздишка се отронва и старецът се отпуска в люлеещия се стол пред загасващият огън. Посяга да разрови жаравата, с треперещи ръце хвърля още едно дърво в огъня, пламъците се събуждат мързеливо, извиват се в своя магичен танц, бавно обгръщат с топлината си изсъхналата цепеница, пленяват я в своите окови, за да я изпепелят в страстната си прегръдка.
Поклаща се леко, с притворени клепачи, а ръцете стискат купчината записки. Спомените го връщат към самото начало, до онзи ден, в който съдбата му и целия по-нататъшен живот се решиха за броени минути. Спомни си разговора, спомни си огорчението, когато разбра че го отхвърлят - несправедливо, подло...очите му блеснаха озарени от желание за мъст...после погледа помръкна - уви, няма време, вече няма време.
Всичко свърши Кристофър, ти си един неудачник, нищо чудно че предпочетоха Андрю пред теб. Изиграха те, защото си наивен нещастник, добре че бях аз, да ти помагам през целия ти мизерен живот. Никой няма да те запомни, никой няма да знае дори, че си съществувал. Почини си, поспи и без това за друго не те бива, толкова си жалък, че ако имаше начин и аз бих те изоставил. Спомни си момчетата, как се влачеха след теб, за да посвирят на хубавия ти синтезатор само за една събота и неделя в гаража, как ти обещаваха, че си един от тях, че сте братя, семейство. Не искаш ли да ги накажеш Кристофър? Ти си силен, унищожи ги, всички до един! Покажи им какво е страдание, Унищожи ги! Заличи ги от настоящето и ще изчезнат и от спомените ти, само смъртта им ще ти донесе покой. Кристофър, нещастник такъв, да не си посмял да заспиш. Събуди се, трябва да довършим голямото дело!

Клепачите натежават, студени тръпки полазват бавно по краката, разбужда се за миг, посяга с ръжена към огъня. Колко студено е станало тук - пламъците извисяват снага, но той усеща сковаващ студ. Още няколко дърва падат в огъня, хвърлят яростни искри, сухото пукане се смесва с воят на Кристофър: "Студено е! Студено, няма ли мъничко топлина...?" Треперещите пръсти се сключват около края на одърпано одеало почиващо върху леглото. "Сега ще се стоплим, даа сега всичко ще е наред." С нервни движения стареца се увива в топлата вълнена прегръдка. Леко се унася, ръцете му се отпускат и събраните листи хартия, се разпиляват по пода, няколко от тях попаднали в огъня биват лакомо погълнати. Очите ще излязат от орбитите, ръцете трескаво се опитват да съберат останалите листи. "Кристофър! Спаси спомените идиот такъв, спаси ни." Стаята се изпълва с аромата на изгоряла материя, тежка наслояваща се във въздуха миризма. Кристофър продължава да събира листите в странен унес. "Всичко ще е наред, няма да позволя да ми отнемете и тях, не и спомените. Кристофър ще подреди всичко, вече е топло, няма го студа!" Пламъците алчно пълзят по крайщата на одеалото, сякаш подушващи лесната плячка. Бавно обграждат жертвата си, изчакват момента когато вече ще е късно. Ужасен писък раздира тишината: Кристофър спаси ни! Трябва да довършим започнатото, не ни предавай...и ти си като тях долен предател, предател, ПРЕДАТЕЛ! Звуците се изкривяват в зловещо клокочене, хрипове...после тялото бавно престава да се бори, затихва сред огнената стихия вече превзела голяма част от стаята. Вонята на изгоряла човешка плът е непоносима, сиво - черен пушек скрива жестоката гледка - сгърчен силует на пламтяща фигура, стискаща в догарящата си ръка куп изпепелени страници.

Story-teller
Kevy
Екип
****
Пол: Жена
Публикации: 1383

Профил WWW
Отговори #65: 20 Март 2007

Сбогом Кристофър!

Това беше един чудесен персонаж с доста развитие... жалко, че вече е завършен... Кире, поздравявам те за таланта и търпението да пишеш за нас... и благодаря за Кристофър - ще ми липсва! Усмивка

See what I see!
kirilart
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2405

Профил WWW
Отговори #66: 20 Март 2007

Цитат
и благодаря за Кристофър - ще ми липсва!

Хаха, той беше слаб и си получи заслуженото! Ненужна пионка в голямото дело...премахнах го, защото винаги повече е пречил отколкото ми е помагал. Зъл

Както се казва, всеки край, е едно ново начало. Днес в разговор с Кеви в Кю се появи идеята за Новела 2. Този път няма да е на Депеш тематика - групата си даде почивка след албума, нека им я дадем и ние. Всички, които искат да се включат във второто издание на играта, нека измислят свой персонаж, интересен по своему, забавен или скучен...решете сами. Единственото условие ще е да се спазва линията на сюжета, започната в началото. Срока за желаещите е до утре в ранни зори. Тогава ще бъде пусната темата с началното развитие на сюжета, а оттам нататък, всеки ще трябва да се съобразява с капризите на новите участници...хихихи.
При включване в играта всеки ще трябва да представи накратко своя герой с някаква ситуация, възможно е да не е свързана със сюжета или пък да се гмурне направо в дълбокото. Иска ми се този път да имаме по-голяма свобода на действие и многопластов сюжет.
Призовавам и старите участници да се включат, с нови роли...беше удоволствие за мен и Кристофър да сме на една сцена с вас! Благодаря ви и поклон. Одобрение
До утре
Recoil
Екип
****
Публикации: 1768

Профил WWW
Отговори #67: 02 Ноември 2007

Рано сутринта е, слънцето почти е изгряло и озарило колифорнийските плажове. Нейде по-надолу на адрес 101, "Берлин" стрийт се нанесе сравнително млад мъж със значително руса коса и зъби като на герой от дългогодишен сапунен сериал, които нежно отразяваха слънцето докато той говореше на кучето си.
Кучето му естествено се мръщеше и лаеше с/у заслепяващото го отражение, но той така и не спиря да му говори.

Човекът който накратко ще наричаме Мартин, се възползва от сутрешното спокойствие, направи си кафе и седна на верандата, да прегледа петъчната преса, която кучето беше домъкнало до стола му.

Разгледа я два пъти, после се ядоса и отегчи... започна да гледа тъжно, а през това време кучето му се появи захапало лаптоп.
За да се разведри, Мартин се логна във произволен форум, в случая този на DM и се изказа положително в името на критиките, които се отнасят към групата, а след това изтри 20-30 потребителя без да им обясни защо.

Усмихна се широко и продължи да си браузва в Интернет. Днес той беше решил да гледа за песни на които да направи кавъри, които пък от своя страна да са част от следващият му соло албум.

През това време мейл клиентът му изпищява и се появява ново съобщение. От Дейв е...

Съобщението гласи:

"Пич, сега съм в Германия, промоцията на албума върви невероятно, хората ми казват, че съм по-добър от теб, хаха. Вече може да се гръмнеш!"

Мартин естествено се ядосва и помолва кучето си - Гошо, да му донесе пушката от гардероба. След малко кучето се връща захапало приклада на класическа двуцевка, като през това време си тананика "Saw Something".
Естествено още щом чува това, Мартин му изтръгва пушката от устата и я насочва между очите на Гошо. Кучето от своя страна спира мигновено и започва да си мисли за последният кокал, които е дъвкал и да гледа миловидно.

И така Мартин вече е доволен и в задният си двор на имота. Издухва прахта от пушката си, зарежда я, вдига я високо и я насочва към 2 чучела, които са на другият край на имота. Прицелва се и отнася главата на едното от чучелата, на което беше закачена портретна снимка на Алан от промо сесиите към "SubHuman".
На съседното чучело има закачена актуална снимка на Дейв. Мартин се прицелва и промърморва "Още един албум и ти си следващият."

След като се успокои реши да се обади на Дейв, за да провери все пак какво се случва.

- Ало, Дейв ?
- Да, аз съм, кой се обажда и откъде имате телефона ми?
- Мартин се обажда!
- Кой Мартин ?
- Как кой Мартин ? МАРТИН ЕЕЕЛ ГОООООР! (изкрещава Мартин)
- А, да, така кажи, бе.
- К'во се правиш, че не ме познаваш?
- Стига глупости, просто съм много зает напоследък.
- Като каза много зает, какво става напоследък?
- Ами, нищо, нали ти писах снощи.
- Ооо, не знам, не ми работи пощата нещо.
- Промоцията върви уникално, тук сме направили с Ицо и Фильо още 5 песни и ще ги сложим в новият албум на Depeche Mode.
- Глупости на търкалета!
- Е, как глупости, снощи го обсъдихме.
- Анди и аз сме против!
- Ти говорил ли си с Анди?
- Да, разбира се, чухме се точно преди да ти се обадя, каза ми никакви песни на Дейв и аз го подкрепям.
- Бе, вие сте много нагли.


Тук и двамата няма как да си затворят звучно телефоните, затова ги мятат по-далеч от тях.
Мартин удря Гошо и му посинява окото, а Дейв нацелва продавач на Дюнери.

Ядосан от разговора който туко е провел, Дейв решава да се обади на Анди, за да провери все пак дали е истина. Отива до закусвалнята и се опитва да се извини на продавача и да го помоли да му даде телефона, че неволно му се е отскубнал от ръцете. В същото време си поръчва Дюнер без лук и Кола.

След секунда вече Дейв е вече почти доволен, леко мазният телефон не му пречи да си ръфа Дюнер и тихичко да си повтаря думите "е, няма такъв дюнер".
Най-накрая се свързва с Анди:

- Ало, Флетч?
- Да, аз съм, кой се обажда?
- Бе, как кой бе, Дейв.
- Дейв, момент да видя къде сме...  Германия, аха. значи съм ГаХан.
- Оо, Дейв, откога не сме се чували.
- Знам, аз ти писах, ама ти нещо не отговаряш.
- Да, имам проблеми с мейла. Ти какво правиш в момента?
- В момента точно ядях Дюнер. Виж сега, случайно да сте говорили с Мартин наскоро?
- С Мартин ли, не, не сме. Защо? Да не се е случило нещо?
- Ами не, но сега говорих с него и той ми каза, че днес сте се разбрали да няма 5 мои песни.
- А, за това ли, да... Днес си говорихме, щом Мартин е казал така, значи е така...
- Бе, вие сте много нагли!
- Дейв, изчакай, че ме търсят на другата линия...


*Анди вижда номер на познат DJ започващ с +359.

- Ало, Анди, майка, свършиха фурмите за Хипо.
- Е, как свършиха, бе... нали оставих 3 чувала?
- Да, ама покрай изборите трябваше да водим хипопотама по митинги. Горкото животно се депресира и започна да яде по  7 пъти.
- Ужас!
- Питаш ли ме, наел съм тук 15 момчета да се грижат за него денонощно.
- Добре де, докога с тея фурми, на мен ми писна вече.
- Е, нали идваш тоя месец, докарай 2 чувала, че не знам как ще изкараме зимата.
- Добре, а какво стана с изборите, на балотаж ли сме?
- Не, понеже не ни стигнаха фурмите да подкупим избирателите. Ядосаха се и гласуваха за комунистите.

Очаквайте продължение...
maya_v
Крал
**
Пол: Жена
Публикации: 990

Профил
Отговори #68: 02 Ноември 2007

 Ухилен Този целият пост може ли да го сложа в класацията за реплика на месеца? Не се бях смяла така от дълго време и ми оправи настроението след снощната новина с изцепката на Дейв, че не му се влизало в студио в следващата една година.  Бияч
Очаквам с нетърпение продължението на историята...   

Let me hear you
Make decisions
Without your television
Let me hear you speaking
Just for me

Let me see you
Stripped down to the bone...
Videlina
Странен Любовник
****
Пол: Жена
Публикации: 477

Профил
Отговори #69: 02 Ноември 2007

Ха ха хааа  Ухилен  Ухилен Толкова смях не съм се смяла скоро. Дано вече да си готов и с продължението Усмивка

Angels of the Universe
unspotted
Някой
***
Пол: Жена
Публикации: 16

Профил
Отговори #70: 02 Ноември 2007

Не съм попадала на такъв хубав фенфик отдавна. Само като си представя Мартин с двуцевката  Ухилен Ухилен

Recoil
Екип
****
Публикации: 1768

Профил WWW
Отговори #71: 09 Ноември 2007

Дъждовен лондонски следобед, нейде в центъра на града седи сам в големият си офис Данаил Милев. Той е все още млад предприемач, който навремето се лишава от лъскава музикална кариера, за да предаде опита и знанията си на по-младите му колеги и да им даде шанс, да се развият в професионалната среда. В замяна на този невероятен шанс им предлага да си поделят по равно разноските и приходите.
Данаил знае, че да работи с по-красиви и по-симпатични музиканти му носи повече приходи от по-грозните и по-обикновени.
Всеки месец на 8мо число от банката изпращат извлечениe на сметката му. В последните 6 месеца, разходите му бяха надхвърлили нормалното след като кучето му - Иван Иван, голям и разглезен кралски пудел, бе направило опит да се самоубие, увивайки 12 пъти каишката около врата си.

Разходите по рехабилитацията на Иван Иван направо съсипваха Данаил и той реши, че е крайно време да се обади на добрите си приятели, за да направят нещо заедно. Данаил седна в заседателната зала на големият си офис и набра познат номер:

-Ало, Дейв?
- Да, здрасти Данаил. Точно за теб си мислех.
Онези двамата са се наговорили против мен отново.
- Няма проблеми, ще им преиздам още 10 албума, за да може да вземат повече пари.
- Не ти ли омръзна с тези преиздавания?
- Е, това ми е работата. Аз ако не издавам и преиздавам, какво ще правя ?
- Не знам, сам трябва да си прецениш, как е Иван Иван?
- Знаеш ли, това не е тема за разговор по телефона. Но като стана въпрос за издаване...
Продажбите ти не вървят добре. Време е да дойдете с останалата част от момчетата в офиса ми и да се разберем кога влизате в студио.
- Виж сега, това го коментирах пред журналистите, явно напоследък си много зает и нямаш време да обърнеш внимание на нещата, които казвам. Но все пак искам да ти спомена, че не желая да помирисвам студио!
- Хех, бива ли такива крайни думи. Хайде, ще го изчистим този път. Сега не бива заради една чистачка да проваляме записите на новият албум.
- Да, на теб ти е лесно, понеже дори не идваш да ни видиш в какви условия работим. Вътре просто не се трае. От хладилника се носи невероятна миризма на развалено и мухъл, чудя се, ако го отворим дали няма да се получи някаква химична реакция и да се задушим.
- Добре, стига с тази история, казах ти, че ще го изчистим и ще го направим да мирише на пролет.
- На пролет ще го чистиш или ще мирише като пролет?
- Като пролет, бе!
- Може, но искам и водно легло!
- Е, прекаляваш...
- Обади ми се пак след 4 години!
- Този разговор сме го водили вече, престани да ме изнудваш, знаеш, че имам проблеми с Иван Иван и психиката ми напоследък не е добре.
- ОК, поне конче?
- Ако говориш за кончето от клипа на Personal Jesus, много добре знаеш, че то е на Анди и не мога да ти го дам.
- Е, аз каква полза ще имам от този албум?
- Ще вземеш пари!
- Имам си!
- Какво нямаш тогава?
- Конче!
- Стига де, казах ти как стоят нещата. Виж, може този път да наемем по-добър продуцент и да вземеш Грами.
- Да, бе, т'ва го слушам от 25 години.
- Виж, MTV награда спечели, нали ?
- И пак я даде на Анди... Тази година, като отидох да си получа моята, какво стана ?
- Тази година нямахме шанс, но пак добре, че са ни номинирали.
- Да, тази не, защото аз щях да я получа, а догодина ще я вземе Мартин и ще я вземе.
- Наградата е обща за цялата група, недей да говориш така.
- Като са общи нещата, защо кончето е за Анди?
- Дейв, спри се с т'ва конче вече. Защото Антон му го подари за Коледа!
- Да знаеш, Коледа идва, ако нямам каквото сме се разбрали - няма да има нов албум.
- Добре, ще видя какво мога да направя...


Очаквайте продължение...
johnny
Джуниър
***
Пол: Мъж
Публикации: 71

Профил
Отговори #72: 09 Ноември 2007

 УхиленБраво, продължавай в същия дух! Доста се посмях Ухилен Ухилен Ухилен

"The tin man says I'm doing fine"
Videlina
Странен Любовник
****
Пол: Жена
Публикации: 477

Профил
Отговори #73: 09 Ноември 2007

Ха ха хааа тази Депеш Мод новела започва да ми става любимата тема във форума Ухилен Като гледам датите, от предишната до днешната са минали 7 дена. Дано след седмица пак да пишеш! Пустото му конче ...Ухилен

Angels of the Universe
kirilart
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2405

Профил WWW
Отговори #74: 16 Ноември 2007

Греъм Мохаве засука тънкия въздълъг мустак - едно от малкото неща, с които продължаваше да се гордее. Ранчото му от доста години вървеше към разруха и банките кръжаха около малкото останало му имущество, като лешояди над болна зебра. Отвори със зъби поредната бутилка бира, въздъхна и отпи жадно. Почти се задави от шума на телефона, беше забравил за съществуването му напоследък и се стресна от трескавото звънене.

- Хелоу, ако сте банкер се пръждосвайте от телефонната ми слушалка...мразя банкери.
- Хей, търся Греъм, Греъм Мохаве ъъъ и не съм банкер.
- Зависи за какво го търсите?
- Преди време бяхме наели от ранчото ви в Аризона коне за един видеоклип...

Очите на Мохаве алчно просветнаха, засука отново мустака и изсумтя доволно:

- Най-добрите коне от Сиера Виста до Ню Мексико, чистокръвни Аризонски жребци!
- Да, наистина бяха красиви животни...Слушайте трябва ми един кон, но най-доброто което имате. Нещо като за подарък. Млад жребец, по възможност черен - трябва да се поддържа имиджа на групата.
- Да, да не се притеснявайте. Знаете ли какво, имам точния екземпляр за вас! Няма да съжалявате, че отново потърсихте услугите ми. Разбира се няма да е евтино, но пък качеството струва скъпо.
- Парите не са от значение, важното е да е хубав коня и да накарам Дейв да влезе с групата в студиото.
- Дейв? Кой е тоя Дейв? – мислено Мохаве отбелязва, че трябва да разбере кой е - колкото по-голяма клечка е, толкова повече пари ще изкопчи. – А вие сте?
- Даниел Милев, музикален продуцент.
- Ясно, Даниел мисля че имаме сделка! Ще ви звънна, когато всичко е готово за транспортиране на животното.

Потривайки доволно ръце Греъм се запътва към дома на свой приятел от детинство, който има ферма. Всъщност той леко излъга Даниел Милев, тъй като ранчото за коне отдавна не бе негова собственост и нямаше как да намери кон, освен ако не го вземе назаем от някой лековерен другар.  След кратък пазарлък стария кон на фермера бе даден назаем на Мохаве за две седмици, с условието ако умре през това време да плати скромно обезщетение на собственика.
                                                ***
На вратата на луксозния Манхатънски апартамент на 47-мия етаж се звъни трескаво. Сънен Дейв измърморва недоволен и се измъква бавно от леглото. Нахлузва чехли с везан стилизиран знак на пясъчен часовник върху тях и се запътва към входната врата.

- Кой е и защо ме безпокоите толкова рано?
- DHL където и да сте, вашата пратка от врата до врата! Пратка за мистър Дейв.
- По дяволите, сигурно Мартин отново ми праща доза страдание за бъдещия албум.

Дейв бавно отваря, когато нещо го блъсва назад заедно с вратата. Не вярвайки на очите си, в главата му запрепускват хиляди въпроси, а в просторното фоайе - едър черен кон. Дейв вече се пита, дали това не е халюцинация, нали спря наркотиците, когато гласа на куриера го стряска и го връща към реалността:

- Дължите ми 683 долара за доставката, също така трябва да предам следната кратка инструкция: Хранете го с овес, ръж, царевица, ечемик, моркови, цвекло и картофи, за предпочитане е да не се смесват повече от два вида храна в дневната дажба. Разгонеността при конете продължава близо 1 седмица, така че в началото на следващия месец е хубаво да му намерите за кратко “приятелка”.

Дейв гледа онемял коня, който вече е строшил част от мебелите препускайки волно в апартамента. Жребеца съзира редките видове рододендрон в зимната градина и отпрашва натам. С пребледняло от ужас лице и почти без глас Дейв пита доставчика:

- Кой е изпращача?
- Греъм Мохаве с комплиментите на Даниел Милев!

Дейв хваща най-близката ваза и я запраща гневно по посока на вилнеещия в импровизираната градина жребец. Уплашено животното побягва към далечните стаи на апартамента с възмутено цвилене. През това време куриера решава, че е удачен момент да изчезне, преди да е станал следваща мишена. В този сюблимен момент мобилния на Дейв иззвънява и на екранчето се изписва номер заедно с името на Даниел Милев:

- Даниел? Приятелю, можеш да забравиш за следващ албум на групата...и то не само през следващата година, а въобще. Покрай това твое куче явно съвсем си превъртял? Какво прави този кон препускайки в апартамента ми? Веднага изпрати някой да го разкара и да оправи всички поразии!!!
- Дейв, Дейв...успокой се, реших че ще е добра идея като фронтмен на групата да имаш по-хубав кон от този на Анди и затова ти направих скромен подарък. Не съм го правил с цел да влезеш в студиото или нещо подобно. Просто жест на добра воля!
- Чудесно, защото и не смятам да влизам за запис на албум! Ела и си прибери жеста на добра воля лично ако трябва, защото препуска в градината ми и след няколко минути ще се обадя на адвоката си да осъдя и теб и коня за щетите нанесени на апартамента. Да не говорим, че чудесната мелодия, която се въртеше в главата ми в просъница, сега изчезна тотално. Щеше да е хита в следващия ми солов албум, а сега чувам само цвилене и кънтри.

Тук Дейв прекъсва връзката и се замисля: "Хм, дали не е добра идея да вкарам кънтри елементи в следващия албум?"
Страници: 1 ... 3 4 [5] 6
  Печат  
 
Прегледай:  

DM.org | Powered by SMF 1.1.2.
© 2004, Simple Machines LLC. All Rights Reserved.