Indochine

[The Fein]

Новият сингъл "Little Dolls" вече е пуснат за дигитален даунлоуд! На мен ми звучи като нещо, което би се вписало и в последните два албума на групата, така че тепърва ще разберем с какво ще ни изненадат Indochine този път. Предполагам, че от онези песни, които работят по-добре в комбинация сред други, отколкото самостоятелно.

А новият албум ще носи заглавието "Meteor" и ще излезе в началото на следващата година.

[The Fein]

           

"La République des Meteors":

Go Rimbaud, go!
Junior song
Little dolls
Le grand soir
Un ange à ma table
La lettre de métal
Le lac
Republika
Play boy
L world
Je t'aime tant
Bye bye Valentine
Les aubes sont mortes
Union war
Le dernier jour

в лимитирано издание ще попаднат и:
   
We are the young
Mexicane syndicate
You spin me round

[The Fein]

От около седмица въртя новия албум и все още се опитвам да разбере кое от смесените чувства ще се окаже доминиращо във времето.

Първото ми впечатление е, че Indochine не правят особена промяна в музиката си в сравнения с предходния "Alice et June" с изключение на някои по-електронни заигравки и че цялостно албумът е по поп.

Различното е по-скоро в посланията на "La République des Meteors": няколко песни са свързани с (призраците на) войната и смъртта, има различни исторически препратки, докато други по-обичайни теми за групата са оставени на заден план.

Няма как да не ме дразни и това, че албумът в стандартното си издание се състои от 16 (17 със скрития трак) песни, сред които има моменти, които са очевиден пълнеж. Силата на "La Republique..." щеше да е далеч по-концентрирана, ако количеството не беше в този вид.

Добрите страни са, че все пак има песни, които заслужават да се превърнат в класики, а "Le Dernier Jour" закрива албума повече от достойно и внушително. Ако човек подбере любимите си 10-11 песни предполагам, че ще резултатът ще е чудесен.

Но има определени неща от предните три албума, които или липсват като оригиналност, или са просто повторени. Както се казваше в едно ревю наскоро: "Like seeing that girl from high school at a 20 year reunion, you still feel the love, but you have to work harder now for the lust." Силен албум, но просто не е най-доброто или поне не толкова, колкото предните три проекта - може би не бива и да се очаква от група, която е вече на почти 30 години, но Никола както е вече почти на 50 продължава да звучи като 20 годишен бунтар, търсещ своя път. И продължава да изглежда така.

[MAO BOY]

сдобих се както с новия албум, който благодарение на теб Светльо имах на МП3, така и с ДВД-то от турнето Алис & Джун от Лил. ДВД-то е наистина прекрасно, мисля, че на всеки би му било интересно да види както поведението на публиката, така и сцената, ефектите и представлението на групата (независимо дали може да изтърпи музика изпята на френски или не).

Чак тази година успях да оценя албума Алис & Джун и то главно след като чух изпълненията на песните на живо, мисля че и новият албум ще звучи супер на живо, а нямам съмнения, че на 26 юни, концертът на стад дьо франс ще бъде страхотен. наистина невероятно е че до момента от началото на турнето през юни 2009, само концерта в Ница не е бил напълно разпродаден, а залите в които свирят съвсем не са малки.

[MAO BOY]

излезе и двд-то от стад дьо франс:

http://www.youtube.com/watch?v=Jod8ub4r23c&feature=channel

[MAO BOY]

Индошин обявиха и втори концерт на Стад дьо Франс.
Концертите са съответно на 27 и 28 юни.