DM.org Лого
DM.org :: Фенове :: Форум
Angel Bright Icon
Форум
Страници: 1 ... 11 12 [13] 14
  Печат  
Автор Тема: Книги  (Прочетена 66978 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Kevy
Екип
****
Пол: Жена
Публикации: 1383

Профил WWW
Отговори #180: 12 Април 2007

На 11 април  в Ню Йорк на 84-годишна възраст почина американският писател Кърт Вонегът, вследствие на черепно-мозъчна травма, получена при инцидент в дома му в Манхатън преди няколко седмици.
Кърт Вонегът е прочут с оригиналния си творчески стил и чести нецензурни изрази, контекст, дори и с рисунки в книгите си. Езикът му е на достъпно за всички социални класи ниво, като същевременно е невероятно увлекателен и неклиширан, спечелвайки си определението “вонегътизъм“. В произведенията си Вонегът интегрира научно-фантастични елементи, като пътуване във времето, а много от героите му се появяват епизодично или трайно в различни негови творби.

Нека почива в мир! Плачещ

See what I see!
The Fein
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2988

Профил WWW
Отговори #181: 12 Април 2007

Кърт Вонегът е от писателите, чието творчество все още не съм открил и оценил напълно, което е голям пропуск, при положение, че знам, че влиянието му е огромно...нека почива в мир. Тъжен

Each tear that flows down your face
Trickles then picks up the pace
And turns to a river inside
A river that will not subside

I can hear that dreadful overflowing sound
And watching from afar I see a child is drowned
The child inside your heart

vicky
Господар
****
Пол: Жена
Публикации: 192

Профил
Отговори #182: 12 Април 2007

Благодарение на уроците ми по английски имах шанса да прочета малко от "Кладница 5 "  (slaughterhouse five ) и наистина ме заитригува .За съжаление не можах да дочета книгата , но смятам да го направя в скоро време . Според мен Вонегът си заслужава да му се отдели време . Препоръчвам ви го , от малкото което съм чела .
Днес видях съобщение за смъртта му в Yahoo и това ме натъжи настина  Тъжен
Но наистина е оставил много след себе си , с което да бъде запомнен .

ето ви малко цитати от книжката , за която ви говорих . поне , каквото ми попадна сега
"If what Billy Pilgrim learned from the Tralfamadorians is true, that we will all live forever, no matter how dead we may sometimes seem to be, I am not overjoyed. Still--if I am going to spend eternity visiting this moment and that, I'm grateful that so many of those moments are nice."

"Like so many Americans, she was trying to construct a life that made sense from things that she found in gift shops. "
 
" Billy had a framed prayer on his office wall which expressed his method for keeping going, even though he was unenthusiastic about living. A lot of patients who saw the prayer on Billy’s wall told him that it helped them to keep going, too. It went like this: “God grant me the serenity to accept the things I cannot change, courage to change the things I can, and wisdom always to tell the difference.” Among the things Billy Pilgrim could not change were the past, the present, and the future."  и т.н.



 

reach out and touch faith !
Deni
Новинар
****
Пол: Жена
Публикации: 711

Профил WWW
Отговори #183: 23 Май 2007

преди време един познат ме помоли да изброя 10 любими книги. това е, което му отговорих:

1. Някъде далече горе в небосклона на любимите ми книги, непостижимо далеч за всички останали, стои “Майстора и Маргарита”. Даже няма да се опитвам да обяснявам защо. Това е магия.
2+3. На 2ро и трето място стоят не книги, а автори. Обаче не съм сигурна кой да сложа по-горе от двама затова приемаме, че имаме две втори места – Стивън Кинг и Тери Пратчет.
Мисля че съм изчела и притежавам всичко на Пратчет от Света на Диска, включително там Дневник на стражата, Образи от Диска, Карта на Анкх-Морпорк, Готварската книга на Леля Ог, etc.
Стивън Кинг ме тресе откак се помня. Чела съм по-голямата част от всичко което е издал, но Тъмната кула несъмнено обира овациите. Плюс “Зеления път” – КНИГАТА НЕ ФИЛМЪТ! Дори самият факт, че на някого е хрумнала "гениалната" мисъл да замърсява тази история с присъствието на Том Ханкс вече е престъпление!
4. “Пътеводител на галактическия стопаджия”. Всичкит пет части. По очевидни причини.
5. “Властелинът на пръстените”. За мой срам не съм чела “До там и обратно” но имам представа за историята. И филмът не беше чак толкова потресаващо ужасен. По изключение.
6. “Хрониките на Амбър” – всичките 10 части, макар че посмъртно не мога да ги назова всичките поименно. Зелазни ми е малко особена фигура. Не всичко негово, което съм чела ми харесва, но Хрониките се непоклатими.
7. “На изток от рая” на Стайнбек. Много се плаче на тая книга, но си заслужава. В тоя ред на мисли “За мишките и хората” ми костваше цели опаковки хартиени кърпички. Явно мистър Стайнбек си е поставил основна цел да отвинти главите на хората от рев. Успял е.
8. “Пътеписите” на Мартин Карбовски. Не, серизно, чели ли си ги? Те са първоначално издавани в егоист и аз съм ги чела там всички, но това не ме спря да си купя книгата. Неустоими просто. В стария архив на страницата на егоист още могат да се намерят писанията на авторите. Може да се изрови нещо от там примерно.
9. “Дъжд и слънце над Сена”,  Жак Превер. Това е поезия. Потресаваща. И също много се плаче.
10. Борхес. Тоя пич го слагам накрая щото той просто не влиза в никакви класации. Няма такива думи, няма такъв ум, няма такъв човек.
Има една чудна английска думичка “humbled”. Ей така се чувствам всеки път като се опитам да се доближа до нещо негово. Потресаващо. Красиво. Откровено безумно на моменти. Зловещо. Незаменимо. Пример: “Пясъчната книга”.

Някъде извън класацията, но доста близо там попадат и:
Дюн
Последното изкушение
Сътворението
Мери Попинз
Спасителя в ръжта
Малкият принц
Сатанински строфи

В момента чета “По пътя” и мисля, че може и да поразбута класацията. Ще видим.

I want to reach my hand into the dark
and feel what reaches back
RizaaR
Странен Любовник
*
Пол: Мъж
Публикации: 417

Профил WWW
Отговори #184: 23 Май 2007

Мисля че съм изчела и притежавам всичко на Пратчет от Света на Диска, включително там Дневник на стражата, Образи от Диска, Карта на Анкх-Морпорк, Готварската книга на Леля Ог, etc.
Стивън Кинг ме тресе откак се помня. Чела съм по-голямата част от всичко което е издал, но Тъмната кула несъмнено обира овациите. Плюс “Зеления път” – КНИГАТА НЕ ФИЛМЪТ! Дори самият факт, че на някого е хрумнала "гениалната" мисъл да замърсява тази история с присъствието на Том Ханкс вече е престъпление!

Хубава класация!

Говорейки за Пратчет - в момента съм си взел една от (вече имам чувството, че са безчет) книгите му за Света на Диска - ''Стражите!Стражите!''.Първите книги от поредицата, наистина ме заредиха с неподправено удоволствие - изключителна свежа сатира и ирония поднесена по наистина оригинален, и забавен начин.Любим персонаж - разбира се DEATH  Ухилен! Само че човека пише ли пише, не се спира, и рано или късно на човек му идва в повечко.Та затова сега си вземам негови книги, когато искам да запълня някой час с неангажиращо четиво  Усмивка
А относно Ст.Кинг и ''Зеленият път'', за книгата няма какво да се каже - най-добре е да се прочете, но мисля, че бях коментирал филмът в темата посветена за 'Кино'.За мен това си е един от Топ- филмите, които съм гледал - разбира се сравнения с книгата биха били неуместни, както е в повечето случаи.Том Ханкс не ми е сред любимците, но специално в Зеленият път, той пък и всички останали актьори(начело с Майкъл Дънкан - Джон Кофи) са просто брилянтни.Разбира се всеки си има мнение и свой поглед върху нещата - и добре че е така  Усмивка

o                
 Y  +Devil inside, seeking for light+
atomheart
Агент
****
Пол: Мъж
Публикации: 116

Профил WWW
Отговори #185: 23 Май 2007

На 11 април  в Ню Йорк на 84-годишна възраст почина американският писател Кърт Вонегът, вследствие на черепно-мозъчна травма, получена при инцидент в дома му в Манхатън преди няколко седмици.

Нека почива в мир! Плачещ

Едва сега видях, че е станало дума за Вонегът. Ето тук
http://www.commondreams.org/views06/0305-27.htm
може да прочетете части от последната му реч пред публика. Това също е интересно
http://youtube.com/watch?v=lp_daXRkOH0
- откъси от последната му книга A Man Without A Country. Един цитат от тази книга:
"There is a reason we recognize Hamlet as a masterpiece: it's that Shakespear told us the truth. And people so rarely tell us the truth."

Вонегът беше със сигурност един от тези хора, които казват истината, затова е тъжна новина, че вече не е сред живите.
Deni
Новинар
****
Пол: Жена
Публикации: 711

Профил WWW
Отговори #186: 23 Май 2007


Говорейки за Пратчет ... Любим персонаж - разбира се DEATH 

Смърт е аут ъв дис уърлд, просто. Имам си любима история с него. Решава милият дядо Смърт, че ще спретне люлка на малкото си момиче - да, точно така, Смърта има дъщеря, а по-късно и внучка. Именно аз нея е люлката. Според неговия дизайн, люлката трябва да се закачи за два клона на едно от дърветата в неговата градина - да, точно така, Смърт има градина. Това което е най-важно за него, е да направи люлката с двете си ... ъъъ... ръце, без да използва магия.
Смърт разсъждава логично - най-важна е сигурността. Затова логично, избира двата най-здрави клона на дървото и закача двете въжета на люлката за тях. Има само един малък проблем - двата най-здрави клона, са разополежени от двете противоположни страни на дървото. Това означава, че люлката не може да се люлее, защото както е заврзана, стъблото на дървото стои на пътя й. Тогава Смърт, разсъждавайки все така логично, премахва препятствието - отстранява стъблото. Така дървото си има чудесен дънер, прекрасна здрава корона ... и абсолютно нищо между тях - короната просто си виси във въздуха и нищо не пречи на люлката да се люшка. Така Смърт е убеден, че е направил чудесна люлка и то без да използва грам магия за нея.
Смърт е чудесен, заклевам се.

I want to reach my hand into the dark
and feel what reaches back
The Fein
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2988

Профил WWW
Отговори #187: 02 Юни 2007

Какво мислите за "Естествен роман" на Георги Господинов? Започнах да го чета днес, прочел съм го наполовина засега и съм много впечатлен! Днес си купих и новата му книга - "Балади и разпади", но сякаш поезията му не ми въздейства чак толкова или може би не съм се съсредоточил достатъчно върху нея...

Each tear that flows down your face
Trickles then picks up the pace
And turns to a river inside
A river that will not subside

I can hear that dreadful overflowing sound
And watching from afar I see a child is drowned
The child inside your heart

Deni
Новинар
****
Пол: Жена
Публикации: 711

Профил WWW
Отговори #188: 02 Юни 2007

Какво мислите за "Естествен роман" на Георги Господинов? Започнах да го чета днес, прочел съм го наполовина засега и съм много впечатлен! Днес си купих и новата му книга - "Балади и разпади", но сякаш поезията му не ми въздейства чак толкова или може би не съм се съсредоточил достатъчно върху нея...

"Неравновесията, които дебнат, се проявяват във всичко, но струва ми се, най-страшното неравновесие е между имената на нещата и самите неща. Нещата започват да се изсулват от имената, както бобените зърна от изсъхналата шушулка. Досега имената се държаха здраво за нещата и правеха едно неделимо цяло, тъй както водородните и кислородните атоми правеха молекулата на водата. И когато човекът успя да раздели водородните от кислородните атоми, се отдели невероятна енергия. Представете си тази енергия, умножена милион пъти, и ще усетите онова, което ще ни връхлети, когато имената окончателно се отделят от нещата. Мисля си, че експлозия няма да има, но ще има нещо по-страшно. Засега няма да му давам име. Защото имената, които измисляме, сами си създават именуваното."

Аз казах ли ти, че имената са всичко  Намигване

"Има нещо сатанинско в това да остават думи от хора, които вече не са между живите. Не знам как другите не го усещат, но за мен това е истински вампиризъм. Във всяка записана дума е полегнал мъртвец. Чак ме побиват тръпки като го изписвам. Защото аз също съм си направил добър ковчег с този тефтер. Дано намеря сили да го изгоря, преди да умра."

Великолепна книга. Поздравления за добрия вкус Одобрение
Последна редакция: 02 Юни 2007 от Deni

I want to reach my hand into the dark
and feel what reaches back
Ivelina_10
Странен Любовник
*
Пол: Жена
Публикации: 406

Профил
Отговори #189: 27 Ноември 2007

ех...и аз допреди време работех в книжарница! най-приятната работа за мен..ама после се "омъжих" и ей ме на с бебока в ръка...иначе харесвам Умберто Еко.
The Fein
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2988

Профил WWW
Отговори #190: 19 Декември 2007

Нещо, към което смятам да се насоча по някое време:



Иначе последните няколко книги, които ми направиха впечатление от тези, които прочетох наскоро са "Любовта трае три години" на Бегбеде, "Ще плюя по вашите гробове" на Борис Виан, "Тъй както мъж целува жена, която обича" на Петър Денчев и "Тютюн" на Димитър Димов.

Each tear that flows down your face
Trickles then picks up the pace
And turns to a river inside
A river that will not subside

I can hear that dreadful overflowing sound
And watching from afar I see a child is drowned
The child inside your heart

personal_Dessy
Ултрас
****
Пол: Жена
Публикации: 674

Профил
Отговори #191: 23 Декември 2007

Дойдох си в София за известно време и веднага побързах да накупя книгите, които бях пропуснала междувременно.
Отдавна следя Джиан, МуракамиПелевин. Взех си и последната на Еко, много се забавлявах с Бегбеде.

Последна редакция: 23 Декември 2007 от personal_Dessy

SoFaD
Ултрас
*
Пол: Жена
Публикации: 513

Профил
Отговори #192: 22 Април 2008

толкова много партита и концерти напоследък, че хората май спряха да четааат Намигване аз пък, изненадващо докато си се разхождах из пловдив един ден, бях повикана тихичко от един самотен щанд за книги до една спирка, и след набързо хвърлен поглед успях да уловя книга на Робърт Пърсиг - Лайла: изследване на нравствеността, която въпреки че в оригинал е издадена още 91ва, ми е убягнала от полезрението... в тази връзка съм изключително задължена на задръстванията по това време на деня, тъй като ако бях успяла да намеря такси, щях да я пропусна... не смея да започвам с хвалбите все още, защото съм на 32ра страница, но и от тези странички мога да си направя извода, че ще ми е доста интересно Усмивка

ages of delirium
curse of my oblivion
SoFaD
Ултрас
*
Пол: Жена
Публикации: 513

Профил
Отговори #193: 22 Юни 2008

Време е да спомена отново Aldous Huxley (а надявам се и да събудя тази тема), този път с неговия Остров.
Отдавна се канех да се запозная с творчеството му по-отблизо, но разбира се, докато не го хлопне човек по главата нещо, трудно намира време за новите хоризонти... В случая мисля че трябва да благодаря на създателите на Lost (сериала), за това, че привлякоха вниманието ми към тази книга, съответно към този автор, и сега няма да намеря вътрешен покой, докато не изчета всичко Олдъсово, което успея да докопам. Дори вече знам, че следващата книга ще бъде Дверите на Възприятието, която като че ли дори се намира и на българския пазар (за разлика от Остров, не съм ровила много, но от няколко опита открих единствено Прекрасният нов свят и Дверите, които (както знаем или не знаем) са вдъхновили The Doors за името им)... За да си спестя собствените суперлативи, просто ще попреведа написаното на гърба на корицата на тази невероятна творба:

„В тази книга, Хъксли дава последната си дума относно човешката природа и възможността за съществуването на добро общество. Остров е предизвикателство за политолози, психолози, философи и теолози.”
(New York Times Book Review)

„Огледало, в което модерният човек може да види всичко изгнило в неговото общество, и в него самия... Трябва да бъде четена и препрочитана.”
(Saturday Review of Literatire)

„В Остров, неговата последна новела, Хъксли ни пренася на тихоокеански остров, където в течение на 120 години цъфти идеалното общество. Този блажен остров неминуемо привлича завист и враждебност от заобикалящия го свят. Конспирацията е на път да завладее Пала, и събитията се задвижват, когато агент на конспираторите, вестникар наречен Фарнаби, след претърпяно корабокрушение се домогва до острова. Последното, което Фарнаби очаква обаче, е как времето, прекарано с хората от Пала ще донесе ревюлицонна промяна в собствените му ценности и – за негово изумление – ще му даде надежда.”

И все пак, не мога да не добавя, че изключително рядко попадам на книга, или по-скоро на човек, който да е достигнал то такива прозрения, да показва такова широкообхватно познание по всевъзможни теми, и да ги съчетава по такъв брилянтен начин, че просто да му се прииска на човек да хване първия влак/самолет/кораб до този остров, и никога повече да не се върне в ‚цивилизацията’... Като цяло, тази книга би заинтересовала особено много феновете на източните религии и философии, Кастанеда, както и на интересуващите се от политика, образование, здравна система, изобщо, като се замисля, май за всеки има по нещо Усмивка

п.п. да се чете в комбинация с Прекрасния нов свят Намигване а може и с 1984 Намигване най-добре и с двете
п.п.п. ако е невъзможна за откриване, а има голямо желание, да ми се напише ЛС Усмивка

ages of delirium
curse of my oblivion
maya_v
Крал
**
Пол: Жена
Публикации: 990

Профил
Отговори #194: 18 Юли 2008

Нещо, към което смятам да се насоча по някое време:



Светльо, предполагам че не си имал време все още да я прочетеш заради матурите и кандидатстудентските изпити или греша?  Усмивка

Аз току що прочетох и последната страница от книгата и мога да кажа, че е много интересна и ми хареса, с изключение на многото имена, дати и такива типични и малко досадни неща за една автобиографична книга, но те са неизбежни. Препоръчвам я на всички, които харесват творчеството на Джеймс Дъглас Морисън и Дъ Доорс.

Гледала съм няколко пъти филма на Оливър Стоун и представата, която имах за Джим и живота му беше на базата на този филм, но се оказва, както твърдят останалите членове на групата, а и други хора от обкръжението му в тази автобиографична книга, че има доста художествена измислица в него, а образът на Джим не отговаря на това, което е бил в действителност.

Наистина много странна и противоречива личност с много превъплъщения, гениален поет, интелект, харизматичен фронтмен, тръгнал по пътя на саморазрушението да изпробва "границите на реалността, за да види какво ще се случи", това е мистър Моджо Райзин...

Let me hear you
Make decisions
Without your television
Let me hear you speaking
Just for me

Let me see you
Stripped down to the bone...
Страници: 1 ... 11 12 [13] 14
  Печат  
 
Прегледай:  

DM.org | Powered by SMF 1.1.2.
© 2004, Simple Machines LLC. All Rights Reserved.