Книги

[The Fein]

Светльо, предполагам че не си имал време все още да я прочетеш заради матурите и кандидатстудентските изпити или греша? 

Купих си я по Коледа и я прочетох за две безсънни нощи Наистина невероятна книга, вероятно една от най-добрите музикални биографии, които са се появявали на българския пазар. В края авторът беше споменал, че преди да започне работа по нея е обичал Джим повече, отколкото след като я завършил и наистина на места се показва по-бруталната страна от характера на Морисън. Преводите на текстовете му са също много качествени. Въпреки че The Doors не са сред групите, които слушам често, всеки път когато го правя, усещам, че вече гледам на тях по друг начин.

Като се заговорихме за музикални биографии, наскоро на български е излязла и книга за Джими Хендрикс, друг човек, за когото има много да се разкаже. Но тя е малко по-назад в списъка ми, та още не знам кога ще имам време да я прочета.

[The Fein]

Когато бях започнал да мисля, че не мога да намеря нещо, което да ме накара да започна една книга и да я свърша през същия ден, загубвайки представа за това, което става наоколо, което да ме отнесе в онези състояния, когато търсиш ключовете, а те са в ръката ти, изведнъж се оказах изправен пред "Майките" на Теодора Димова. На задната корица има цитат от Едвин Сугарев, според когото романът "не е написан за четене, а за изстрадване" и това е най-точното описание на книгата, на което съм попадал. Ще бъде и интересно изживяване да се види пиесата, която е направена по нея. Взех си и "Адриана", но сякаш още не съм психологически готов да я прочета и нея, затова и през последните дни заложих на "Мемоарите на един откачен младеж" на Бегбеде и невероятната "Мостовете на Медисън" на Уолър.

А освен, че пише страхотно, Димова умее и да подбира много красиви имена за героините и героите си.

[Ivelina_10]

леле искат да закриват Славейков!          ааа дано НЕ!

[hitrana]

"Време разделно" на Антон Дончев, прочетох я тези дни. Много противоречиви мнения има относно самата книга, относно причината поради, която е била написана, относно авторството й също. Но мен ме развълнува дълбоко. Заглавието в което се съдържа думичката "разделям" е антипод на смисъла на цялата книга. Тя ни свързва много дълбоко - всички нас, които живеем на този малък къс земя и се наричаме българи, независимо от това, какво име носи Бога, на който се молим. Заслужава си да се прочете! Важна книга за нашите географски ширини!

[The Fein]

"100 разказа от Рей Бредбъри" - повечето от които все още неразгадани, заради надвисналата сесия, но това, което съм прочел от тези 1000 страници, е било почти винаги гениална и многопластова проза, която препоръчвам горещо.

[SoFaD]

днес научих, че един много любим автор е починал октомври месец... нормално е, човекът е живял 82 години... и може да съм позакъсняла с няколко месеца, но бих искала да напиша няколко думи за това което е дал на света, просто защото ми се струва, че е сравнително слабо познат на широката публика... а може би трябва да говоря в множествено число, защото в него живеят най-малко две личности, Albert du Aime (художникът) и William Wharton (писателят). не съм особен специалист в изкуствата с четки и бои, не е и необходимо, за да кажа дали нещо ми харесва или не, нито пък е от някакво значение, всеки може да надникне и да се произнесе, и каквото и да каже - и хубаво, и лошо - пак ще е вярно... за писателя обаче, един поглед не стига... надявам се в най-лошия случай човек да е чувал поне за класиката "Пилето", пък било то и за екранизацията с Никълъс Кейдж, а в по-добрия - и за "Франки Фърбо" (и то не само от песента на Ревю), а по-нататък и за "Последна любов", "Гордост", "Татко", "Отбой в полунощ", "Илюзии", пък и за споменатата от мен преди време "Художникът", да не забравя и "Отвъд килера", която освен поляците, май само българите са привилегировани да четат (като че ли успях да ги поизброя)... не бих искала да се впускам в подробности, описания на стилове, сюжети и подобни, първоизточникът може най-добре да разкаже аз мога само да съм му благодарна, че се е решил на 50-годишна възраст да започне да пише (първата си книга издава на 53). благодарна съм и на една приятелка, която ми пробута преди години "Франки Фърбо" и "Пилето"...

[kirilart]

Последната книга направила ми наистина приятно впечатление бе "Елегантността на таралежа" на Мюриел Барбери

Великолепна творба, възпяваща красотата на речта, ако е използвана от талантлив автор. Ще си позволя да публикувам кратък откъс в подкрепа на думите си:

"...бях омаяна от японското жизнено пространство и от плъзгащите се врати, които отказват да прогонват пространството и леко се плъзгат по невидими релси. Защото когато отворим врата, ние преобразуваме помещенията по много еснафски начин. Нарушаваме целостта на простора и създаваме пукнатина, неуместна поради лошите си пропорции. Ако размислим, няма нищо по-грозно от отворената врата: в стаята, където се намира, тя представлява разрив, провинциално и паразитно допълнение, нарушава единството на пространството. В съседното помещение те предизвиква хлътване, зейнала пукнатина, при това безсмислена, залутана насред част от стена, която би предпочела да остане цяла. И в двата случая тя нарушава простора без никаква полза освен свободата да се движим, която обаче може да се получи и по много други начини. Плъзгащата врата избягва препятствията и увеличава пространството. Без да промени равновесието му, тя позволява то да се преобрази. Когато се отвори, двете помещения общуват, без да си пречат. Когато се затвори, тя връща на всяко от тях неговата цялост. Разделянето и събирането се извършват без насилие. Животът е спокойна разходка, докато при нас тя прилича на продължителна поредица от взломове. "

Книгата е филмирана, през тази година бе премиерата и по европейските фестивали, разбира се едва ли ще излезе по кината в България, но може да се намери в интернет в оригиналния си вариант на френски с английски субтитри.

[Yoana]

Взех си и "Адриана", но сякаш още не съм психологически готов да я прочета и нея, затова и през последните дни заложих на "Мемоарите на един откачен младеж" на Бегбеде и невероятната "Мостовете на Медисън" на Уолър.

А освен, че пише страхотно, Димова умее и да подбира много красиви имена за героините и героите си.

Адриана страхотно ме разочарова, понеже Майките ми беше харесала. Адриана е едно от най-зле написаните неща, които съм чела: безкрайни изречения, състоящи се единствено от поредица фрази, отделени със запетаи, на практика нулев сюжет, абсолютно насилена развръзка, която не прави връзка с нищо друго в романа, нечитаем стил на писане с тромави конструкции и мъчително литературно безсилие. Просто ужасно зле. Не знам какво я е прихванало авторката, защото ако съдя по Майките, не е лош писател.

[The Fein]

Всъщност Димова има нов роман - "Марма, Мариам", издаден по Великден, но поради силно религиозно-християнската си насока ще е колкото емоционален, дори болезнен за някои, толкова и уморителен за други. Като че ли с времето тя става все по-специфичен и "не-за-всеки" автор.

"Адриана" я почвах и продължавах на няколко пъти, но след повече от две години от поста, който си ми цитирала, така и не я довърших. Колкото и да обичам нещата, които вървят по кривите прави, в нея ми липсваше хващащото и непускащото чувство, което го имаше при "Майките".

[Deni]

Моите най-актуални литературни преживелици са свързани с трите книги от поредицата "Милениум" на шведския журналист Стиг Ларшон.
След целия шум, които се вдигна около тях и особено около първата - "The Girl With the Dragon Tattoo" (издадена на български със заглавие "Мъжете, които мразеха жените"), реших, че е важно лично да си съставя мнение.
След като ги прочетох (за отрицателно време), мнението ми напълно съвпада с общите суперлативи.
Жанрът привидно е криминален роман, но наистина само привидно. Историята е дебело подплатена с разнообразни щекотливи теми като домашното насилие, което остава скрито от общественото внимание и не нарушава идеалната картина на цивилизованото
западно общество; трафика на момичета, принуждавани да проституират; злоупотребите с държавни субсидии и прочее.
Като разследващ журналист, Стиг Ларшон е публикувал материали по всички тези, а и доста други проблеми, засягащи разнообразни интереси. Затова, когато внезапно умира, скоро след като е предал ръкописите си за печат и без въобще да е успял да ги види публикувани, веднага тръгват слухове, че има нещо съмнително в смъртта му. Дали има нещо вярно в тези слухове не знам, но те допълнително подсилват интереса към поредицата, която така или иначе се радва на огромен - и напълно заслужен - успех.

Трите книги освен това вече са филмирани, а шведската актриса Нуми Рапас (на снимката) ми е личното актьорско откритие за тази година.
Горещо препоръчвам цялата поредица, макар че първата книга, несъмнено е най-силна от трите.