DM.org Лого
DM.org :: Фенове :: Дневник
Angel Bright Icon
kirilart ::  Сензационно интервю с Депеш мод, Берн, Швейцария 31 Март 2007
kirilart
С малко чужда помощ, интервюто на последното тридесетилетие е вече факт! Хер Вилхелм Шпулц се срещна на “Симпозиума на Винарите и дегустаторите на вина” в Берн, Швейцария с членовете на групата Депеш мод, които решили да се понапият с качествена стока. Неизвестно как Шпулц се внедрил в компанията им, пили, яли и се веселили. Към края на вечерта, Шпулц заявява, че детската му мечта е била да стане журналист и да задава въпроси...
Дейв го окуражава: - Хайде вземи интервю от нас – ние сме свикнали с хлъц, интервютата
Погледа на Шпулц светва, вади диктофона, на който тренира речите за симпозиумите и натиска копчето за запис...така почти нашега се появява интервюто, което разкрива 25 години мистерия и загадки около групата Депеш мод. Текста нататък е писмен вариант на аудио записа направен през онази нощ:
Шпулц: Господа, да започваме...
Неловко мълчание....
Дейв: Хайде хер Шмулц, нали ще ни питаш?
Бурен смях от тримата...
Шпулц: Името е Шпулц, с ясно изразено “П”. Дядо ми е бил...Какво да ви питам?
Мартин: Нали си журналист, нещо за музиката ни, за личния живот
Анди: За розовия ми хипопотам...
Шпулц: Розов, да не си ползвал боя за идеята? Оригинално хрумване... разкажи за него.
Анди: Всъщност ми го подари Алън, защото сме си приличали. Аз го боядисах в розово, за да разруша клишето за мрака обвил групата, но останалите не ми позволиха да го показвам публично.
Мартин: хихи, крие го в едно село в България – Коумативоу или нещо подобно. Има си и човек дето се грижи за него.
Анди: Скоро мисля отново да го навестя...хипопотама имам предвид.
Шпулц: А как се казва?
Анди: Това е много интересна история, търсех му подходящо име дълго време и накрая реших да го кръстя на компанията си: Тост Хавай.
Шпулц: Чудесно решение - всичко с едно име, така се избягва и необходимостта от систематизиране на нещата за помнене.
Дейв леко раздразнен: Мен няма ли да ме питаш нещо?
Шпулц: Разбира се хер Дейв, ъъъ какъв бяхте като дете.
Дейв: Е сега ти няма какво да ме питаш - дете като дете. Ходех с разкъсани дънки,  чупех прозорците на съседите, пуках гумите на колите в квартала...хлапашка му работа
Мартин: Сещам се как се опита да строши по навик кийборда на Кристофър...много ядове щеше да ни докара.
Шпулц: Кристофър? Не знаех, че е имало Кристофър в групата...
Андрю: Всъщност нямаше, ползвахме му синтезатора, за да се упражняваме. Май си падах леко по него. Но после пътищата ни се разделиха. Мартин каза, че не можем да го вземем при нас...ставало любовен триъгълник.
Шпулц: О, боже. Много палави сте били на младини
Мартин разкрива перфектните си зъби: Нямаш представа колко.
Очилата на Шпулц се изпотяват и бърза да смени темата: Какви са бъдещите ви планове?
Дейв: Да довършим тази бутилка на масата.
Мартин: ...и следващата и по-следващата...
Анди: Ако трябва да сме сериозни, от компанията (бележка на редактора: Мют) ни притискат за нов албум. Алчни копелета станаха, откакто ги купиха.
Мартин: Аз обаче страдам от липса на вдъхновение напоследък...
Дейв: Мога да те заместя, а? Какво ще кажеш за албум Депеш само с мои авторски песни?
Шпулц: Наздраве момчета!
Мартин: Господ да пази кралицата и Депеш мод, от такъв албум...хахаха
Анди тихо към Шпулц: Хайде пак се почна! Сега Дейв ще каже:
Дейв: Никога не ми даваш шанс да се представя като творец, Мартин мисля, че...
Анди довършва в унисон с Дейв: ...ти просто не ме уважаваш достатъчно.
Мартин: Аз теб много те уважавам! Наздраве хер...както ти беше името.
Шпулц: Шпулц! С “П”. Момчета, такава хубава нощ...нека не се караме.
Мартин: Няма да се караме разбира се. Просто такъв албум няма да има и това е.
Дейв: Ще си направя солов пък.
Мартин: Ако искаш си направи и липосукция както последния път...все ми е тая.
Шпулц: Нека като разумни хора хлъц, върнем разговора в темата. А тя беше?
Анди възкликва щастливо: Цар футбол!
Мартин и Дейв в хор: А не, няма да говорим пак цяла нощ за футбол!
Шпулц свива рамене: Защо напусна Алън?
Мартин: По време на поредното напиване след концерт нещата загрубяха доста. Анди пак го нападаше с дългия си език, а Дейв се беше отнесъл здраво с някакъв нов наркотик.
Дейв: ооо много здрава стока, като се сетя и излитам с вертикален...
Мартин го прекъсва: Алън седеше съсредоточен както винаги, не можеше да се отпусне този човек и това е. Каза нещо от сорта на: Можехме да завършим мотива в In Your Room по този начин и започна да издава странни звуци. При което всички ние се разсмяхме. Той си помисли, че му се подиграваме и напусна. Ние си мислехме, че ще се върне, но така и не го направи. Според мен се получи естествено...групата е като всяко живо същество... има само един мозък. Нямаше място за двама ни.
Дейв: Хей що пък ти да си мозъка, аз какво съм?
Шпулц: Гласът може би?
Анди: Аз съм очите на групата, винаги съм си представял, как ми дават очите като в шпионски филм, поглеждам наляво, после надясно...та-ра-ра-рам.
Мартин
: Ти Андрю, си по-скоро крайниците, с които махаш на концерт. Хахаха
...отново избухват в смях...
Шпулц: Момчета, чакайте сетих се чудесен въпрос за финал – Какво е усещането, когато сте на сцената пред пълен стадион? А, добър ли съм? Истински журналист!
Дейв: Ако мозъка позволи – хвърля леко злобен поглед към Мартин – ще се изкажа първи. На сцената се възбуждам. Цялата тази маса потни тела пред мен, които се мятат в такт с музиката и моите движения. Искам да се гмурна в това море от плът...нали знаете и да му се отдам изцяло. Шмулци, друже ще ти кажа една малка тайна - избирам си няколко по-хубавки мацки от първите редове и се закачам с тях...това ме довежда до ръба на екстаза.
Анди: Аз съм толкова зает по време на концерт, че често не ми остава време да свиря. Играя една игра, запомням лица в публиката и следя после дали не се появяват на следващ концерт, че и турне отново. Момчетата ми монтираха специална база данни, в която ги въвеждам, че станаха много...хаха...като позная някой му махам от сцената. Штулц, ще се учудиш на колко хора на вечер трябва да помахам с ръце.
Шпулц: Ш”П”улц! Мартин а ти?
Мартин спи с отворена уста на канапето.
Дейв: О, не пак ще трябва да го прибираме у тях с влачене. Развода не му повлия много добре, нали се сещаш...
Шпулц: Разбира се, момчета, ако трябва да помогна – да го хвана за единия крак, а?
Анди: Хей за 25 години поне с това сме свикнали, хаха. Ще се справим...и мерси за интервюто Шхулц. Върна времето назад.
Дейв: Шмулц, не се притеснявай, аз ще издам солов албум скоро...
Мартин: мммъъъммм
Анди: Дейв, трябва да вървим...мозъка недоволства, сигурно те чу в просъница!
Хилейки се шумно напускат залата. Нататък материала продължава с размисли на Шпулц, които съвсем не са по темата, просто е забравил да изключи диктофона в джоба си.

*/всяка прилика с действителни лица и събития е случайна и неволна/

Честит първи април на всички от мен! От утре няма да имам интернет, за неопределен период, така че поздравите идват малко по-рано от мен.
П.П. Надявам се интервюто с Анди да не е взето по начина, по който изхитрихме групата с Шхулц...опс Шпулц извинявам се. ---